Определение № 1101 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1101 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500448 по описа за 2025 година С определение на Плевенски РС №2616/21.05.2025г.,постановено по гр.д.№1224/2025г.по описа на същия съд е оставена без уважение като неоснователна молбата на С. П. С. ,ЕГН ******* от гр.С. за освобождаване от държавна такса и разноски по гр.д. №1224/2025г.по описа на ПРС.Със същото определение на ПРС производството по делото е оставено без движение,като на ищцата е указано в едноседмичен срок от влизане в сила на определението да внесе ДТ по сметка ПРС в размер на 100лв.и в същия срок да представи вносната бележка по делото.

Недоволна от така постановеното определение ,в частта,в която е постановен отказ по чл.83,ал.2 ГПК е останала ищцата пред ПРС С. П.

С.,която чрез своя пълномощник ЕАД Е. И. го обжалва пред Плевенски Окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи,че първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК неправилно,тълкувайки я ограничително,като е приел,че ищцата разполага със средства да заплати дължимите разноски по делото. Твърди се,че не е налице правилна преценка от ПРС досежно социалния статус на ищцата,получавана от нея пенсия в минимален за страната размер , кредитната задлъжнялост,липсата на имущество,като в тази връзка е посочено,че същата не притежава имущество в гр.Пловдив,не притежава земеделски земи и се касае за техническа грешка.Твърди се,че първоинстанционният съд препятства достъпа до правосъдие на ищцата, поради невъзможност да заплати дължимите ДТ,което е отказ от правосъдие. Посочено е,че определението на ПРС е постановено в противоречие с практиката на ВКС,като в частната жалба са цитирани множество определения на ВКС.В заключение жалбоподателката моли Окръжния съд с оглед липсата на доходи,преценката за имущественото състояние ,фактите досежно социалния статус на ищцата ,получаваният от нея доход-пенсия в минимален размер да отмени обжалваното определение на ПРС като неправилно и 1 незаконосъобразно.

С определение на ПОС №885 от 16.06.2025г.по настоящото дело е прекратено производството по делото на осн.чл.80,ал.10 от ПАС и същото е върнато на ПРС за администриране на частната жалба ,с дадени указания същата да бъде оставена без движение,като на жалбоподателката се укаже да внесе ДТ в размер на 15лв.по сметка ПОС за подадената частна жалба.

Отстранени са нередовностите,внесена е дължимата ДТ по сметка ПОС,след което делото отново е изпратено на ОС Плевен.Съгласно изменената разпоредба на чл.80,ал.10 от ПАС/ДВ бр.53/2025г/делото продължава под същия номер,а именно в.ч.гр.д.№448/2025г.по описа на ПОС.

Окръжният съд като съобрази изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е частично основателна.

Гр.д.№1224/2025г. по описа на ПРС е образувано на основание постъпила искова молба от С. П. С. от гр. С., чрез ЕАД Е. И. от гр.Пловдив срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София и „Файненшъл България“ЕООД гр.София, като са предявени два иска за нищожност ,съответно на договор за паричен заем от 16.05.2023г., сключен с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“АД , както и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция от същата дата,сключен чрез „Изи Асет Мениджмънт“АД с втория ответник „Файненшъл България“ЕООД .

С разпореждане на ПРС №2775 от 27.02.2025г.на ищцата е указано в едноседмичен срок да внесе ДТ 100лв.по сметка ПРС.

От ищцата С. П. С. чрез пълномощника й е депозирана молба на осн.чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ. Към молбата е представена декларация за семейно и имотно състояние.Съгласно представената декларация ищцата е декларирала,че получава доход от пенсия в размер на 660лв.,че притежава ½ ид.ч.от къща в гр.С. и апартамент в гр.Пловдив.Със същата е декларирала,че не притежава акции,облигации,движими вещи със значителна стойност ,няма влогове в банки,няма вземания от трети лица.С декларацията е посочено,че ищцата има финансови задължения с месечни вноски в размер на 500лв.и има месечни разходи за лекарства в размер на 200лв.

ПРС служебно е изискал справка за имотното състояние на ищцата от Агенция по вписванията гр.Плевен и справка от НОИ за размера на получавана пенсия.

Видно от изисканата справка от АВ Плевен,ищцата С. С. не притежава земеделски земи.Същата е била собственик на земеделски земи,част от които са отдавани под аренда за предходен период, но се е разпоредила с тях и същите са прехвърлени на други лица.

От постъпилата справка от ТП на НОИ Плевен е видно,че ищцата получава пенсия,която считано от м.юли 2024г. е в размер на 580,57лв.,както и добавки в размер на 174,17лв.от същата дата.Общият размер на получавания от ищцата доход от пенсия и добавки е в размер на 754,74лв.месечно.

2

Видно от изисканата справка от Община Плевен,ищцата притежава в съсобственост с друго лице недвижим имот в гр.С.,с адрес на имота ул.***********,представляващ дворно място,ведно с изградено в него жилище,търговски обект и няколко второстепенни сгради.

При така събраните по делото доказателства за семейното и имотно състояние на ищцата,Окръжният съд частично възприема изожените от ПРС съображения.Ищцата е на 71 години,пенсионер ,като единственият й доход през последните няколко месеца е от получаваната пенсия и добавки в размер на 754,74лв.Този доход е под МРЗ.Видно от справката от НАП за ищцата като пенсионер няма данни за сключени трудови или прекратени трудови договори,не са подавани ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Установено е,че същата е собственик на идеална част от дворно място и изградена в него къща, търговски обект и второстепенни сгради в гр.С..Фактът,че ищцата притежава идеална част от недвижим имот в гр.С. не обуславя извода,че същата реално реализира някакви доходи от това имущество. Неправилни са изводите на ПРС,че след като ищцата не е представила лично декларация,че не притежава земеделски земи и имот в гр.Пловдив ,не следва да се вземат направените в тази насока уточнения от нейния пълномощник. Обстоятелството ,че ищцата не притежава земеделски земи ,с които се е разпоредила с предходни сделки,се установява от официален документ, какъвто е приложената справка от Агенцията по вписванията гр.Плевен.Не са ангажирани доказателства за здравословното състояние на ищцата ,няма данни за наличие на някакви заболявания,като съдът приема,че декларираното обстоятелство за заплащане на сумата 200лв.месечно за лекарства не е доказано.

При тези данни въззивната инстанция приема,че ищцата не разполага с финансова възможност и не е в състояние да заплати изцяло дължимата ДТ в размер на 100лв.С оглед размера на получаваната пенсия и добавки месечно от 754,74лв.съдът приема,че същата има възможност да заплати част от дължимата ДТ в размер на 50лв.,която е в минимален размер .

С оглед изложеното Окръжният съд приема,че молбата на С. С. по чл.83,ал.2 ГПК е частично основателна и ищцата следва да бъде освободена от внасяне на част от дължимата ДТ в размер на 50лв.,респ.за ½ ид.ч. от дължимата ДТ и ½ ид.ч.от разноските по делото. В останалата част за разликата над 50лв.до 100лв.или за останалата ½ ид.ч.от ДТ и ½ ид.ч.от разноските по делото не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК и молбата на посоченото основание следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Обжалваното определение на ПРС следва да се отмени в частта,в която молбата на ищцата по чл.83,ал.2 ГПК е оставена без уважение за освобождаване от внасяне на ДТ в размер на 50лв.,т.е. за ½ ид.ч. от дължимата ДТ и ½ ид.ч.от разноските по делото.В тази част възивната инстанция следва да се произнесе по същество в горния смисъл.В останалата обжалвана част,в която молбата на ищцата е оставена без уважение,за разликата над 50лв.до 100лв.или за ½ ид.ч.от дължимата ДТ и ½ ид.ч.от разноските по делото ,изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция и определението на ПРС в тази му част следва да се потвърди.

Водим от горното ,Окръжният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение на Плевенски Районен съд № 2616 от 21.05.2025г.,постановено по гр.д.№1224/2025г.по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл.83,ал.2 ГПК на С. П. С. ,ЕГН ********** от гр.С. за освобождаване от държавна такса в размер на 50лв.,респ.за ½ ид.част от дължимата ДТ и ½ ид.ч.от разноските по гр.д.№1224/2025г.по описа на ПРС КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищцата С. П. С.

,ЕГН ********** от гр.С. ,ул.*********** от заплащането на 50лв. от дължимата ДТ в размер на 100лв.,респ.за ½ ид.ч от ДТ и ½ ид.ч.от разноските по гр.д.№1224/2025г. по описа на ПРС.

В горепосочената част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА определението на ПРС в останалата обжалвана част , в която молбата по чл.83,ал.2 ГПК е оставена без уважение за разликата над 50лв.до 100лв.или за ½ ид.ч.от дължимата ДТ и ½ ид.ч.от разноските по делото.

В частта,в която е потвърдено определението на ПРС ,с което молбата по чл.83,ал.2 ГПК е оставена без уважение,настоящото определение подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на определението,делото да се върне на Плевенски Районен съд за последващи процесуални действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4