Решение № 415 от 26.11.2021, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Перник, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500542 по описа за 2021 година

С Решение № 260761/24.06.2021г., постановено по гр.дело № 25/2021г., Пернишкият районен съд е признал за установено по отношение на В. Б. М., ЕГН: **********, адрес: *** и П. С. М., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължат солидарно на „Кредит плюс“ ООД, ЕИК: 202475916, представлявано от управителя М. Р. Р., с адрес за призоваване и съобщения: ***, в качеството си на солидарни длъжници по Договор за кредит от ***г., сумата в размер на 18 025.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.05.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния размер от 24 675.00 лева главница и неустойка в размер на 2 500 лева е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани. Със същото решение съдът е осъдил В. Б. М., ЕГН:

**********, адрес: *** и П. С. М., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят на „Кредит плюс“ ООД, ЕИК: 202475916, представлявано от управителя М. Р. Р., с адрес за призоваване и съобщения: ***, сумата от общо 3 473.67 лева, представляваща направени разноски в исковото и в заповедното производство по гр. дело №02079/2020г. по описа на ПРС, съобразно уважената част на исковите претенции.

Против решението, в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена, е постъпила въззивна жалба от „Кредит плюс“ ООД, ЕИК: 202475916, в която се поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие на буквата и духа на закона поради следните съображения: На първо място е посочено, че неправилно и без да се мотивира съдът приел, че в случая относно отношенията между страните намирали приложение разпоредбите на Закона за потребителските кредити вместо разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, като чл. 1, ал. 2 от ЗКНИП бил категоричен, че: „По смисъла на този закон кредити за недвижими 1 имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.“. С чл. 5, ал. 1 от процесния договор било уредено обезпечаване на всички вземания на кредитора (главници, лихви, неустойки, разноски и др.), като Кредитополучателят и ипотекарен длъжник и съдлъжникът и ипотекарен длъжник, учредяват в полза на кредитора първа по ред ипотека върху техния свой собствен недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № *** /петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и пет точка осемстотин четиридесет и едно точка едно точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № * /***/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно точка петстотин и пет точка осемстотин четиридесет и едно/, с предназначение на самостоятелния обект:

ЖИЛИЩЕ. АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 64.06 /шестдесет и четири цяло и шест стотни/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор ***; под обекта - няма; над обекта: имоти с идентификатори *** и ***, ведно с прилежащи три броя ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ под общ № * /***/, с площи съответно 4,50 кв.м. /четири цяло и петдесет стотни квадратни метра/, с площ от 16,48 кв.м.

/шестнадесет цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра/ и с площ от 15,16 кв.м. /петднадесет цяло и шестнадесет стотни квадратни метра/, ВЕДНО с 12,59 % /дванадесет цяло и петдесет и девет стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно доказателствен акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № * /***/, находящ се в *** /***/, на първия етаж построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 64.06 кв.м. / шестдесет и четири квадратни метра и шест квадратни сантиметра/, при граници на апартамента: изток - стълбище, запад апартамент №* / ***/, север - улица, юг – двор, отгоре - апартамент №* /***/, и отдолу - мазета, ведно с апартамента и три броя избени помещения /мазета/ под общ №* / ***/, от които едното мазе от 4,50 кв. м. /четири квадратни метра и петдесет квадратни сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе №*/***/, север - мазе №*/***/ и юг - мазе №*/***/, другото мазе от 16,48 кв.м. /шестнадесет квадратни метра и четиридесет и осем квадратни сантиметра/, при граници: изток - коридор, запад - мазе №*/***/, север - улица и юг - мазе №*/***/, и третото мазе от 15,16 кв.м. /петнадесет квадратни метра и шестнадесет квадратни сантиметра/, при граници: изток - мазе №* /***/ и коридор, запад - мазе №* /***/, север - мазе №* /***/ и юг - двор, както и 12,59% /дванадесет цяло и петдесет и девет стотни/ идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. В изпълнение на тази клауза от договора между страните по настоящото дело бил подписан Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***, том **, per. № ***, дело №288/2019г., извършена на ***г. от - нотариус Р. М.. Тъй като кредитът бил обезпечен с ипотека, на основание чл. 1, ал. 2 от ЗКНИП, подписаният между страните договор за кредит от ***г. представлявал кредит за недвижим имот по смисъла на този закон, а не потребителски кредит по смисъла на ЗПК.

На следващо място е посочено, че първоинстанционното решение е немотивирано и противоречащо на закона, тъй като съдът неправилно бил приел, че не е налице погасителен план и че не е посочена дължимата вноска за главница на всеки от падежите. Според въззивника погасителният план всъщност се състоял именно в данни и падежи, в него изрично било посочено, че главницата се дължи еднократно, с дванадесетата поредна вноска, в размер на 25 000.00 лв., а за всички други вноски било 2 специално посочено, че главница не се плаща, т.е. дължимата главница през всяка от първите вноски е нула лева, като се дължи само лихва.

Неоснователен бил и изводът на съда, че е начислена наказателна лихва за целия период от договора. Въззивникът посочва, че в погасителния план били разграничени в табличен вид погасителната вноска (главница плюс лихва - общо вноска) и в отделна колона - наказателната лихва. Така кредитополучателят получавал представа за това какъв би бил размерът на наказателната лихва ежемесечно. Още повече, че в чл. 4. ал.

3 от договора се посочвало, че наказателната лихва се дължи само при забава. Поради което неправилен бил изводът на съда, че не става ясно каква следва да бъде като размер всяка месечна вноска, с която да се погасява главница, договорна лихва, респективно наказателна лихва. Договорът за кредит от *** г. между страните по делото бил действителен, погасителният план в него отговарял на изискванията на закона, а ответниците дължали всички посочени в договора лихви и пр. разходи.

Неоснователно и без да излага мотиви, районният съд бил отхвърлил иска за присъждане на неустойка в размер на 2 500.00 лв. Същата се дължала на основание чл.6, ал. 9 от договора, тъй като ответниците не били изпълнили задълженията си – не заплатили дължимите договорни лихви и дължимата главница в цялост. Уговорената в договора сума - 25 000.00 лева била преведена от „Кредит плюс“ ООД по сметка, съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, Кредитополучателят В.М. бил официално уведомен за забавата и му бил даден седемдневен срок за погасяване на задълженията, посочени в поканата. Уведомлението било връчено на 03.02.2020г., като независимо от него, до крайния срок за погасяване на кредита (лихви и главница) - ***г., както и до настоящия момент, нямало пълно погасяване нито на лихвите, нито на главницата. Следователно, неустойката по чл. 6, ал. 9 от договора била дължима от ответниците.

Поради изложеното въззивникът моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която се признава за установено, че ответниците дължат само сумата в размер на 18 025.00 лева, като се разликата до пълния размер от 24 575.00 лева главници и неустойка в размер на 2 500.00 лева, исковете са отхвърлени като недоказани, както и е осъдено „Кредит плюс“ ООД да плати разноски по делото, а да бъде постановено друго съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на В. Б. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН: **********, че същите солидарно дължат на „Кредит плюс“ ООД сумата 27 175.00 (двадесет и седем хиляди сто седемдесет и пет) лева, от които: главница - 24 675.00 (двадесет и четири хиляди шестстотин седемдесет и пет) лева; неустойка - 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева - неустойка, заедно с лихвата за забава, считано от 20.05.2020г. – датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените деловодни разноски.

В подадения отговор на въззивната жалба, въззиваемите В. Б. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител – адв.

К.А. С. – САК, изразяват становище, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалните и процесуалните правила, поради което молят да бъде потвърдено, като бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и им бъдат присъдени сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Въззиваемите считат за правилен извода на първоинстанционния съд, че процесният договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека, сключен на ***г., е недействителен, поради липсата на задължителен реквизит – валиден погасителен план. Ответниците имали качеството на потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ищецът притежавал качеството на търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Договорът за кредит бил търговска сделка от категорията, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с 3 дейността на кредитни институции, по смисъла на пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, той попадал в приложното поле на ЗЗП, като също така бил сключен на ***г., по време на действието на приложима към процесното правоотношение Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Предвид обстоятелството, че договорът за кредит бил обезпечен с ипотека, приложими били и разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, като по силата на пар.1, т. 20 от ЗКНИП ответниците имали качеството на потребители.

Според въззиваемите в процесния договор не бил установен механизмът за изчисляване на ГПР, а само било посочено, че той е 36%. Съгласно чл. 4, ал. 6 от договора било посочено, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер 36%, без обаче да е посочена каквато и да било информация, относно направените допускания по Приложение №* към чл. 29, ал. 2 от ЗКНИП. Тъй като ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), механизмът за неговото определяне бил съществен елемент от договора за потребителски кредит, като задължително следвало да бъдат посочени допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Доколкото това не било сторено, налице била неяснота какво включва ГПР по процесния договор, както и относно начина, по който ищецът заемодател е определил неговия размер на 36%. Допуснатото несъответствие съставлявало пряко нарушение на императивните норми на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, което с оглед новелата на чл. 38 от ЗКНИП обосновавало самостоятелно основание за нищожност на процесния договор.