Решение № 3243 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3243 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110111191 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 422 от ГПК по постъпила искова молба от “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, с която срещу С. Г. П., гр. Варна, е предявен положителен установителен иск за дължимо вземане във връзка с договор за кредит, за която е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че на 28.12.2019 г. между праводателя му „СИТИ КЕШ“ ООД и ответника С. Г. П. е сключен договор за потребителски кредит по електронен път по реда на ЗПФУР, по силата на който последният е получил сумата от 300 лв., която се е задължил да върне с една погасителна вноска в размер на 476 лева в срок до 11.02.2022 г. Сочи, че е бил уговорен лихвен процент в размер на 40.05 % и че при забава се дължи обезщетение. Излага, че с договор за цесия от 13.01.2022 г. вземането към ответника му е прехвърлено от „СИТИ КЕШ“ ООД, за което ответникът е уведомен на посочения от него електронен адрес, евентуално да се счита, че ответникът е уведомен с получаване на препис от исковата молба. Твърди, че към настоящия момент предоставената сума по кредита не е върната, поради което за него се поражда правния интерес да иска установяване дължимостта на процесното вземане, за които е издадена заповед за изпълнение. Моли и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът С. Г. П. подава отговор на исковата молба, с който, чрез назначения му особен представител, оспорва иска. Оспорва валидността на процесния договор, както и че е получил процесната сума. В условията на евентуалност твърди, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, поради което заявителят не е разполагал с активна процесуална легитимация. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Моли за отхвърляне на иска.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, 1 формира следните фактически изводи:

Представен е Договор за паричен заем кредирект № 383982 от 28.12.2019 г. и лог файл към него /л. 14-16/ от който се установява, че „СИТИ КЕШ“ ООД се е задължило да предостави на ответника С. Г. П. кредит в размер на 300 лв., като последният се задължава да върне сумата в срок от 1 месец, при фиксиран лихвен процент от 40.05% и ГПР 48.63 %.

Общата дължима сума по договора е 315,02 лв.

Представени са Общи условия и Тарифа за такси и разходи /л. 17-31/. Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложимите към него пълномощни и уведомления /л. 6 и л. 8-14/, както и списък с прехвърлени вземания /л. 32/.

Представена е разписка за извършен паричен превод към ответника от 28.12.2019 г. във връзка със заем по договор № 383982 в размер на 300 лв., издадена от ePay.bg /л. 82/.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е от ищеца положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за предоставена сума по недействителен договор за потребителски кредит, който е квалифициран по чл. 23 ЗПК.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че е предоставена на длъжника исковата сума в размер на 300 лв. във връзка с обявения за недействителен договор за кредит, валидността на сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на длъжника. В тежест на ответника е било да установи, че е върнал предоставената по кредита сума или че вземането е погасено на друго основание.

С Разпореждане № 25816 от 23.06.2025 г. по ч.гр.д. № 1055/2025 г. на ВРС е прието, че сключения между „СИТИ КЕШ“ ООД и С. Г. П. Договор за потребителски кредит № 383982 от 28.12.2019 г. е недействителен и е издадена заповед за изпълнение само за предоставената на потребителя сума от 300 лв., представляваща чистата стойност на кредита. Разпореждането не е обжалвано от страните и е влязло в сила, поради което въпросът за действителността на кредита не може да се пререшава в настоящото производство, и в полза на ищеца-цесионер може да се следва исковата сума само по реда на чл. 23 ЗПК, ако действително е била предоставена и е легитимиран да я получи.

В Решение № 50174/26.10.2022 по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г.о., се приема, че ако недействителността на кредита се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.

За цесията:

На първо място следва да се посочи, че сключеният Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. между „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „СИТИ КЕШ“ ООД, е действителен.

Специфичното в случая е, че с договорът за цесия са прехвърлени вземания, произтичащи от сключен договор за кредит между длъжника и цедента, които са описани конкретно в приложението. Това е така, за да може да се определи общият размер на прехвърлените вземания и да се индивидуализира поначало престацията по сделката, която предвид спецификата й, и конкретните уговорки, е възможно да търпи промяна.

Страните са предвидили в чл. 1.1 от договора за цесия, че вземания, по смисъла на Договора, означава паричните вземания, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит, заедно с всички произтичащи права и задължения, както и с всичките принадлежности и съпътстващи права. По-нататък страните са конкретизирали в ч.л. 5.3и, че цедентът е гарантирал на цесионера, че всички допълнителни парични вземания /разходи, лихви и др./, свързани с вече възникнали и изискуеми вземания, които не са предявени, ще 2 бъдат прехвърлени на цесионера и цедирани заедно и едновременно с вземанията от цедента.

В тази връзка волята на страните е окончателно да бъдат прехвърлени всички права, които кредиторът изобщо може да притежава във връзка с договора за кредит и конкретните вземания. Тази уговорка, според настоящия състав, включва и правото му да претендира връщане на чистата стойност по реда на чл. 23 ЗПК, тълкувайки договорът за цесия в общия му смисъл, съгласно чл. 20 ЗЗД.

В чл. 5.3а е посочено, че цедентът гарантира на цесионера, че вземанията (включително допълнителните) са дължими и валидно съществуващи към датата на прехвърляне в размера посочен в Приложение 1. В чл. 5.4а от Договора за цесия действително е посочено, че изключени от обхвата на това споразумение са вземания, които са нищожни изцяло или за които цедентът няма законови права за събиране, което обстоятелство бъде установено с влязло в сила решение. В този случай страните по сделката са предвидили как следва да се понесе отговорността на цедента по отношение на разноските.

Следва да се обърне внимание, че в настоящото производство (след произнасянето на заповедния съд) цесионерът не претендира посоченото вземане за главница по договора за кредит, а вземането за чистата стойност на кредита, което право кредиторът има по чл. 23 ЗПК. Това вземане не е нищожно, а валидно и съществуващо, и може да бъде прехвърлено.

Да се отрече материалната легитимация на цесионерът да го претендира би довело до резултатът, който съдебната практика се опитва да избегне – въпросът да се разрешава в друго производство или да се стигне до неоснователно обогатяване на потребителя чрез погасяване вземането по давност, както е прието в горецитираното решение на ВКС и последващата практика в тази насока.

Посочените от особения представител разпоредби на чл. 5.4 букви „ж“ и „и“ не са приложими, доколкото длъжникът не е подал възражения за погасяване на заема поради изтекла давност преди сключване на договора за цесия и не е налице пречка вземането да се прехвърли, съобразно действащото законодателство, именно предвид спецификата на това, че произтича от договор за кредит, както страните са посочили в чл.5.3е от Договора, и има всички специфични характеристики, предвидени в законодателството.

Тези специфики включват и особените правила на Закона за потребителския кредит за връщане на суми при недействителен договор по чл. 23 ЗПК. След като за цедентът се поражда това право, няма пречка той да прехвърли същото и на цесионера, което настоящият състав намира, че е сторено с процесния договор за кредит, доколкото волята на страните е била да се прехвърлят „всички произтичащи права и задължения, както и с всичките принадлежности и съпътстващи права“. Това включва и бъдещи права.

Важно уточнение е и че длъжникът не е страна по договора за цесия, поради което и не може да релевира възражения или да се позовава на предполагаеми права, които някоя от страните би имала по този договор, за да се освободи той от отговорност.

По отношение на уведомяването за цесията съдът споделя становището в съдебната практика, че длъжникът може успешно да възразява срещу цесионера за неуведомяването си за прехвърлянето на вземането единствено ако твърди, че е заплатил задължението си на стария кредитор (цедента), каквито твърдения в случая не се навеждат. В същия смисъл длъжникът не би следвало да има право да възразява, че дадено вземане не е било прехвърлено, освен ако не твърди, че е заплатил сумата на стария кредитор.

В този смисъл съдът приема, че ищецът по делото валидно е придобил правата по процесното вземане и е легитимиран да търси същото от ответника.

За разписката:

Съдът намира, че предоставената разписка може да бъде годно доказателство, че реално е бил нареден паричен превод от праводателя на ищеца на 28.12.2019 г. на сумата от 300 лв. към Изипей във връзка с процесния договор. Посочената в разписката дата, и 3 номерът на договора, съвпадат с датата на сключване и сумата съответства на посочената в него. Това е разписката, която Изипей предоставя на кредитора, че е получило нареждането за плащане на трето лице. От същата, обаче, не може да се установи, че длъжникът реално е получил сумата – че Изипей действително е изплатило на потребителя тази сума.

Особеният представител надлежно е оспорил документа, а ищецът не е ангажирал допълнителни доказателства за установяване на този факт, за който носи доказателствена тежест, въпреки че съдът му е указал изрично, че не сочи доказателства и му е дал възможност за становище по оспорването на насрещната страна. С доклада по делото съдът също е уведомил кредиторът, че следва да докаже, че длъжникът реално е усвоил сумата, а не че е наредил да му бъде платено. Двата факта се различават съществено.

Предоставянето на сумата можеше да бъде установено чрез задължаване на третото лице Изипей да представи разписката за реалното предоставяне на сумата на длъжника.

Такова доказателствено искане не беше отправено от ищеца.

В този смисъл и съдът приема, че не е надлежно установено по делото, при условията на пълно и главно доказване, че праводателят на ищеца е предоставил на ответника исковата сума, за да има право ищецът да претендира връщането й поради недействителността на кредита.

По давността:

Правото по чл. 23 ЗПК на кредитора да претендира чистата стойност при недействителен договор за кредит се поражда, когато съдът обяви кредита за недействителен, поради което и давността за това вземане започва да тече от влизане в сила на съдебния акт. Доколкото се касае за специална правна норма не се прилагат общите правила за връщане на даденото при начална липса на основание, при които давността би започнала да тече от момента на даването /в случая предоставяне на паричната сума/.

Давността е институт, който санкционира бездействието на кредитора в полза на длъжника, за да приравни фактическото до правното положение. В случая, бездействие на кредитора не е налице и да се приеме, че давността започва да тече от датата на предоставяне на сумата, би довело до хипотези на изначално погасяване по давност на всички вземания по кредити със срок по-дълъг от 5 години, доколкото сумите се предоставят обичайно при сключването им, а при обявяване недействителността на кредита по чл. 23 ЗПК погасителният план не се прилага и давността не се счита за прекъсвана със заплащането на конкретна вноска.