Решение № 10566 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10566 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110104236 по описа за 2026 година

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.498, ал.3 КЗ.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Мегатакси 91999“ ЕООД против „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 500,00 евро – частичен иск от сумата от 2500,00 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 07.01.2026 г., при което са причинени повреди на л.а. марка „Киа" модел „К5" с регистрационен № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.01.2026 г. в гр.София на бул.„Ал.

Малинов“, в платно за движение с посока от ул.„Анна Ахматова" към бул.„Андрей Ляпчев" настъпва пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег.№ *****, л.а. марка „Киа“ модел „К5“ с регистрационен № ***** и трети автомобил. Поддържа, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на описания по-горе л.а. „Форд“, който като се движел с несъобразена с интензивността на движението скорост, ударил спрелият в колона автомобили л.а. марка „Киа“, собственост на ищцовото дружество който в резултат на силата на удара отзад се измества напред и с предната си част се ударя в задната част на трети автомобил, описан в протокола за ПТП като МПС 3. Твърди се, че произшествието било посетено от служители на „Пътна полиция" при СДВР, бил съставен протокол за ПТП, а на 1 водачът на л.а. марка „Форд“ и акт за установяване на административно нарушение.

Ищецът твърди още, че вследствие на ПТП-то върху собствения му лек автомобил са нанесени множество увреждания, подробно описани в описи, изготвени от служители на ответника. Сочи, че към датата на ПТП-то за л.а. марка „Форд“ бил сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното дружество. С оглед предходното, на 08.01.2026 г. ищцовото дружество завело щета № 43082132600114 при застрахователя на виновния водач, извършени били огледи на автомобила и след представяне на исканите от застрахователя документи във връзка с настъпилото застрахователно събитие, ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД изплатило на ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 1101 евро. Ищецът поддържа, че за възстановяването на автомобила са необходими 3601 евро, поради което обуславя правния си интерес от предявената искова претенция, която моли да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Претендира и сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който не се оспорва, че към датата на ПТП-то по отношение на превозното средство с марка „Форд", модел „Фокус", с рег. № *****, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност", с период на покритие от 16.08.2025 г. до 15.08.2026 г. Не се оспорва и настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие - пътен инцидент от дата 07.01.2026 г., в гр.София, на бул.

„Александър Малинов", между лек автомобил с марка „Форд", модел „Фокус", с рег.

№ ***** и лек автомобил марка „Киа", модел „К5", с рег. № *****. Оспорва се размера на претендираните от ищеца вреди, над доброволно заплатеното от ответното дружество застрахователно обезщетение от 1101 евро, като се изразява становище за неоснователност на исковата претенция над посочената сума. Изразява се становище, че последната съответства на действителния размер на установените по щетата имуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, определен след преценка на конкретните увреждания, характера и обема на необходимите възстановителни дейности, както и при съобразяване на средните пазарни цени на части, материали и труд към датата на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа се още, че по предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" отговаря в рамките на гражданската отговорност на застрахования причинител и дължи обезщетяване единствено на реално причинените, необходими и доказани имуществени вреди. Излагат се доводи, че ищецът не може да прехвърли върху застрахователя по „Гражданска отговорност" риска от избран от самия него поскъп модел на обезвреждане на вредата, когато съществува обективно установим и пазарно оправдан по-нисък разход за пълното възстановяване на увреденото 2 имущество. По изложените в отговора се иска отхвърляне на предявения иск за главница, както и искането за присъждане на законна лихва върху същата.

Претендират се разноски.

С определение, обективирано в протокол от проведеното на 26.05.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 2500,00 евро.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото протокол за ПТП № 2026-1022-196-1 се установява, че на 07.01.2026 г. служители на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР са посетили местопроизшествие в гр.София, на бул.„Александър Малинов" и ул.“Андрей Сахаров“, където са констатирали настъпило ПТП между Участник 1 –лек автомобил с марка „Форд", модел „Фокус", с рег. № ***** и Участник 2 - лек автомобил марка „Киа", модел „К5", с рег. № *****. В протокола е отразено, че вина за настъпване на ПТП-то има водачът на л.а.„Форд Фокус", който поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП със спрелия преди него л.а. „Киа К 5“. В протокола е обективирана скица, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП-то.

По делото са приложени описи-заключение по щета, както и документ за платена от ответника в полза на ищеца сума в размер на 1101,00 евро.

Видно от приложената по делото справка от информационната система на Гаранционен фонд е, че към датата на настъпване на ПТП-то МПС с рег. № ***** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че на база схемата и отразените обстоятелства в протокола за ПТП, щетите по л.а.

„Киа", модел „К5", с рег. № *****, се намират в причинно-следствена връзка с настъпило на 07.01.2026 г. произшествие. Съгласно заключението, стойността за възстановяване на гореописания автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3608,46 евро. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание същото уточнява, че частите за ремонта на автомобила са оригинални, тъй като на българския пазар не се предлагат други за този модел автомобил.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние 3 лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Нормата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.

В случая страните не спорят, че ищецът е отправил към застрахователя – настоящ ответник застрахователна претенция, по която дружеството ответник е изплатило сумата от 1101,00 евро.

Ответникът не оспорва, а и приложената по делото разпечатка от информационната система на Гаранционен фонд се установява, че увреждащият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената преписка по щета, проверени от вещото лице при изготвяне на автотехническата експертиза, съдът приема за установено и настъпването и механизма на процесното ПТП между гореописаните два автомобила. Тези обстоятелства не се спорят между страните. Следва да се отбележи още, че вината в случая се предполага до доказване на противното, на основание презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не бе оборена в хода на производството от ответника – застрахователно дружество. Нещо повече, протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в ПТП-то, като водачът на увреждащият автомобил е признал вината си.

Предвид гореизложеното съдът приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос по производството е свързан с размера на настъпилите имуществени вреди.

При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде 4 равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /в този смисъл е решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о на ВКС./.

В настоящия случай, видно от заключението на автотехническата експертиза, в което вещото лице е съобразило стойността на сервизен час, в т.ч. и при официален представител на марката на автомобила, както и усреднената стойност между официалните и алтернативни сервизи e, че стойността за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3608,46 евро.

Съдът дава вяра на заключението на САТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения.

С оглед предходното, предявения иск следва да бъде уважен като основателен и доказан в увеличения по реда на чл.214 ГПК размер, а именно – за сумата от 2500,00 евро. Върху главницата се дължи и законна лихва, която следва да бъде присъдена считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2026 г. до окончателното изплащане.