Решение № 4193 от 01.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8137/2023
- Вид
- Решение № 4193
- Подписан
- 01.08.2023
- В сила
- 01.08.2023
- Състав
- Божана Желязкова, Десислава Янева-Димитрова, Любка Голакова
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 4193 гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Божана Желязкова
Членове:
Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело № 20231100508137 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 70342/27.06.2023г., подадена от длъжника Столична община с ЕИК ****, адрес - гр. София, ул. ****, чрез пълномощник: ст. юрк. Т.К., срещу действия на ЧСИ Г.К., per. № 924, по изпълнително дело № 20239240401951, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело от 720 лв. до сумата от 200,00 лева и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
По делото е депозирано възражение от страна на взискателя –адвокат Я.В.С. - САК ,гр.
София, ж.к."****, който счита ч.жалба за неоснователна, като излага съображения в тази насока.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са нарушени законовите разпоредби.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното:
1
Видно от данните по изпълнителното производство, към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени доказателства за надлежна представителна власт и за сключен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който взискателят се ползва от разпоредбата на чл.38 от ЗА –безплатна правна помощ. Изпълнителният лист е за сумата от 234.75лв., като ЧСИ въз основа на тази сума и по разпоредбите на т. 2 на чл. 10 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, е определил адвокатски хонорар в размер на 720.00 лева На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2 от Наредбата.
Няма никакви данни по делото да са извършени от пълномощника действия по т. 2 на чл.10 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за да се определи допълнително адв. възнаграждение. В конкретния случай на основание издаден един изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе номер, като формално е извършено едно действие - депозиране на молба от няколко реда с приложен изпълнителен лист и платена такса. Ето защо в процесния случай определеният от ЧСИ адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени ( Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г, на ВКС по гр. д. № 517/2011г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК).
В този смисъл основателна е частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да се намали до 200лв.
Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да е върху сбора от размера на адвокатското възнаграждение и сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение –434.75лв. т.е. тази по б. „Б“-от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. - 43.48лв.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски на частен съдебен изпълнител Г.К., per. № 924, по изпълнително дело № 20239240401951, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело от 720 лв. до сумата от 200,00 лева и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 200лв. (двеста лева); ОПРЕДЕЛЯ съгласно чл. 26. ТТР към ЗЧСИ такси по Тарифа към ЗЧСИ в размер 43.48лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3