Решение № 2020 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2020 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330114971 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от Т. С. М. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която се иска от съда да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***, сключен на 03.07.2023 г. Счита, че договорът противоречи на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че договорът отговаря на изискванията за форма, посочена била общо дължимата сума, както и общото задължение с включени допълнителни услуги, съдържала се информация за ГПР. Счита, че меродавна за сравнение не е законната лихва, а пазарната цена на кредитите в сектора при определяне на договорната лихва. Счита, че не следва в ГПР да се включват допълнителните услуги и неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР. Счита, че най-тежката санкция – недействителност на договора, е непропорционална за по-леко нарушение. Цитира практика на СЕС. Счита, че ищецът е недобросъвестен, тъй като услугата „Фаст“ му е предоставена и той се е възползвал. Признава, че в размера на ГПР не е включено възнаграждението за допълнителните услуги, а единствено възнаградителна лихва. Моли за отхвърляне на иска и възразява за прекомерност на хонорара.

Претендират се разноски.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за 1 основателността на който следва да се установи сключването на договора и основанията за неговата нищожност.

Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Видно от договора общата сума, дължима от потребителя, е посочена веднъж в размер на 6872,18 лв. с ГПР 48,96 % и след това в размер на 11272,18 лв., с включени допълнителни услуги "Фаст" и „Флекси, като не се сочи съответен размер на ГПР. Ответникът не оспорва, че в ГПР не е включен размерът на допълнителните услуги. Посочената допълнителна услуга „Фаст” е свързана с усвояване на кредита – приоритетно разглеждане и изплащане на кредита. По-бързото извършване на преценката на кредитора дали да сключи договора с определен длъжник и при определени условия, както и по-бързото предоставяне на заемната сума, не съставляват отделна услуга, различна от фактическия състав по сключване на самия договор. Услугата „Флекси”, която предоставя право на потребителя да променя погасителния план, е такса, свързана с управление на кредита.

Промяната на погасителния план касае изменение на договора, което е присъща възможност за изменение на правоотношението, за което е достатъчно взаимно съгласие. Заместването на това съгласие със заплащане на парична сума и то в такъв висок размер накърнява добрите нрави. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо уговарянето на тези услуги и таксата за тях целят постигане на скрито оскъпяване на кредита. Тъй като посочените такси имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реална допълнителна услуга, стойността им следва да намери израз в ГПР по кредита. Тъй като това не е сторено, се нарушават изискванията за посочване в договора на ГПР. Това нарушение не е малозначително, както счита ответникът. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора, същият е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C - 714/22.

Искът е основателен и следва да се уважи, като се прогласи недействителността на договора.

При този изход от делото, ищецът има право на сторените разноски, както следва: 160 лв. за държавна такса и 700 лв. – платен адвокатски хонорар.

Сумата не се явява прекомерна с оглед цената на иска и реалното му заплащане.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, по предявения от Т. С. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, 2 иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , че Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***/03.07.2023 г., сключен между тях, е недействителен поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в потребителския договор.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да плати на Т. С. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 160 лв. за държавна такса и 700 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3