Решение № 154 от 25.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Бургас , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Веселка Г. Узунова

Членове:Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20212100500797 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Гия“ ЕООД с ЕИК-

*********,представлявано от Георги Шивачев,подадена чрез пълномощника му адв.Панайотова., против съдебно решение № 260015 от 05.01.2021г.,постановено по гр.д.

№3100/2020г.по описа на БРС,в ЧАСТТА ,с която районният съд е ОСЪДИЛ въззивното дружество да заплати на ищеца „Виа вал“ЕООД с ЕИК-*********,представлявано от Лилия Вълчева ,на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.51 от ТЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 2112.30 лева-посредническо възнаграждение,дължимо по сключен на 31.10.2018г.между страните договор за посредничество,ведно с мораторна лихва в размер на 93.88 лева,начислена върху посредническото възнаграждение за периода от 11.01.2020г. до 18.06.2020г.,както и законната лихва върху същото,начиная от 19.06.2020г.до окончателното му изплащане.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС в обжалваната осъдителна част, като неправилно и необосновано,в разрез със събрания по делото доказателствен материал.

Прави се оплакване,че съдебният акт не може да бъде разбран в неговата пълнота и завършеност,липсват правни изводи,водещи до уважаване на исковата претенция в частта и относно предоставяне на услугата от страна на ищцовото дружество.Посочва,че БРС не е обсъдил релевантни за делото факти,доказателства и доводи,а фактическите констатации в решението са в противоречие с данните по делото,което е довело до необоснованост на решението и неправилност при приложението на материалния закон. Не са били обсъдени конкретно посочени доказателства и точно определени обстоятелства,липсват ясни мотиви по основателността на иска. Въззивникът счита,че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин ищецът да е можел да осъществи и да е осъществил реално посредническа услуга. Направен е анализ на доказателствата по делото 1 и установените по делото факти и доказателства,акцентира се на възраженията на ответника в отговора на исковата молба,които се твърди,че са основателни и доказани. Относно доказателствената тежест на неподписаната и неосчетоводена фактура и вписванията в счетоводните книги се позовава на съдебна практика.В заключение посочва,че предоставянето на услугата не е било установено,поради което не е възникнало задължение за плащането и в тежест на ответника,а ищецът не е доказал предоставянето на услугата,поради което и искът е неоснователен. Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъде отхвърлен предявеният иск.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща представител.Представена е писмена молба от пълномощника му адв.Панайотова. от АК- гр.Бургас, в която се заявява,че се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и.Няма доказателствени искания,претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява от адв.К. от АК-гр.Пловдив,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.Неоснователни са и оплакванията на въззивника за неразбираемост на мотивите на районния съд и липсата на правни изводи ,водещи до уважаване на предявената искова претенция – в частта и относно предоставяне на услугата от страна на ищцовото дружество. Решението на БРС е разбираемо, в мотивите му съдът е изложил установените по делото факти, съжденията си относно основанието за прекратяване на договора едностранно от „Гия“ ЕООД и извод,че претендираното възнаграждение за м.януари 2020г.е дължимо от ответника.

Правилно ,в съответствие с твърденията на ищеца в исковата молба и съобразно вида на търсената съдебна защита,БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.51 от ТЗ и чл.86 ЗЗД –за заплащане на посредническо възнаграждение и законна лихва за забава.

В исковата молба ищецът „Виа вал“ЕООД е твърдял,че на 31.10.2018г. между него и ответника „Гия“ЕООД е бил сключен договор за посредническа услуга,с предмет-осигуряване управлението на процесите,свързани с международен транспорт на стоки/товари ,с предоставени от възложителя/ответното дружество „Гия“ЕООД/ два броя МПС/влекачи +полуремаркета/. Твърдял е,че съгласно чл.7 от договора е било уговорено възнаграждението,което възложителят дължи на посредника,а впоследствие с анекс към договора от 31.10.2019г.е изменен размерът на възнаграждението.Твърдял е също така,че в договора е уговорена кореспонденция между страните посредством имейл адреси. В исковата молба е заявено твърдение,че на 10.01.2020г.ищецът е изпратил на посочения от ответника имейл адрес месечната фактура за извършваната услуга на стойност 2112.30лв.с ДДС,а на 13.01.2020г.ищецът е получил имейл от ответното дружество,с който го уведомява,че поръчките през м.декември са били последните по отношение на взаимоотношенията между двете дружества,което ищцовото дружество възприело като волеизявление на възложителя-ответник за едностранно прекратяване на договора,с едномесечно предизвестие,съгласно чл.10 от същия.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск,като също е заявил твърдение,че договорът е прекратен и дори да се приеме,че не е бил прекратен редовно,по него са извършвани плащания за всички предоставени от ищеца услуги.Твърдял е,че по издадената от ищеца фактура не е извършено плащане и същата не е осчетоводена,тъй като по нея няма предоставена услуга съгласно договора. Заявено е твърдение,че ответникът не дължи претендираното възнаграждение,тъй като фактурираната 2 услуга не му е предоставена от ищеца. Позовал се е и на чл.5.1 от договора,в който е описано изрично,че възнаграждение се дължи само при осъществено управление,а такова по отношение на процесната фактура липсва.

Във въззивната жалба се поддържат същите твърдения,като се излагат отново аргументи,че процесната фактура не е осчетоводена от „Гия“ЕООД ,тъй като услугата не е престирана от „Виа вал“ЕООД и договорът е бил прекратен. Изложената пространна правна аргументация относно доказателствената тежест на неподписана и неосчетоводена фактура,включително и цитираната от въззивника съдебна практика, се споделя и от въззивния съд.Тя е била споделена и от районния съд,който в съответствие с еднопосочното в съдебната практика становище е приел,че съставянето на процесната фактура не е от правопораждащите факти за дължимост на възнаграждението,но при определени други условия би могла да се цени като доказателство за това. Неподписването и неосчетоводяването на фактурата от „Гия“ЕООД е безспорно установен по делото факт,поради което съдът няма основание за извод,че ответникът чрез извършване на действията по подписване и осчетоводяване на фактурата е направил извънсъдебно признание на вземането. В случая е точно обратното- ответникът не е подписал и не е осчетоводил процесната фактура,не е извършил плащане и след получаването на изпратената му от ищеца покана за доброволно плащане,с които действия е изразил своята,поддържана и в производството по делото позиция- че оспорва възникването и съществуването на задължението по процесната фактура.

Позицията на ответника както в хода на първоинстанционното производство,така и в хода на въззивното производство е еднопосочна- той твърди,че процесното задължение за него не е възникнало,тъй като договорът му с ищцовото дружество е прекратен,а дори и да не е прекратен редовно,то ищецът не е престирал през м.януари 2020г. услугата по договора,поради което ответникът не му дължи плащане съобразно чл.5/1/ от договора.

За да достигне до извода си за основателността на предявения иск,районният съд е приел,че сумата е дължима,тъй като при липса на твърдения и доказателства за прекратяване на договора по взаимно съгласие, следва да се приеме,че договорът е прекратен с едномесечно предизвестие,което е изтекло на 13.02.2020г. ,а по делото са ангажирани доказателства,че през м.януари 2020г.посредникът е изпълнявал задължението си по договора за осигуряване на товари на композициите на ответника.

Съгласно раздел І чл.1 от договора,сключен между страните по делото на 31.10.2018г.,страните са се договорили,че възложителят възлага,а посредникът приема да осигури извършване управление на процесите,свързани с международен транспорт на стоки/товари с предоставените от възложителя 2 бр.МПС/влекачи+полуремаркета/по маршрут,определен от трето лице-клиент,чиято собственост са стоките,а за осъщественото посредничество посредникът има право на възнаграждение в размерите и при условията на този договор. С анекс от 31.10.2019г.е извършена промяна в броя на композициите,като същите са увеличени от 2 на 9 бр.,претърпяло е промяна и договореното възнаграждение на посредника-при брой композиции от 1 до 3 -250 евро на композиция за текущия месец,а при брой композиции над 3- по 200 евро на композиция за текущия месец.

В раздел ІІІ чл.5/1/ е договорено,че посредникът има право на възнаграждение за осъществяване на ежемесчното управление,което се счита за осъществено,когато със съдействието на посредника се е стигнало до сключване на транспортни договори и е извършен описаният в заявката превоз. В раздел ІV чл.7 на договора е уговорено,че всеки месец до 10-то число,докато действа договорът,възложителят заплаща на посредника месечно възнаграждение в уговорения размер,като при неплащане в посочения срок по посочената банкова сметка,възложителят дължи законова лихва.

В Раздел VІ чл.9 е уговорено,че договорът може да се прекрати по взаимно съгласие на страните,в чл.10- че всяка една от страните може едностранно да прекрати договора,с 3 едномесечно писмено предизвестие,считано от датата на получаване на уведомлението,а в чл.11 е уговорено,че всички съобщения между страните по този договор се извършват в писмена форма,която се счита за спазена и валидна и при съобщения по електронна поща.Страните са посочили в договора търговски адреси и имейл адреси за кореспонденция.

Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца,че на 13.01.2020г.му е изпратил писмо по имейл адреса,посочен за кореспонденция,в което е заявил,че поръчките през м.декември 2019г. са били последните по отношение взаимоотношенията между страните. Не е оспорено твърдението на ищеца,че счита това волеизявление за уведомление за едностранно прекратяване на договора по реда на чл.10 на същия- с едномесечно предизвестие.

Насрещни твърдения,че договорът е прекратен по взаимно съгласие не са наведени от ответника в отговора на исковата молба,нито се твърди друго основание за прекратяване на договора. При това положение,въззивният съд споделя становището на БРС,че с отправеното от ответното дружество уведомление на 13.01.2020г. на имейл адреса на ищцовото дружество,ответникът е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора и на основание чл.10 той следва да се счита за прекратен след изтичането на срока на предизвестието.

Неоснователно е възражението на въззивника,че не дължи възнаграждение на посредника на основание чл.5/1/ от договора,тъй като през м.януари 2020г. не е била престирана посредническата услуга. От представената имейл кореспонденция между „Виа Вал“ЕООД и Студенер,Маркус,представител на немска спедиторска компания,осигуряваща товари в Германия и между „Гия“ЕООД и „Виа Вал“ ЕООД се установява,че през м.януари 2020г.посредникът е продължил да изпълнява ангажиментите си по сключения договор-приключили са възложени през м.декември 2019г.превози на товари,а в началото на м.януари 2020г.са търсени нови товари за камионите на въззивното дружество в Германия, обработвана е документация, а на 10.01.2020г.е изготвена фактурата за дължимото на посредника възнаграждение за месеца.