Решение № 1 от 01.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 01.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330110730 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против Д. Г. Т. с ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № *********г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №****** г. по описа на Районен съд – П., ** граждански състав, а именно: сумата в размер на 333,38 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021г. до 31.10.2022г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. Б.

№ **, ет.**, ап.** с ИТН:****; обезщетение за забава за периода от 02.12.2021г. до 16.05.2023г.. в размер на 40,06 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *****г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева – държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., бул.

„Б.“ № ***, ,ет** ап. ** с ИТН:***. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на 1 посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.

Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който признава исковата претенция и представя доказателства, че е заплатил исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на процесния обект, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Това обстоятелство се установява от приложените доказтелства. Поради изложеното, несъмнено се установи, че ответницата е потребител на предоставената от ищеца услуга, респ. между страните е възникнало валидно облигационно отношение.

Досежно размера на претенцията за заплащане на топлинна енергия, от страна на ищеца се посочва, че в хода на исковото производство ответницата е изплатила задълженията за заплащане на главница, обезщетение за забава и законна лихва, като са изплатени и разноски в двете производства – заповедно и исково. Касае се за направено признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК и доколкото съдържа неизгодни за страната факти и обстоятелства, следва да се цени като годно доказателствено средство.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че ответницата е погасила претендираните задължения към ищцовото дружество, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

По отношение на разноските:

Поради гореизложеното не следва да се присъждат и разноски.

Така мотивиран, съдът

2

Р Е Ш И:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, срещу Д. Г. Т. с ЕГН: ********** , за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от сумата в размер на 333,38 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021г. до 31.10.2022г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. Б.

№ **, ет.**, ап.** с ИТН:*****; обезщетение за забава за периода от 02.12.2021г. до 16.05.2023г.. в размер на 40,06 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *****г. ., за които суми е издадена Заповед № *******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №******* г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** граждански състав, като погасен чрез плащане в хода на производството.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3