Решение № 216 от 17.06.2024, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 1069/2023
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Биляна Димитрова Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Севлиево, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230101069 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба ищецът „Банка ДСК“ АД е предявил срещу Д. И. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 700 лева – главница по договор за Овърдрафт, сключен на 02.03.2011 г. между „Експресбанк“ АД, чийто частен правоприемник е ищецът и ответник, сумата в размер на 48,01 лева – договорна лихва за периода 01.12.2015 г. до 14.07.2020 г., сумата 192,55 лева. – законна лихва за периода 15.07.2020 г. до 21.03.2023 г. и сумата 846,70 лева – заемни такси, както и законна лихва върху главницата от 27.03.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до цялостното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 27.03.2023 г. по ч.гр.д. №319/2023 г. по описа на РС - Севлиево.
Ищецът твърди, че на 02.03.2011 г. между „Експресбанк“ АД, чийто частен правоприемник бил „Банка ДСК“ АД като кредитор и ответника като кредитополучател бил сключен Договор за Овърдрафт. Предоставен бил кредит в размер на 700 лева потребителски кредит (за задоволяване на потребителски нужди на Кредитополучателя и неговото семейство).
Поддържа се, че срокът на Договора бил 12 месеца с автоматично подновяване.
Разплащателната сметка на клиента, по която се разрешавал овърдрафтът била BG87TTBB94001525509866 при Сосиете Женерал Експресбанк АД. Такса за обслужване на разплащателна сметка -1,79 лева. Годишен лихвен процент - БЛП за 1
BGN, увеличен с надбавка от 14.00 пункта на година. При сключване на договора приложимият към този Договор БЛП за BGN бил в размер на 5,95 % и лихвен процент на ден в размер на 0,0553% изчислен към момента на сключване на договора.
Годишният процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на Договора бил 24,21%. Разходите по кредита обхванати от ГПР, могли да бъдат променяни съгласно чл. 5 и чл. 6 от Част 2 при промяна на пазарните условия.
Общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на Договора била в размер на 839,30 лева
Ищцовото дружество сочи, че поради преустановяване на погасяването на задължението за заплащане на месечните вноски по Договора за кредит, считано от вноска с падеж 01.01.2016 г., и при наличие на предпоставките по чл.12 от Общите условия, „Банка ДСК“ АД е обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя, с Покана - уведомление с изх. на БДСК № 0050-20-01945/23.06.2020 г., връчена чрез ЧСИ З.В. с per. № 734 към КЧСИ и район на действие ОС - Габрово, което е получено К.Д.Д. - майка.
Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Сочи, че по делото липсват доказателства ответникът да е в облигационни правоотношения с ищцовото дружество, като не били посочени никакви доказателства установяващи, от кой момент ищецът бил правоприемник на заемодателя. Сочи, че освен това всички вноски към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение били погасени по давност.
Искането към съда е да отхвърли така предявените искове, претендират се разноските.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за кредит, обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва; непогасеният размер на възнаградителната лихва; че са уговорени заемни такси в твърдения размер; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на начислените лихви, както и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
2
С протоколно определение от 20.05.2024 г. на осн. чл. 155 ГПК е обявен за служебно известен фактът, че ищцовото дружество е правоприемник на „Експресбанк“ АД.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата молба възражения, а при установяване на гореописаните обстоятелства – да докаже плащане на процесните задължения.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за овърдрафт по разплащателна сметка 2997793 от 02.03.2011 г. се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът е приел да открие и води на името на ответника овърдрафт по разплащателна сметка. Ищецът е предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 700 лева, който може да бъде усвояван под формата на овърдрафт. Според т. 7 на Част I от договора годишният лихвен процент е БЛПSGEB за BGN, увеличен с надбавка 14,00 пункта на година. При сключване на договора приложимият към него БЛПSGEB за BGN е в размер на 5,95 %, а лихвения процент на ден е в размер на 0,0553%. В т. 8 е посочено, че годишния лихвен процент при неразрешен овърдрафт, върху размера на неразрешения овърдрафт е годишния лихвен процент по т.7, увеличен с надбавка 6 пункта. Посочен е ГПР в размер на 24,21%. Съгласно т. 5 от част I на договора срокът на договора е 12 месеца с автоматично подновяване. Съгласно чл. 16, ал. 2 от договора, с изтичане на уговорения срок договорът за овърдрафт се подновява автоматично за нов срок със същата продължителност, освен ако Банката не реши да прекрати договора.
В чл. 12 от договора са предвидени последици от неизпълнението му от страна на кредитполучателя, изразяващо се в забава на плащанията. В ал. 2 е предвидено, че при прекратяване на овърдрафта, дължимото дебитно салдо се счита за неразрешен овърдрафт, който е незабавно изискуем и се олихвява съгласно лихвената политика на банката.
По делото е представенa покана – уведомление от ищцовото дружество, с което посочват, че считано от 30.04.2020 г. „Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД са се обединили, както и че поради неплащане в срок на дължими вноски по Договор за кредит на основание предвидените в същия условия, уведомяват длъжника, че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез ЧСИ с рег. № 734 на КЧСИ при ОС – Габрово на майката на ответниак.
От приетата по делото и неоспорена ССчЕ се установява, че усвояването на кредита е извършено чрез теглене на банкомат, като е изтеглена сума в размер на 400 лв. Посочено е, че за периода 25.10.2011 г. до 31.01.2012 г. са извършени множество 3 транзакции свързани с усвояване и погасяване на овърдрафта, като пълното усвояване на настъпило на 01.02.2012 г. Съгласно заключението, последната постъпила сума е на 07.01.2016 г. в размер на 105,92 лв., която е послужила за погасяване на такси, лихви, банкови такси, застраховка.
Вещото лице е посочило, че дължимите суми по Договор за кредит № 297793 от 02.03.2011 г. към 21.03.2023 г. (датата на извлечението от счетоводните книги ) са в общ размер на 1819,50 лв.,в т.ч.: главница 700,00 лева ;договорна лихва в общ размер — 878,12 лева ; такса за обслужване на разплащателната сметка -17,90 лв. ( по т.6.1, част I от Договора за кредит); такса за управление - 28,00 лева (по т.13.1, част I от Договора за кредит - 1% от разрешения кредитен лимит); обезщетение за забава за периода от 15.07.2020 г. до 21.03.2023 г. 195,48 лева; Дължимите суми по Договор за кредит № 297793 от 02.03.2011 г. към 10.10.2023 г. (датата на образуване на ГД 1069/2023 ) са в общ размер на 1864,98 лв., като обезщетението за забава за периода от 15.07.2020 г. до 09.10.2023 г.е в размер на 240,96 лева;
Настоящият съдебен състав кредитира приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.
Видно от гореизложеното, за процесния по делото период между „Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищцовото дружество е било налице правоотношение по договор за овърдрафт по разплащателна сметка. Съдът намира, че договора отговаря на изискванията на приложимия към сключването му ЗПК, тъй като в договора се съдържат уговорки за предоставения кредитен лимит, за условията за ползване и връщане на усвоената част от овърдрафта, за годишния размер на договорната възнаградителна лихва при невъзстановяване на изразходваната част от кредита диференцирана според вида на ползваните транзакции, правила относно механизма за определяне на наказателната лихва и уговорки за разходите, приложими към момента на сключване на договора – дължими такси и комисионни според тарифата за такси и комисионни на банката - кредитор, неразделна част от договора. В тази насока следва да се отчита, че предвид естеството на предоставения кредит – овърдрафт с разплащателна сметка и кредитна карта към нея минималните погасителни вноски не могат да бъдат определени отнапред, а се формират според изразходваната /усвоената/ част от предоставения овърдрафт за предходния отчетен /месечен/ период.
Относно срока на действие на договора съдът приема, че с оглед уреденото в т. 5 във вр. с чл. 16, ал. 2 автоматично продължаване на срока на договора за нов едногодишен период и липсата на данни и доказателства за отправено от страна на 4 ответника искане за прекратяване на договора, следва изводът, че същият е бил в сила към датата на уведомлението за предсрочна изискуемост. Следва да се посочи, че уговореното автоматично подновяване на срока на договора не представлява новация на задължението, а предварително уговорено изменение на срока на договора на принципа „година за година“ при условие, че кредитополучателят не е направил волеизявление пред банката за неговото прекратяване. При наличие на това условие продължаването на срока настъпва автоматично по силата на самата договорка, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение за това между страните /в този смисъл Решение № 50186 от 16.11.2021 г. по гр. д. № 4472/2012 г. на ВКС, III г. о., ГК, постановено по повод договор на ищеца с идентично съдържание/.
В случая ответникът не твърди и не доказва да е направил изявление за прекратяване на договора, поради което неговият срок е продължен.
Установява се също и изрично уговорено право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при забава в плащанията. В настоящата хипотеза правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е надлежно упражнено чрез приетото и неоспорено уведомление, изпратено чрез ЧСИ с рег. № 734 на КЧСИ при ОС - Габрово. Видно от съдържанието на уведомлението, банката-ищец е уведомила ответника, както за настъпилото правоприемство между нея и „Експресбанк“ АД, така и за настъпилата предсрочна изискуемост.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В решение № 6 от 4.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о. е дадено разрешението, че волеизявлението на кредитора може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Посочено е, че съдебната практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към документа, в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа, т. е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. Преценката дали документът, на който се позовава страната, съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде различно разрешен в рамките на всеки отделен спор. В настоящия случай, видно от връчената от ЧСИ покани-уведомление от ищеца, последният недвусмислено е заявил, че кредитът е станал предсрочно изискуем.