Решение № 2163 от 11.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2163 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110115335 по описа за 2024 година

В. Г. в качеството си на майка и законен представител на детето И. Г.Г. и А. Г.Г. действащ със съгласието на своята майка В. Г. твърдят, че от съвместното съжителство между В. Г. и ответника Г. Анг.Г. са родени двете деца, като през 2019г. родителите се разделили, а после се събрало отново до 2021г. когато окончателно се разделили. Децата-А. и И., останали да живеят с майката си, която и към момента полага непосредствените грижи за тях. Сочи се, че издръжката заплащана от ответника за децата е недостатъчна. Твърди се, че от момента на фактическата раздяла на родителите ответника спорадично заплаща малки суми, като за последните дванадесет месеца е заплатил общо за двете деца сума около 1 140лв.

Променените икономически условия и стандарт на живот в страната, заедно с настъпилите съществени промени в социално-икономическите условия на живот в страната са довели до значително нарастване на разходите от първа необходимост - храна, електрическа енергия и други. Нараснали са цените на стоките и услугите, увеличили са се инфлацията и безработицата.

Средно месечните разходи за децата са се увеличили многократно, предвид възрастта и разширяване на техните интереси. В началото майката успявала да се справя почти изцяло със собствени сили и средства, но вече и е почти невъзможно.

Детето И. е ученичка в 5кл., "в", а синът А. - в десети клас, "б". Майката сама отглежда двете си деца, и за нея е изключително трудно да успея да им осигури всичко необходимо. Със значителното нарастване на възрастта на децата, са се увеличили и правопропорционално и потребностите ежедневните им нужди за храна, дрехи, джобни пари за всеки ден, а също за материали - учебници, учебни помагала, пособия, ксерокс, заплащане на 1 храната в училищния стол, транспортни разходи и други. Училището на всяко от децата периодично организира различни екскурзии, в които И. и А. биха желали да се включват, като това би се отразило благоприятно за социализирането им и развитието им като личности, но поради финансови причини това не е възможно.

Майката сочи, че освен ежедневните нужди на децата посрещам всички останали разходи като отдих и почивка през почивните дни и през ваканциите.

Моли се съда, да осъди Г. А. Г. ЕГН********** да заплаща на дъщеря си И. Г. Г. ЕГН********** месечна издръжка в размер на 400лв., платима чрез нейната майка В. В. Г. ЕГН********** по следната банкова сметка: *** до десето число на месеца за който се дължи, считано от датата на предявяване па исковата молба, ведно със законната лихва за забава.

Да осъди Г. А. Г. ЕГН********** да заплаща на сина си А. Г. Г., ЕГН**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. В. Г., ЕГН********** месечна издръжка в размер на 500лв., платима чрез неговата майка В. В. Г., ЕГН********** по следната банкова сметка: *** до десето число на месеца за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Да осъди Г. А. Г. ЕГН********** да заплати на дъщеря си И. Г. Г., ЕГН********** издръжка в размер на 2 229лв. за периода 03.12.202303.12.2024г., платима - нейната майка В. В. Г., ЕГН********** по следната банкова сметка: ***.

Да осъди Г. А. Г. ЕГН********** да заплати на сина си А. Г. Г., ЕГН**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. В. Г. ЕГН********** издръжка в размер на 2 229лв. за периода 03.12.2023-03.12.2024г., платима чрез неговата майка В. В. Г.

ЕГН********** по следната банкова сметка *** и да се присъдят сторените в производството разноски.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който сочи, че исковете са неоснователни по основание и размер, поради което ги оспорва със следните мотиви:

Счита предявените искове за допустими, но оспорва някои от наведените твърдения, като сочи, че не отговаря на действителността твърдението, че майката единствено и сама покрива нарасналите нужди на децата, както и че не участва по-активно във финансово отношение.

По отношение на размера на търсената издръжка - оспорва същия. Не е съгласен с така претендирания размер, тъй като счита същият непосилен за възможностите му.

Не оспорва, че има деца и съответно задължения към тях.

Не оспорва, че следва да участва съразмерно с майката за задоволяване нуждите им.

Счита, за неоправдано и лишено от всякакви обективни основания е предположението, че реализира доход, който може да покрие не само неговите нужди, но и издръжка в търсения размер.

Заявява готовността да доставя месечна издръжка от 280лв. месечно за всяко от децата, считано от постановяване на съдебното решение.

2

Оспорва твърдението, че е в толкова добро материално положение, че да предоставя издръжка в търсения размер от общо 900лв. месечно. Твърди, че заплащането на месечна издръжка в този размер е непосилно за него по следните причини:

Живее в жилище, собственост на трети лица и заплаща месечен наем в размер на 350лв. Покрива съответно всички комунални услуги за домакинското, както поддържа имота за своя сметка.

Работи на основание сключен трудов договор, като месечно брутният му доход е в размер на 1219.16лв. за последните месеци от началото на тази година.

Счита, че претендирания размер за издръжка би го затруднил и същевременно поставил в невъзможност да се погрижи дори за себе си. Счита за прекомерно искането, което се явява надвишаващо минимално определения размер при получаван доход в размер на минималната работна заплата за страната.

Сочи, че при определяне размера на издръжката, съдът следва да изследва възможностите и на двамата родители, за да разпредели точно дължимото се от всеки от тях, за да се достигне до пълния размер.

Сочи, че макар майката да полага непосредствените грижи за отглеждането на децата, същата получава съответните детски надбавки.

Твърди, че факт са редица социални облаги, изплащане на суми за дете, възстановяване на данъци и др. данъчни облекчения и промени в законодателството свързани с връщане на суми от НАП, като например за едно дете са 600лв.

По гореизложените съображения счита предявените искове за частично основателени и моли да бъде отхвърлен от съда свръх размера от 280лв. месечно до претендираните 500лв. за А. и 400лв. за И..

Заявява готовността да доставя месечна издръжка в размер на 280лв. месечно за децата си, считано от постановяване на съдебното решение.

По отношение претенцията за заплащане на издръжка за минал период от време в размер на 2 229лв. за всяко от децата оспорва същата.

С майката на децата са имали уговорка да предоставя издръжка под различни форми.

-След раздялата им е заплащал наема им, както и текущите сметки.

-По препоръка на личния лекар е водил дъщеря си на тренировки по баскетбол, които само той е заплащал. Същите към момента са преустановени по желание на майката.

-През последната година и половина плаща ежеседмично различни суми като една част от тях са давани на ръка, а други под формата на парични преводи.

Чрез родителите си също е предоставял допълнителни средства било то с повод, било то без такъв.

-Осигурява на децата екскурзии, за които ги придружават неговите родители, предвид трудовата му ангажираност. Тази година А. е посетил Малта придружен от своята баба по бащина линия, като средствата за детето 3 са осигурени от бащата.

-Ежемесечно заплаща мобилните услуги, които ползва синът му.

-Закупил е компютър на А., а през миналата година е купен лаптоп за И..

-Разходите за диоптричните очила на дъщеря му също са поети от него.

-В началото на тази учебна година са закупени и дрехи за двете деца.

-До настоящия момент разходите за учебни пособия и материали за И. са заплащани всяка година от него.

-Освен това, отново по договорка с майката, дава средства на децата при срещите им.

Оспорва искането за заплащане на издръжка за една година назад, считано от подаване на исковата молба.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.143 от СК и чл.149 от СК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Видно от представените по делото удостоверения за раждане на децата И. Г.Г. р.*** и А. Г.Г. р.***г., В. В.Г. и Г. Анг.Г. са техни родители.

При липсата на възражения от страна на ответника решаващия състав приема, за ненуждаещо се от доказване, че родителите по настоящем живеят разделени. Между родителиет липсва спор и относно това, че децата са ученици в редовна форма на обучение, като това се доказва и от представените служебни бележки от СУ «П.К.Яворов» Варна и СУ «Гео Милев» Варна.

Страните не спорят и относно това, че майката към момента на сезиране на съда с исковата молба е била в отпуск преди раждане на третото и дете. По отношение на податните възможности на ответника е представено удостоверение №5/25.04.2025г. от което се установява, че периода от една година назад считано от м.март 2025г. Същият е имал доход общо в размер на 12 885.10лв., като е работил като автомонтьор. Г.Г. е представил и копия от касови бонове, фактури и разписки за извършени преводи в полза на майката на децата и плащания за общата сума от 2311.48лв., като тя се явява сбор от разходите и преводите направени от ответника само във времето до завеждане на исковата молба пред съда. Бащата е представил и копие от договор за наем на имот, в който сочи, че живее.

При събраните доказателства съставът приема, че предявениет искове за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на децата за бъдеще време са основателни като за определяне на размера на нужната и дължима се издръжка следва да се вземе предвид възрастта на децата, липсата на значими хронични здравословни проблеми при тях и възможността на бащата да предоставя средства. По отношение на детето И. Г. предвид неговата възраст към момента на сезиране на съда-11г. Следва да се определи дължима се от ответника издръжка в размер на 350лв., а за детето А. на 16г. следва да се определи издръжка в размер на 450лв., като за разликата над тези суми до претендираните съответно 400лв. и 500лв. Исковете следва да се отхвърлят, като недоказани по размер.

4

По отношение на претенциите за минало време съдът намира, че претендираната сума от по 2 229лв. за всяко от децата е минимална и следва да се разглежда като отговаряща на нуждите им. От друга страна ответникът е представил доказателства за сторени преди завеждане на делото разноски в общ размер от 2 311.48лв., които съставът възприема като направени за издръжка на децата без да се уточнява по отношение на кое от тях каква сума е изразходвана поради което следва сумата да се раздели поравно като при това положение се приема, че за времето т една година преди сезиране на съда ответникът е направил разходи в размер на по 1 155.74лв. за всяко от двете деца които следва да се приспаднат от претендираните по 2 229лв. и да се присъдят само по 1 073.26лв. за всяко от децата.

Ответникът предвид уважената част от исковете следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна общата сума от 901лв. представляваща сбор на държавните такси по присъдените издръжки.

Ответникът съэщо така следва да заплати на ищците и сумата от 747.88лв. сторени по делото разноски съответстващи на уважената част от претенциите.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. А. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплаща месечна издръжка в полза на В. В. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** действаща като майка и законен представител на детето И. Г. Г. ЕГН********** в размер на по 350лв. месечно считано от 2.12.2024г. с падеж на вноските десето число на месеца за който се дължи издръжката, заедно със законната лихва от датата на всяко закъснение до окончателното изплащане на съответната сума, до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска за разликата до търсените 400лв. на осн. чл.143 от СК.