Определение № 510 от 25.09.2019, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Харманли, 25.09.2019 г.

Районен съд Харманли, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от съдия Ирена Аврамова ЧНД № 365 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Х.Х., представляван от адв. С.С., против Постановление от 09.06.2016 г. на РП - Димитровград за прекратяване на наказателно производство по ДП № 427/2011 г. по описа на РУ на МВР - Харманли.

В жалбата се поддържа, че обжалваният акт е постановен през 2016 г., но пострадалият не е бил уведомен за това, като е получил препис от постановлението едва след поискване от страна на упълномощения от него адвокат. Изразено е несъгласие с правните изводи, изложени в обжалваното постановление относно това, че в случая не е налице престъпление, а гражданскоправни отношения. Твърди се, че обвиняемата Т. Г. не е получила и изобщо не е имала свободен достъп до помещението, в което е била стоката на Х., като по несъмнен начин се установявало, че тя принудително и против съгласието на пострадалия, самоволно и не по установения ред е осъществила едно свое предполагаемо право. В заключение се поддържа, че обжалваното постановление на РП - Димитровград е незаконосъобразно, доколкото в Наказателния кодекс е предвиден изричен текст, криминализиращ поведението на обвиняемата. По наведените в жалбата доводи се иска отмяна на постановеният съдебен акт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт. С оглед обстоятелството, че препис от атакуваното постановление не е бил връчен на жалбоподателя, което се установява от приложените по делото разписки, съдът прецени, че е спазен законоустановеният срок. Предвид изложеното частната жалба е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

Досъдебно производство № 427/2011 г. по описа на

РУ на МВР - Харманли е образувано на 17.09.2011 г. срещу Т. К.

Г. с ЕГН: ********** от гр. Харманли за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление от 21.02.2012 г.

Г. е привлечена като обвиняем в извършване на посоченото престъпление, а така също и за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е внесено с обвинителен акт от 28.06.2012 г. на РП - Харманли и е образувано съдебно производство - НОХД № 263/2012 г. по описа на РС - Харманли с подсъдим Т. Г. за престъпленията, за които й е било повдигнато първоначално обвинение. След констатация за наличие на съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимата и нейния защитник, съдът с определение от 21.10.2014 г. е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП - Харманли за доразследване. С постановление от 24.03.2015 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание - липса на осъществено престъпление, което е потвърдено с определение на РС - Харманли, а при въззивна проверка ОС - Хасково е потвърдил акта на първата инстанция.

По искане на Главния прокурор с Решение от 15.12.2015 г. на Апелативен съд - Пловдив е възобновено ВЧНД № 313/2015 г. по описа на ОС - Хасково, който от своя страна с Определение от 23.12.2015 г. е постановил отмяна на първоинстанционния акт, отмяна на постановлението на РП - Харманли за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на РП - Харманли. Поради самоотвод на наблюдаващия прокурор, представител на посочената прокуратура, с постановление на Окръжна прокуратура - Хасково делото е изпратено за решаване на РП - Димитровград, чието постановление за прекратяване на наказателното производство е предмет на настоящата съдебна проверка.

От събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

Обвиняемата

Т. Г. имала фирма ЕТ „Афродита - Т. К.“ със седалище гр.

Харманли, като нейна собственост били два магазина /малък и голям/, находящи се в гр. Харманли на *** и № 30, които същата отдавала под наем.

През лятото на 2010 г. в гр. Харманли пристигнал св. Х.Х., представящ се като „Жоро“, който в качеството си на упълномощено лице на „МАРИАМ“ ЕООД - гр.

Пловдив сключил с обвиняемата устен договор за наем на големия магазин, находящ се на ***. Писмен договор за уреждане на наемните отношения не бил съставен, защото според св. Х. обвиняемата Г. не желаела такъв, докато според нея сключването на писмен договор било отлагано във времето по различни причини от страна на Х..

Свидетелят

Х. използвал наетия магазин основно за продажба на обувки и чанти, като монтирал в помещението климатик с марка „Медея“, поставил сглобяеми метални стелажи, бюро и касов апарат. За осигуряване охраната на магазина на 21.07.2010 г. св. Х. сключил договор с охранителна фирма НАС „Телепол“, представлявана от регионален мениджър - св. Живко Касабов и възложител - фирма „Мириам“ ЕООД гр. Пловдив. В средата на месец август 2010 г. Х. наел свидетелите С. М. и Наталия Петрова, и двете от гр. Харманли, като продавач - консултанти в магазина. На 02.05.2011 г.

М. и Петрова сключили трудови договори за длъжност „продавач“ вече с работодател - „Васпуракан“ ООД гр. Пловдив, с упълномощен представител Х.Х..

Докато изпълнявали трудовите си задължения, за по-добра отчетност, двете ежедневно записвали в тетрадка оборота и наличността на стоката. В друга тетрадка отразявали сумите, които давали на ръка на обвиняемата Г. във връзка с дължимата наемна цена за магазина, за което последната се подписвала.

С консигнационен протокол от 05.06.2011 г. св. Х.Х., в качеството си на пълномощник на „Васпуракан“ ООД гр. Пловдив, получил от „Мариам“ ЕООД гр.

Пловдив с пълномощник св. Меружан Вартанян, стока, състояща се от обувки и чанти на обща стойност от 10 470.50 лв. Съгласно този протокол срокът за консигнация бил 90 /деветдесет/ дни от датата на подписване, като св. Х. превозил и разтоварил стоката в магазина в гр. Харманли.

На

11.06.2011 г. в гр. Харманли, в закусвалня, находяща се на бул. „България”, се състояла среща между св. Х. и обвиняемата Г. Последната претендирала, че Х. не заплащал в пълен размер уговорения месечен наем и заявила, че при липса на плащане ще задържи и продаде наличната в магазина стока за удовлетворяване на вземането си за наемна цена, с което Х. не бил съгласен, доколкото стоката била собственост на „Васпуракан“ ООД гр. Пловдив. На срещата присъствали свидетелите Д. Г. - дъщеря на обвиняемата, Лъчезар Терзиев, който живеел на семейни начала с дъщерята на обвиняемата и Ангел Петров, наемател на друго помещение на Т. Г., а на съседна маса в закусвалнята били свидетелите Г. Т. Б. и Л. П. Б. В хода на проведения разговор обвиняемата Г. и св. Х. се договорили той да наеме отдавания от нея по-малък магазин, находящ се на *** с месечен наем в размер на 650 лева, като още тогава продавачките - св. М. и св. Петрова преместили стоката.

Впоследствие в края на работния ден на 06.08.2011 г. /събота/ двете продавачки С.

М. и Наталия Петрова заключили магазина и си тръгнали, като взели със себе си двете тетрадки, които водели за отчетност. В периода от този момент до последващото им отиване на работа на 08.08.2011 г. обвиняемата Г. посетила магазина, находящ се на ***, и залепила на входната врата бележки с надписи „Магазина няма да работи“ и „Ревизия“, на които поставила печата на фирмата си - ЕТ „Афродита - Т. К.”. На 08.08.2011 г. двете продавачки видели поставените бележки, за които уведомили по телефона св. Х.Х. и след това по негови указания се прибрали в домовете си.

На

16.08.2011 г. около обяд св. Х.Х. пристигнал в гр. Харманли и заедно със свидетелките М. и Петрова се опитали да влезнат в магазина, но това се оказало невъзможно, защото не успели да отключат вратата поради поставено от обвиняемата лепило в ключалката. При проведен телефонен разговор обвиняемата Г. заявила на св. Х., че ще задържи стоките в магазина до изплащане на дължимия наем.

На 18.08.2011 г. обвиняемата Т. Г. потърсилала съдействие за разпробиване на патрона на входната врата на магазина от свидетеля Иван Христов. Последният от своя страна я посъветвал да се свърже с фирмата, осъществяваща охрана на обекта и да се консултира с тях, което тя и сторила.

Междувременно обаче на 11.08.2011 г. договорът за охрана на магазина бил прекратен едностранно без предизвестие от страна на фирма НАС “Телепол” поради незаплащане на услугата. Въпреки това регионалният мениджър на посочената фирма - св. Живко Касабов отишъл на адреса на магазина, където в присъствието на обвиняемата и дъщеря й - св. Д. Г., св. Христов с ел. бормашина започнал разпробиване на патрона. В резултат на това се активирала алармата, като на получения сигнал се отзовали свидетелите Ж. Д. с длъжност “касиер” в НАС “Телепол” и Митко Мирчев с длъжност “автопатрул” в същата фирма.

Когато разпробил патрона св. Христов монтирал нов и си тръгнал. След като влезли вътре в магазина обвиняемата и св. Д. Г. в присъствието на свидетелите Д. и Мирчев започнали да броят и описват намиращата се там стока, за което бил съставен констативно-предавателен протокол. Впоследствие стоката била преместена за съхранение в склад в гр. Харманли.

На 16.10.2011 г. поради изтичането на срока за консигнация св. Х.Х., като представител на “Васпуракан” ООД гр. Пловдив, заплатил взетата стока в размер на 10 470.50 лв. на “Мариам” ЕООД гр. Пловдив, за което има издадена фактура с № **********/16.10.2011 г. с прикрепен касов бон.

Според заключението на съдебната стоково оценителна експертиза средната пазарната стойност на стоката в магазина - 1 121 чифта обувки; 40 бр. чанти, 20 чифта чорапи и 1 бр. касов апарат, неустановена марка възлиза на обща стойност 12 975,00 лв.

Според заключението на допълнителната съдебна стоково оценителна експертиза средната пазарната стойност на стоката в магазина - 819 чифта обувки; 148 чифта обувки:

23 чифта обувки; 38 бр. чанти, възлиза на обща стойност 11 405,00 лв.

На

31.01.2012 г. в гр. Харманли с протокол за доброволно предаване обвиняемата Т. Г. предала на разследващ полицай вещи, които се намирали в магазина й и били собственост на св. Х., а именно: 1 бр. климатична инсталация, марка "Медея" модел "МFG2-48АR; 1 бр. бюро от ПДЧ, светлокафяво на цвят и 2 бр. метални стелажи, бели на цвят с по 4 рафта. На същият ден вещите били върнати на собственика с разписка.

На

16.02.2012 г. обвиняемата Г. подала в РС - Харманли искова молба срещу Х.Х., в резултат на което било образувано гр. дело № 222/2012 г. по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С обезпечителна заповед от 20.02.2012 г. е било допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор на следните движими вещи - 7 бр. дамски чанти с единична цена 10 лв., 31 бр. дамски чанти с единична цена 15 лв., 819 чифта обувки дамски / мъжки с единична цена 10 лв., 148 чифта обувки дамски / мъжки с единична цена 15 лв., и 23 чифта обувки - мъжки, с единична цена 20 лв.

Впоследствие делото било изпратено по компетентност в Районен съд - Пловдив, където било образувано гр. дело № 12695/2012 г. На 28.03.2016 г. е бил извършен опис на запорираните вещи от ДСИ при РС - Харманли, като за пазач на същите била определена обвиняемата Г. На 24.10.2017 г. Районен съд - Пловдив, гражданско отделение, е постановил Решение № 3679, с което е приел за установено по отношение на Х.Х., че Т. Г. е собственик запорираните вещи на основание сключен на 11.06.2011 г. между страните договор за „даване вместо изпълнение“.

За да прекрати образуваното наказателно производство прокурорът е достигнал до извода, че от събраните доказателства не може да се установи по категоричен и безспорен начин извършено престъпление, а единствено наличие на неуредени гражданскоправни отношения. Приел е, че престъплението по чл. 323 от НК е несъставомерно от обективна страна поради липса на правен спор между страните, доколкото по делото било доказано, че св. Х. е признал съществуването на задължения по повод наемното правоотношение с обвиняемата Т. Г. и е поел ангажимент да ги изпълни. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК представителят на държавното обвинение е счел, че целта на обвиняемата Г. не е била противозаконно да присвои намиращи се в магазина вещи, а чрез тях да обезпечи вземанията си по наемното правоотношение и неизпълнените задължения на св. Х. за заплащане на наемната цена. Според прокурора обстоятелството, че обвиняемата е завела по този повод гражданско дело, но няколко месеца по-късно след процесните събития, не може само по себе си да води до извод за умисъл за присвояване на вещите.