Присъда № 93 от 05.06.2024, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 328/2024
- Вид
- Присъда № 93
- Подписан
- 05.06.2024
- В сила
- 25.09.2024
- Състав
- Мартина Иванова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.180, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към Присъда № 93/05.06.2024 година, постановена по НОХД № 328/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт ведно с БП № 78/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с който подсъдимият Х. М. /K.M./, гражданин на Афганистан, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 20.05.2024 година, в района на гранична пирамида №161, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез служебния му защитник - адв.Б. К., по негово изрично искане, направено в хода на БП в дадените от него обяснения в качеството му на обвиняемо лице и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.К. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор - А. С. – зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия Х. М. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия Х. М. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 1 /една/ година лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и глоба в размер на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия Х.
М. в лицето на адв.К., в хода на устните прения пледира за постановяване на присъда спрямо подзащитния й, с която същият да бъде признат за виновен, но на основание чл.279, ал.5 от НК да не му бъде налагано наказание, поради това, че е бягал от военен конфликт, което е и причината да напусне държавата си по произход и да навлезе в Р. България.
Алтернативно се прави искане, в случай, че съдът прецени, че на подсъдимия Х. М. следва да бъде наложено наказание, то за целесъобразно счита същото да бъде определено под минималния предвиден размер, тъй като според защитата видно от материалите от ДП и от показанията на свидетелите, подсъдимият не е оказвал съпротива при задържането му и с обясненията си е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият Х. М. е роден на ********** г. в град Майдануардак, Афганистан и е гражданин на тази държава.
Съгласно обясненията на подс. Х. М., дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди около 4 /четири/ месеца е напуснал родината си по произход – Афганистан поради овладяване на властта в родната му стрА. от ислямското фундаменталистко военизирано движение „Талибани“ и влошаване на икономическата и обществена обстановка, като е влязъл нелегално в Република Турция и се установил в гр.Истанбул, кв.“Бахран паша“, като е работил като общ работник в завод. Намерението, с което подсъдимият е напуснал държавата си по произход, е било да се придвижи до ФР Германия. Поради това, че не 1 притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на стрА. от Европейския съюз, бащата на подсъдимия се свързал с кА.лджия, който му обещал срещу сумата от 3 500 евро да преведе сина му – подс.Х. М. нелегално през границата на Република Турция в Република България, а от там да бъде преведен в Сърбия.
На неустановена по делото дата след средата на м.май 2024г., кА.лджията осигурил транспорт и събрал на неустановено място в гр.Истанбул група от 18 мъже – афганистанци, между които бил и подсъдимият Х. М.. КА.лджията качил групата мъже в две таксита, които потеглили от гр.Истанбул към границата между Република Турция и Република България.
След няколко часа такситата спрели до гориста местност, находяща се в близост до турскобългарската граница, където ги чакали трима водачи, които също били афганистанци. Там подсъдимият и остА.лите 17 мъже от групата излезли и тръгнали пеша през гората, в посока към границата, водени от тримата водачи.
На 20.05.2024г. подсъдимият Х. М. и спътниците му достигнали до възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между двете държави и посредством стълба преминали на територията на Република България. По този начин подсъдимият Х. М. на 20.05.2024г. влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България в района на 161-ва гранична пирамида, намираща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол. По същия начин съоръжението е било преодоляно и от остА.лите от групата 17 лица и от тримата водачи.
След като минали границата, трима от групата остА.ли и се отделили от групата.
ОстА.лите 15 мъже от групата, между които бил и подсъдимият продължили да вървят, следвайки водачите си. Вървели цяла вечер и на сутринта – 21.05.2024г. стигнали до място, което било в близост до асфалтов път. Тогава водачите уведомили подсъдимия и остА.лите 14 мъже от групата, че трябва да остА.т на място и да чакат идването на автомобил. След известно време забелязали, че по асфалтовия път приближава товарен автомобил с ремарке, който спрял. Шофьорът му излязъл и с жестове подканил групата мъже да се качат в ремаркето. Подсъдимият и остА.лите негови 14 спътника от групата се качили в ремаркето, след което тов.автомобил потеглил. Известно време след това тов.автомобил бил спрян от полиция и подсъдимият и спътниците му от групата били задържани.
Междувременно разпитаният по делото като свидетел Г. С. П. – на длъжност „полицейски инспектор“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово бил нощна смяна за времето от 20.00 часа на 20.05.2024г. до 08.00 часа на 21.05.2024г., назначен наряд – ОИГ. В сутрешните часове на 21.05.2024г. преди приключване на смяната групата на св.П., която с патрулния автомобил се прибирала от ГКПП-Лесово, движейки се път I-7, следвА. от друг автопатрул от командировани служители в ГПУ-Болярово, получила сигнал от Оперативния дежурен при ГПУ-Елхово за неспрял на стоп палка товарен автомобил на разклона за с.Мамарчево, движещ се по път I-7 в посока към гр.Елхово. След известно време автомобилът, в който пътувал св.П. се разминал с тов.автомобил с ямболска регистрация, поради което служебният автомобил на ГПУ-Елхово, следван от служебния автомобил на ГПУ-Болярово предприели маневра обратен завой и последвали товарния автомобил като възпроизвели звуков и светлинен сигнал за спирането му. Но тов.автомобил не се подчинил, а продължил движението си като се е отклонил от път I-7, по пътя за гр.Тополовград. Полицейският граничен автопатрул, в състава на който бил св.П. продължил със служебния автомобил да следва тов.автомобил, а вторият полицейски автомобил със служители от ГПУ-Болярово изостА.л. На втория разклон за с.Синапово тов.автомобил внезапно спрял, като водачът му излязъл и побягнал. Св.П. заедно с Началника на групата Иван Зотов го последвали и го задържали на 1-2 км. в посока към с.Синапово. Същият представил лични документи, от които проверяващите го установили, че е турски гражданин. След това св.П. и колегите му от автопатрула установили, че в ремаркето на тов.автомобил има 15 лица от мъжки пол, отговарящи на рисковия профил на 2 нелегален мигрант. Същите били без документи за самоличност и се самоопределили за граждани на Афганистан. След това били предприети действия по задържането и конвоирането на водача и на откритите в тов.автомобил 15 чужди граждани, до помещение за временно задържане на лица в ГПУ-Елхово.
От показанията на свидетеля И. Г. Г. – „Командир на отделение“ в ГОДГ първи екип в ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово, се установи, че същият е бил на смяна на 21.05.2024г., когато сутринта получил разпореждане от Началника на групата – А.толи Василев, да провери района в близост до с.Голямо Крушево, общ.Болярово, където е товарен задържаният тов.автомобил с мигранти. Св.Г. посетил мястото и установил пресни следи от стъпки на множество хора встрани на банкета, а отстрани на пътя имало прясна пътека в тревата. След като докладвал за това на прекия си началник, св.Г. по разпореждане извършил и прохождане на обратната следа по линията на държавната граница. Свидетелят констатирал, че подсъдимият и спътниците му са преминали турско-българската граница в района на 161 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Борлярово.
В района на посочената гр.пирамида е било констатирано смачкано бруно на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и следи на множество лица с направление от Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - Х. М. /K.M./, роден на ********** година в град Майдануардак, Афганистан, гражданин на Афганистан . Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№ 240523005000224092 от 23.05.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият Х. М. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетелите Г. С. П. /на длъжност „полицейски инспектор“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/ и И. Г. Г. /на длъжност „Командир на отделение“ в ГОДГ първи екип в ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите П. и Г., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. Х. М. са съдържими фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му като пътник в спрения на втория разклон за с.Синапово тов.автомобил с ямболска регистрация и последвалото задържане на него и спътниците му.
Показанията на разпитаните свидетели Г. С. П. и И. Г. Г. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА.лия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Г. факти са 3 пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че деянието е извършено на 20.05.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на възпрепятстващото съоръжение – през бруното му чрез покатерване по стълба, което е било констатирано като „смачкано“ в района на гр.пирамида 161, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово при прохождане на обратната следа от св.Г.. Тези показания на свидетеля Г. се потвърждават от обясненията на подс. Х. М., който в самопризнанията си сочи и направлението на движение на групата след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което напълно съвпада с установените от св.Г. на 21.05.2024г. следи както в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, които били пресни, така и в района в близост до с.Голямо Крушево, където подсъдимият и остА.лите 14 спътника от групата били натоварени в ремаркето на тов.автомобил.