Решение № 20093 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20093 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110167453 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С решение №11391 от 12.06.2024 г. постановено по настоящото дело и влязло в сила на 13.07.2024 г. е допусната делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ........869 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 935 кв.м., находящ се в гр. ......... с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен план кв. 10, парцел I, при съседи ........871 и ........1045 между М. В. Г – П. ЕГН **********, В. Я. П. ЕГН **********, Ж. Я. П. ЕГН ********** и .......... 317/935 идеални части за М. В. Г – П. ЕГН **********, 79/935 идеални части за В. Я. П. ЕГН **********, 79/935 идеални части за Ж.

Я. П. ЕГН ********** и 460/935 идеални части Р........ чрез ....

Ищците са заявили в съдебно заседание чрез своите процесуални представители, че желаят делбата да се извърши съгласно вариант втори – скица предложение №2 за делба към заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещо лице Т. К. – К като дял I бъде възложен на ответника, а дял I I на ищците в общ дял, за което са заявили изричното си съгласие.

Ответната страна не се противопоставя на извършването на делбата в съответствие с предложеното от вещото лице в скица – предложение №2. Счита, че независимо от становището на главния архитект по чл. 201 ЗУТ конфигурацията на имота би се отразила неблагоприятно на бъдещото застрояване предвид липсата на достъп до улица.

По делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, според което допуснатият до делба имот е без захранване с ток, вода и канал. Ограден е с мрежа, която на места е компрометирана като имотът е с покритие от нарушена асфалтова настилка. Към момента на изготвяне на заключението имотът няма достъп до улица, а граничи с поземлен имот с идентификатор ........871, който е публична държавна собственост, не е застроен и граничи с улица ...... на югозапад и с ул. З на север и на изток. Вещото лице е предложило два варианта за делба на имота при прилагане на чл. 19 ЗУТ, разделяйки имота на два дяла един с площ 460 кв. м. и един с площ 475 кв.м. При скица - предложение №1 от 1 заключението (л. 215 от делото) Дял I включва новообразувания поземлен имот с площ 475 кв.м., който е заключен между буквите А-Б-В-Г-А (оцветен в жълт цвят), а Дял II включва новообразувания поземлен имот с площ 460 кв. м., заключен между буквите В-Г-Д-Е-Ж-З-В (оцветен в зелен цвят). При скица - предложение №2 (л.216 от делото) Дял I включва новообразувания поземлен имот с площ 460 кв.м. който е заключен между буквите А-Б-В-ГА (оцветен в оранжев цвят), а Дял II, включва новообразувания поземлен имот с площ 475 кв. м., заключен между буквите В-Г-Д-Е-Ж-З-В (оцветен в зелен цвят).

Според заключението пазарните стойности на дела, включващ имот с площ 460 кв. м. е 80960 лева, а на дела включващ имот с площ 475 кв.м. е 83600 лева. Вещото лице е констатирало, че процедурата по одобряване на ПУП – ПР и ПЗ за делбения имот не е приключила, поради което е приложила намаляващ коефициент, тъй като не е известно предназначението на имота. Посочено е и че конфигурацията на имота с минимална широчина от 12 метра се отразява негативно на бъдещото застрояване. В съдебно заседание вещото лице посочва, че не са налице пречки за разделяне на имота на два поземлени имота в съответствие с притежаваните от страните идеални части при положение, че ищцовата страна получи общ дял.

Съгласно становище на главния архитект на ...... с вх. №211785/17.06.2025 г., дадено на основание чл. 201, ал. 1 ЗУТ, относно поделяемостта на делбения имот, включен в състава на проектен УПИ XV – за озеленяване и режим за ТГО“, кв. 3, м. ......, за имот с идентификатор ........869 няма отреден урегулиран поземлен имот, тъй като процедурата е висяща и ПУП – ПРЗ за престуктуриране на ж.к. ...... все още не е одобрен. Посочено е, че чл. 19 ЗУТ касае урегулиране на поземлени имоти „за ниско жилищно застрояване“, но в случая отреждането е „за озеленяване и режим Тго“ с неприключило производство.

Разделянето на делбения имот на два новообразувани поземлени имота следва да е по имотни граници, тъй като не се осигурява транспортен достъп от прилежаща улица. Счита, че последващото нанасяне на новообразуваните поземлени имоти в КККР ще даде възможност на последващ етап да бъдат урегулирани с проект за изменение на ПУП по реда на чл. 22 ЗУТ.

По делото като доказателства са приети Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри №25-196643/04.06.2019 г., издадено от Агенция по геодезия, картография и кадастър, според което внесения проект за изменение от 15.05.2019 г. е приет, ведно със скица проект №15-491934-04.06.2019 г. за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори ........1045, ........871 и ........869. Видно от представената комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлените имоти с идентификатори ........1045, ........871 и ........869, издадена от „Географска информационна система- София“ ЕООД делбеният имот попада в УПИ XV, в УПИ XVI и в УПИ XVII заедно с поземлен имот с идентификатор ........1045 като според проекта за ПУП – ПРС предназначението им е за озеленяване и жилищно строителство.

С решение на Общински съвет по протокол №ЕС-Г-34/ 31.05.2022 г. е прието да се образува УПИ XV „ за спорт и озеленяване‘ в обхвата на съществуващата спортна площадка, като отпадат в УПИ XVI-869,1045 и в УПИ XVII-869,1045. Видно от доклад на гл. архитект на София до Столичния общински съвет от 19.04.2023 г., че лицето (изход) към улица на УПИ – предмет на проекта за ПУП – ПРС се осигурява по действаща и новопредвидена улична регулация, с което е спазено изискаването на чл. 14, ал. 3 , т. 1 и ал. 4 ЗУТ. Съгласно от ДВ, бр. 56 от 30.06.2023 г. обаче внесеният проект за изменение на ПУП в Столична община не е бил одобрен като е следвало да се проведе процедура по съобщаване на проекта по реда на чл. 128, ал. 11 ЗУТ, поради което производството продължава да е висящо, независимо от съставените актове за частна собственост по реда на ЗОС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Относно способа за извършване на делбата:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством: 1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по 2 реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на публична продан. Основният принцип извършването на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим съответно в настоящото производство на основание чл. 34, ал. 2 ЗС. За това от съществено значение е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.

В конкретния случай до делба е допуснат неурегулиран поземлен имот с площ 935 кв.м. Съгласно съдебната практика щом поземлен имот попада в границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който при преценка на реалната му поделяемост се прилага чл.200 ЗУТ, като е без значение е дали имотът е урегулиран с подробен устройствен план (решение №52/10.05.2019г. по гр.д.№2217/2018г., Второ ГО на ВКС). Правилото на чл.200, ал.1 ЗУТ допуска реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания да бъдат придобивани чрез правни сделки или по давност, но само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ, поради което тези реално определени части от поземлени имоти могат да са предмет и на съдебна делба.

Обстоятелството, че за поземлен имот с идентификатор ........869 няма отреден урегулиран поземлен имот с влязъл в сила ПУП към момента на настоящото произнасяне, не е пречка за реалната му поделяемост щом новите имоти ще отговарят на предвидените в закона минимални размери. Урегулирането с подробен устройствен план определя конкретното предназначение на всеки имот, т.е. фактическите и правни действия, които носителят на вещното право може да извършва за вбъдеще, но то не следва да се противопоставя на правото на всеки съсобственик да поиска по съдебен ред реализиране на субективното му потестативно право да се ликвидира съсобствеността по отношение на конкретен обект на правото на собственост и превръщането му в индивидуална собственост по предвидените от закона начини. В случая се установява, че съгласно проект за изменение на КККР на гр.

София във връзка с изготвяне на ПУП – ПРЗ за преструктуриране на ж.к. „...... с обособяване на три самостоятелни УПИ-та, делбеният имот заедно с части от поземлен имот с идентификатор ........871 и части от поземлен имот с идентификатор ........1045 е включен в състава на проектен УПИ XV- „ за озеленяване с режим Тго“ кв. 3. Това се потвърждава и от решение на Столичен Общински съвет по протокол №ЕС-Г-34/ 31.05.2022 г., с което е прието да се образува нов проектен УПИ XV- „ за озеленяване с режим Тго“, кв. 3, за който няма предвидено застрояване. Отреждането на бъдещ УПИ за процесния поземлен имот сочи, че ще има достъп до улица, какъвто според заключението на вещото лице не е наличен.

Това се потвърждава и от приетия по делото доклад на гл. архитект на София до Столичния общински съвет от 19.04.2023 г. относно одобряване на ПУП на ж.к ......, район ....., според който лицето (изход) към улица на бъдещия УПИ – предмет на плана ще се осигурява по действащата и новопредвидена улична регулация, с което е спазено изискването на чл. 14, ал. 3 , т. 1 и ал. 4 ЗУТ. Видно от приобщената комбинирана скица, издадена от ГИС - София и към момента на приключване на съдебното дирене по делото границата на уличната регулация преминава по имотната граница на делбения имот. По делото е приобщен и Акт №0473 за публична общинска собственост от 28.07.2020 г. съставен за незастроен поземлен имот с проектен идентификатор ........2104, представляващ реална част от предходен поземлен имот с идентификатор ........871, и представляващ улица между кв. 3 и кв. 10 съгласно проект за ПУП за преструктуриране на ж.к. „......“, за който няма твърдения или данни да е отписан от актовите книги със заповед на кмета по реда на чл. 64 ЗОбС. Следва да се посочи, че целта на делбеното производство е не просто за бъде ликвидирана една общност между съделителите, а съсобствеността да бъде ликвидирана по такъв начин, че занапред всеки един от съсобствениците да притежава като индивидуална собственост имот, който да отговаря на законовите изисквания за самостоятелен обект на право на собственост.

Реалното обособяване на дялове от допуснатия до делба поземлен имот и нанасянето им в 3

КККР предпоставя последващото им урегулиране с проект за изменение на ПУП по реда на чл. 22 ЗУТ, в който смисъл е становището на гл. архитект на Столична община, депозирано по делото.

Предвид горното делбата следва се извършва съгласно положението на имота по действащия план, като разделянето на два новообразувани поземлени имота трябва да е по имотни граници. Неоснователно е позоваването от страна на ищците на чл.134, ал.2, т.7 ЗУТ във връзка с довода, че по искане на съда планът може да бъде изменен като бъде задължена общината . Тази разпоредба следва да се тълкува само във връзка с чл.201, ал.5 ЗУТ и хипотезата възниква когато главният архитект изпрати становище за неподеляемост на имота, каквото в случа няма.(Решение № 776 от 12.11.2009 г. по гр. д. № 284/2008 г. на ВКС) Ищците са заявили изричното си желание при извършване на делбата те да получат общ дял, поради което изготвянето на заключение за поделяемост на имота е възложено на вещото лице при преценка за обособяване на два реални дяла. Според заключението на СТЕ допуснатият до делба имот е реално поделяем на два реални дяла като единият е с размер 460 кв. м., а другият е с размер 475 кв.м. в съответствие с притежаваните от страните идеални части. В тази хипотеза е неприложимо тегленето на жребий по чл. 352 ГПК, тъй като дори и поставяне в общ дял на ищците, дяловете на страните се различават. Предвид различните права в съсобствеността вкл. и при общ дял за ищците тегленето на жребий, би могло да доведе до получаване на съделител с по-малка квота на по-голям дял и обратно, което като краен резултат би довело до неравенство. По тези съображения е налице невъзможност по смисъла на закона за теглене на жребий, поради което и не следва да се съставя, а след това и да се обявява за окончателен проект за разделителен протокол - в тази насока са и задължителните указания, дадени в т. 5 от ППВС № 7/1973 год. чийто постановки не са загубили силата си.