Решение № 113 от 02.11.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Девин, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100383 по описа за 2022 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за кредит № 001-8*/13.09.2017 г. ответницата Д. Т. е получила кредит от „К. А.

Б.“ ООД в размер на 2000 лева, със срок на връщане 13.10.2017г. като Кредитополучателя е усвоил сумата, в размер на 2000 лева на 13.09.2017г., но въпреки многобройните разговори Кредитополучателят не е погасил кредита си. Твърди, че подали до Районен съд - Девин Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което в Районен съд - Девин е образувано ч. гр. дело № 266/2022г. и е издадена Заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 2000 лева главница по договор за кредит № 001-8*/13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда и разноски в размер на 40 лева - внесена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. Твърди, че срещу постановената Заповед за изпълнение е постъпило възражение от ответника, което обуславя правния им интерес от завеждане на настоящия иск. Моли съда да приеме за установено, че Д. М. Т., ЕГН ********** от с. Ч., община Б., област Смолян, 1 дължи на „К. А. Б.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.П., бул. К. М. Л. № *, ет.*, офис ** сумата от 2000 лева, представляваща главница по договор за кредит № 001-8*/13.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящото заявление в съда, която сума е разпоредено на ответницата Д. М. Т., ЕГН ********** да заплати на ’’К. А. Б.“ ООД, ЕИК: ********* със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от Районен съд - Девин по ч. гр. дело № 266 /2022г. Претендира за направените разноски.

В о.с.з. ищеца не изпраща представител. С молба пълномощникът му адв. Т. М. – АК-Пловдив поддържа изцяло исковата молба. Моли съда да уважи иска като основателен и доказан. Моли да им бъдат присъдени направените разноски както в настоящото производство, така и в заповедното производство. Моли в случай на наличие на предпоставките на чл. 238 от ГПК съда да постанови неприсъствено решение.

В о. с. з. ответникът не се явява, не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На 16.05.2023 г. ответникът е получил съобщението, с приложение Разпореждане № 41/23.01.2023г. на ДвРС, постановено по реда на чл. 131 от ГПК, в което изрично са указани последиците по чл. 238 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 131 ал.1 от ГПК едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаване на отговора е връчен и препис от исковата молба.

В първото заседание по делото ответникът не се явил, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Към исковата молба е представен писмено доказателство, а именно Договор за кредит № 001-8*/13.09.2017г.

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 125/27.09.2022г. по ч. гр. дело № 266/2022г. по описа на РС-Девин, с която ответникът Д. М. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Ч., общ.

Б., обл. Смолян да заплати на кредитора “К. А. Б.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. М. Л. № * Б, ет. *, офис **, представлявано от управителя А. З. Ф., чрез пълномощника си адв. Т. С. М.

2 сумата: 2000.00 лева /две хиляди лева/, представляваща задължение за невърната главница по договор за кредит № 001- 800/13.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата 2000.00 лева от подаване на заявлението в съда –12.09.2022г. до изплащане на задължението и разноски по делото 40.00 лева /четиридесет лева/ - държавна такса и 300.00 лева /триста лева/ – адвокатско възнаграждение.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства следва, че иска е вероятно основателен. Доказателствата по делото от външна страна са формално редовни и свеждащи до извода на основателност на иска с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.410 от ГПК, затова ще следва да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ответницата в качеството й на „кредитополучател” по Договор за кредит № 001-806 от 13.09.2017г., дължи изпълнение на парично задължение към „К. А. Б.“ ООД, в качеството си на „кредитодател” по същия договор, в размер на 2000.00 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата от 2000 лева, считано от подаване на заявлението в съда, а именно от 12.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 125/27.09.2022г. по ч. гр. дело № 266/2022г. по описа на РС-Девин.

Относно направените по делото разноски. Искането за установяване на направените в заповедното производство деловодни разноски няма самостоятелен характер. По силата на т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е направил разноски в общ размер на 780.00 лева, от които по настоящото дело 440.00 лева /40.00 лева – държавна такса и 400.00 лева- адвокатско възнаграждение/ и по заповедното производство в размер на 340.00 лева /40.00 лева- държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение/.

Съдът намира, че следва да се уважат изцяло разноските, направени от ищеца, с оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 780.00 лева – разноски в заповедното и настоящото производство.

3

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Ч., общ. Б., обл. Смолян, че дължи на “К. А.

Б.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул.

К. М. Л. № * Б, ет.*, офис **, представлявано от управителя А. З. Ф., чрез пълномощника си адв. Т. С. М. сумата: 2000.00 лева /две хиляди лева/главница по Договор за кредит № 001-806 от 13.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 2000 лева, считано от подаване на заявлението в съда, а именно от 12.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 125/27.09.2022г. по ч. гр. дело № 266/2022г. по описа на РС-Девин.

ОСЪЖДА Д. М. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Ч., общ.

Б., обл. Смолян ДА ЗАПЛАТИ на “К. А. Б.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. К. М. Л. № * Б, ет.*, офис **, представлявано от управителя А. З. Ф., чрез пълномощника си адв. Т. С. М., сумата в общ размер от 780.00 лева /седемстотин и осемдесет лева/ разноски, от които: 440.00 лева по настоящото дело и 340.00 лева по заповедното производство по ч. гр. дело № 266/2022г. по описа на РС-Девин.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ 4