Решение № 260213 от 08.06.2025, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …… гр. София, 08.06.2025 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 състав, в публично заседание нa осми май две хиляди двадесет и пета годИ., в състав:

Съдия: Кирил Петров при участието на секретаря ИрИ. Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10988 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от И.И.Н. срещу „Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* и „Зеолит Трейд Лимитид“, дружество регистрирано във Великобритания с № 11214660, при условията на евентуалност главен иск за осъждането на ответните дружество да заплатят солидарно на ищцата сумата от 28 250 лв., представляваща неизплатен остатък от задължение на ответниците действали като ДЗЗД „Зеолит Трейд“ в общ размер на 32 000 лв. по договор за поръчка, относно заплащането на цена на придобиване на вземане по договор за цесия сключен на 10.01.2020 г. между ДЗЗД “Зеолит Трейд“ като цесионер и „Първа инвестиционна банка“ АД, като цедент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, евентуално за осъждането им да заплатят на ищцата сумата от 28 250 лв. поради това, че са се обогатили неоснователно за сметка на ищцата, която е заплатила цената на придобиване на вземане от страна на ответниците по договор за цесия от 10.01.2020 г., сключен между ДЗЗД

“Зеолит Трейд“ като цесионер и „Първа инвестиционна банка“ АД, като цедент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

С уточнителна молба с вх. № от 04.03.2022 г. /л. 296/ ищецът е посочил ответниците по делото. Обстоятелството, че искът е насочен срещу „Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД и „Зеолит Трейд Лимитид“ се поддържа и в първото по делото о. с. з. на 25.01.2024 г. – л. 139 от делото, в което са изложени и твърдения обосноваващи претенцията за солидарното им осъждане.

С молба с вх. № от 02.02.2024 г. е посочен номер на регистрация и адрес на „Зеолит Трейд Лимитид“ и е конкретизирано, че при неприемане от съда наличието на солидарност, то при уважаване на исковете при условията на разделност се претендират 75 % от сумата от „Зеолит Трейд Лимитид“ и 25 % от Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД, съобразно дяловото им участие в ДЗЗД. Срещу ответника „Зеолит трейд лимитед“ 75% от сумата в размер на 21187.50 лева и 25 % от сумата срещу „Лекс – застрахователен консулт“ ЕООД в размер на 7062.50 лв. – виж и изявлението в с. з. на 08.05.2025 г. на процесуалния представител на ищеца, както и допълнението към доклада по делото в с. з. на 02.02.2025 г.

Ищцата основава претенциите си с твърденията, че по силата на сключен, между нея и ответните дружества действали като ДЗЗД „Зеолит Трейд“ договор за поръчка, е изпълнила задълженията си, и е заплатила от свое име, но за сметка на ДЗЗД продажната цена на вземане по договор за цесия от 10.01.2020 г., което вземане е придобито от ответниците като ДЗЗД. Ищцата счита, че действайки като ДЗЗД ответните дружества са солидарно отговорни за заплащане на разноските, което тя е направила за изпълнението на поръчката, а не според квотите на участието им в гражданското дружество. По същата причИ., тя счита, че при евентуалното неоснователно обогатяване на ответните дружества с процесната сума, те са солидарно отговорни.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил отговор от „Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД. Оспорва се допустимостта на исковете. По същество оспорва наличието на сключен договор за поръчка, по силата на който ищцата да заплати от свое име, но за сметка на създаденото от тях гражданско дружество продажна цена на вземане по договор за цесия сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД.

Оспорва автентичността на представената по делото разписка от 15.01.2020 г. Сочи, че дори да се заплати на ищцата сумата от 3750 лв., това не означава, че с подобно частично плащане е признато задължението за целия дълг. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск счита, че с плащането от страна на ищцата на сума в размер на 32 000 лв. в полза на банката, не е налице обогатяване на образуваното от тях гражданско дружество или на тях самите, поради което счита и този иск за неоснователен.

Постъпил е в срок идентичен отговор, в който е посочено, че изхожда от „Зеолит Трейд Лимитид“. Съдът е дал указания на „Зеолит трейд лимитед“ в едноседмичен срок от уведомяването да посочи кой е подписал отговора на исковата молба, респективно да се потвърди извършените действия без представителна власт по подаване на отговора. Указанията са надлежно връчени на дружеството чрез неговия управител В.Т.В.на 21.10.2024 г. – л. 288. Постъпила е молба с вх. № от 23.10.2024 г., с която е потвърдено, че отговорът е подаден от В.В., като представляващ „Зеолит трейд лимитед“ – л. 401. С отговора се твърди, че по отношение на исковете предявени срещу „Зеолит Трейд Лимитид“ делото не е подсъдно на българския съд. По същество оспорва наличието на сключен договор за поръчка, по силата на който ищцата да е заплатила от свое име, но за сметка на ДЗЗД продажна цена на вземане по договор за цесия сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск счита, че с плащането от страна на ищцата на сума в размер на 32 000 лв. в полза на банката, не е налице обогатяване на образуваното от тях гражданско дружество или на тях самите, поради което счита и този иск за неоснователен.

Относно надлежното призоваване и участие на „Зеолит трейд лимитед“ в производството, съдът намира следното:

Ответникът е надлежно призован за участие в съдебно заседание на 21.10.2024 г. – л. 288, чрез неговия управител В.Т.В.. Съдът счита, че връчването на място различно от седалището и адреса на управление, не се отразява на редовността, доколкото призовката е връчена на законен представител на дружеството. „ЗЕОЛИТ ТРЕЙД ЛИМИТЕД“ със седалище и адрес на управление във Великобритания. По делото е постъпила молба преди датата на промяна на управлението на чуждото дружество от 29.10.2024 г., с която В.В. потвърждава, че той е подписал подаденият по делото отговор на исковата молба. Към отговора на исковата молба на „Зеолит трейд лимитед“ е представено удостоверение за актуално състояние на ответника с превод на български – л.

114-115, в който като управител на дружеството е посочен В.Т.В.. Няма данни по делото преди 21.10.2024 г. да е сменен управителят на дружеството, а и от служебна справка в find-and-update.company-information.service.gov.uk се установява, че към дата 21.10.2024 г. именно В.В. е бил управител на „ЗЕОЛИТ ТРЕЙД ЛИМИТЕД“. Последващите промени в управлението на дружеството не засягат редовно извършените действия преди това и надлежното призоваване на ответника. Още повече, че съгласно чл. 34 КМЧП, когато страната има известен адрес в чужбИ., тя може да се призове чрез неин представител в Република България, ако той е сключил от нейно име сделката, във връзка с която е образувано производството.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е налице международен елемент с оглед участието на ответник със седалище във Великобритания.

Несъмнено българският съд е компетентен, доколкото и ищецът е български гражданин, а и единият от ответниците има седалище и адрес на управление в България.

Приложимо в случая е българско право. Разпоредбата на чл. 94 КМЧП предвижда, че когато страните по договора не са избрали приложимото право, договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно свързан /ал. 1/. Определянето на привръзката на стълкновителната норма се преценява с оглед на всички обстоятелства на конкретния случай, като е създадена и оборима презумпция за най-тясна връзка – предполага се, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на неговото сключване /чл. 94, ал. 2 КМЧП/. Същият критерий е използван и в чл. 4, § 3 и 4 от Регламент № 593/2008 г. относно приложимото право към договорните задължения.

В разглеждания случай се твърди, че договорът за поръчка е сключен между ДЗЗД Зеолит Трейд и И.Н.. Чуждото дружество е обединило своята дейност за постигане на една обща стопанска цел с българско дружество, регистрирали са в регистър БУЛСТАТ гражданското дружество, посочен е адрес на дейност на територията на Република България. Именно с оглед участието му в неперсонифицирания правен субект и с оглед обединената дейност на територията на България е сключен процесният договор за цесия и твърдяния неформален договор за поръчка, поради което се налага изводът, че спорното правоотношение се регулира от българското право.

Относно главния иск:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.

Твърденията на ищеца са, че между ответниците, обединили своята дейност в ДЗЗД, и И.Н. е уговорено ищцата да плати цената по сключен договор за цесия от 10.01.2020 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ДЗЗД „Зеолит Трейд“ вместо гражданското дружество, действащо чрез ответниците.Твърденията са за мандатни отношения без пряко упълномощаване, поради което правната квалификация е посочената в доклада по делото – чл. 285 ЗЗД.

Не се спори, а и от извлечение от регистър БУЛСТАТ /л. 95/ се установява, че съдружници в ДЗЗД „Зеолит Трейд“ са „Лекс-Застрахователен Консулт“ ЕООД /дялово участие 25 %/ и „Зеолит Трейд Лимитид“ /дялово участие 75 %/.

По делото е представен договор за цесия от 10.01.2020 г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ДЗЗД „Зеолит Трейд“, с който са прехвърлени на ДЗЗД вземания на банката по заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. д.

№ 79607/2019 г. по описа на СРС, срещу длъжниците Крам Метал ЕООД и М.Г.Р.на общ размер 152 321.01 лв. Цената по договора за цесия е в размер на 32 000 лв., платими в деня на подписването на договора за цесия по следната сметка на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – IBAN: ***.

По делото е представено и платежно нареждане от 10.01.2020 г. за сумата от 32 000 лв., която сума е преведена от И.И.Н. на получател „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД по сметка с IBAN: ***, като основание за плащане е посочено „плащане по договор за цесия от 10.01.2020 г.

Зеолит Трейд ДЗЗД *********“. Представено е и извлечение относно получаването на превода.

От неоспорената и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че сумата в размер на 32 000 лв. е надлежно осчетоводена и платена. Приложено е и потвърждение от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в което е посочено, че цената срещу която са придобити вземанията на цедента за 32 000 лв., подробно описани в договора за цесия, е изцяло и надлежно изплатена, съответно получена по посочената в чл. 5 от договора за цесия банкова сметка.

***лавов Б.се установява, че познава И.Н. повече от 15-20 години, живее със сестра ѝ. Познава и В.В. от повече от 25 години. Знае за отношения между И.Н.и дружеството по ЗЗД „Зеолит трейд“, защото твърди, че е посредничил между дружеството и ищцата. Бил на 3-4 срещи в Първа инвестиционна банка с В.В.. Имало договор за закупуване на тези вземания между Първа инвестиционна и Зеолит трейд, цената била платена от И.Н... Излага, че В. търсил фИ.нсиране, свидетелят разговарял с И.Н. и тя наредила парите на Първа инвестиционна банка. Той провел разговорите и с В., и с И., за да се стигне до плащането. Идеята била да се спечелят пари. Ищцата щяла да е удовлетворена, тъй като щяла да получи платената сума с някаква печалба.

Трябвало И.Н. да получи някакво възмездие, за това, че плаща тези пари.