Решение № 54 от 26.05.2015, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 130/2014
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 26.05.2015
- В сила
- 21.12.2016
- Състав
- АННА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 164 ал. 1 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.05.2015 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, пети състав на ………..двадесет и седми април……...… две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря………………М.С.……..……….……..….
И прокурора …………………….………………………………………..…...…… като разгледа докладваното от съдия …...Петкова….………………………….. търговско дело ……….№ 130….. по описа за 2014 година…..…………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Атлас” АД – Димитровград с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Димитровград, Хасковска област, ул. „Панорамен път” № 5, представлявано от К. Н. Г. – представител на изпълнителния член на СД, чрез адв. С.П. ***, срещу Т.П.Сл. с ЕГН ********** в качеството й на Едноличен търговец с наименование на фирмата ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Димитровград, бул. „Димитър Благоев” бл. 26 вх. В ет. 7 ап. 21. Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност, три осъдителни иска, всички за сумата 49 500 лева. Ищецът твърди, че до 22.05.2014 година дружеството било представлявано от С.Г.С. – съпруг на Т. Сл.. След извършената смяна на представляващия били предприети вътрешни проверки и ревизии, при които били установени редица нарушения от страна на С.С., за които било образувано друго исково производство. Освен това било установено, че за периода 07.11.2011 година – 30.12.2013 година дружеството заплатило на ответника исковата сума 49 500 лева, по подробно изброените в ИМ 17 фактури, в които били посочени като основание – консултантски и хигиенни услуги. Ищецът заявява, че дружеството-ищец не е имало нужда и не е ползвало такива услуги от ответника, като се позовава на наличието на свои работници, назначени по трудов договор – Р.Я.Л., различни работници на граждански договори, както и на сключен с „Нео-Титан” ООД договор за осъществяване сметоизвозването от територията на дружеството.
Липсата на документация и информация за конкретното изпълнение и отказът на ответницата (след нотариална покана) да ги представи, дали основание на ищеца да считат, че въобще не е налице договорно отношение между страните, по повод на които да са издадени посочените в ИМ фактури, съответно да се дължи плащане по тях. Поради това, след констатиране на горното, в дружеството била извършена корекция в счетоводните записвания, като същите били отнесени към спорните вземания.
С тези фактически твърдения ищецът заявява, че между страните не е съществувало и не съществува облигационно отношение и процесната сума се явява платена при изначална липса на основание, поради което подлежи на връщане.
Евентуално, ако не се приеме тезата му за липса на облигационни отношения, въвежда доводи за нищожност на създадените между АД „Атлас” и ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс” облигационни връзки, на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие между страните, липса на предмет или привидност на сделките.
В тази насока изтъква, че фактурите са без предмет и това сочи на липса на съгласие на страните по този съществен елемент от договорната връзка, а следователно – и на липса на съгласие като цяло. При нищожност на облигационните връзки, платените суми отново били платени при изначална липса на основание и също подлежали на връщане. На трето място ищецът поддържа тезата, че услугата въобще не е извършена от страна на ответника, а фактурите са платени без изпълнение, т.е. другата страна била в забава. Поради това при условията на евентуалност прави волеизявление за разваляне на договорите, инкорпорирани в описаните в ИМ фактури, без допълнителен срок на изпълнение с оглед факта, че към момента изпълнението от длъжника е напълно безполезно и дружеството-ищец няма нито нужда, нито интерес от получаване на такива услуги.
По тези съображения претендира връщането на платените суми на отпаднало основание. И на четвърто място, ищецът моли съда – в случай, ако не възприеме останалите му заявени основания, да приеме, че претенцията се основава на разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД и иска обезщетение за неизпълнение, в размер на исковата сума.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът Т.П.Сл. в качеството на ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс” - Димитровград подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове изцяло. По главния иск излага фактически твърдения в смисъл, че заплатените на нея суми се отнасяли за предоставени на ищцовото дружество консултантски услуги, свързани с продажба на негови имоти, хигиенни услуги и ремонтни услуги, като всичките фактурирани сделки били извършени реално и действителни. Заявява, че не е предоставяла на дружеството-ищец счетоводни услуги. Позовава се на обстоятелството, че фактурите са били осчетоводявани и при двамата търговци, намерили са отражение в ГФО и са били одобрявани ежемесечно като разход от СД на дружеството-ищец.
Счита, че изложените в ИМ обстоятелства, касаещи съпруга й С.Г.С., нямат отношение към делото, както и представените в тази насока доказателства. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за нищожност на сделките поради липса на съгласие, предмет и поради тяхната привидност, като намира правно недопустимо изявлението за развалянето им. В тази насока изтъква, че договорите са изпълнени и хипотезата на чл. 87 ал. 2 ЗЗД е неприложима. Оспорва се и ищцовата претенция за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД – на отпаднало основание, като тук ответникът акцентира, че ищецът не излага конкретни съображения, на които тя да отговори.
По втория евентуално съединен иск с правно основание чл. 79 ал. 2 ЗЗД ответникът заявява, че не дължи обезщетение вместо изпълнение, тъй като е изпълнила задълженията си по всяка от процесните сделки.
В срока по чл.372 ал. 1 ГПК дружеството-ищец подава допълнителна искова молба. Заявява, че нито консултантски, нито хигиенни или ремонтни услуги ответникът не е им е предоставял. В процесния период дружеството не било осъществило сделки с недвижими имоти, за което да ползва консултациите на ответника, а задоволяването на потребностите от хигиенни и ремонтни работи ставало по друг начин, включително със собствени ресурси и сключен индивидуален договор за сметоизвозване. Ищецът отрича твърдението за одобряването на процесните фактури на заседанията на Съвета на директорите, но признава, че плащанията по сделките са формирали финансовия резултат на дружеството, намерили са отражение в счетоводството и ГФО, без, обаче, да са били индивидуализирани конкретните основания за извършените разходи. Поддържа доводите си за нищожност на сделките, като счита за допустимо да се твърдят няколко основания и моли съда да се произнесе по всяко едно от тях преюдициално, в мотивите към решението си. Поддържа и направеното в условията на евентуалност заявление за разваляне на облигационните връзки поради липса на изпълнение от ответната страна, предявения евентуален иск за връщане на исковата сума на отпаднало основание, както и за обезщетение вместо изпълнение.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК Т.П.Сл. в качеството си на ЕТ „Т. Сл. Империал Комерс” подава допълнителен отговор, с който поддържа всички свои твърдения, възражения и искания. Счита, че предметът на всяка от сделките е конкретизиран в достатъчна степен в процесните фактури, съставени и осчетоводени надлежно. Настоява, че сделките по тях са осъществени със знанието и съгласието на тогавашния изпълнителен директор С.С., който ги докладвал на заседанията на СД и получавал одобрение от Съвета. Твърди, че не е било възможно поддържането на чистотата на територията на дружеството да става само със силите на един работник –сметосъбирач Румен Леков, докато договорът за сметосъбиране, на който се позовавал ищецът, се отнасял само за извозване на отпадъци, не и за останалите услуги.
Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Събраните по делото доказателства, както и извършените от съда справки в ТР по партидите на дружеството-ищец и ответника се установява, че през процесния период от време, до 22.05.2014 година „Атлас” АД –
Димитровград е било представлявано от св. С.С.. Няма спор по делото, че същият е съпруг на Т.П.Сл.. Последната е регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ „Т. Сл. – Империал Комерс” – град Димитровград.
След смяната на св. С. като изпълнителен член на Съвета на директорите в „Атлас” АД били направени ревизии, които установили плащания по общо 17 фактури, извършени в периода 07.11.2011 година – 30.12.2013 година от дружеството-ищец в полза на ЕТ „Т. Сл.-Империал Комерс”. По делото не се спори и се установява от заключението на ССчЕ, между страните са издадени фактури и са извършени разплащания по тях, както следва:
1) На 07./11.2011 година ЕТ
„Империал Комерс” е издал на АД „Атлас” фактура № ********** (л. 18), в която е посочено основание – консултантска услуга с цена 1200 лева.
2) На 18.11.2011 година ответникът е издал на дружеството-ищец фактура № ********** (л. 20), в която е посочено основание – ремонтни услуги с фактурна стойност 2500 лева.
3) На 29.11.2011 година ответникът е издал на дружеството-ищец фактура № ********** (л. 21), в която е посочено основание – услуга хигиена на стойност 1300 лева.
Сборът от фактурните стойности по тези три фактури в размер на 5000 лева е заплатен с разходен касов ордер № 669/30.11.2011 година (л. 17), в брой, на С. Гееоргиев С..
4) На 30.12.2011 година ЕТ
„Империал Комерс” е издал на „Атлас” АД данъчна фактура № ********** с посочено основание „консултантски услуги” и цена 3000 лева.
Фактурната стойност по фактура по п. 4 е заплатена с разходен касов ордер № 730/31.12.2011 година (л. 22) отново на С.С., в брой.
5) На 29.04.2012 година ЕТ
„Империал Комерс” е издало на АД „Атлас” фактура № ********* (л. 25) с посочено основание – „услуга хигиена”, на стойност 2000 лева.
Фактурната стойност по фактура по п. 5 е заплатена с разходен касов ордер № 205/30.04.2012 година (л. 24) на св. С.С., в брой.
6) На 28.09.2012 година ЕТ
„Империал Комерс” е издало на АД „Атлас” фактура № ********** (л.27), в която е посочено основание – консултантска услуга на стойност 2500 лева.
Стойността по фактурата по п. 6 е заплатена на св. С., отново в брой, за което се представя разходен касов ордер № 454/30.09.2012 година (л.26).
7) На 31.10.2012 година ответникът е издал на дружеството-ищец фактура № ********** (л.29) на стойност 2000 лева, при което в раздел „наименование на стоката или услугата” е записано „консултантски услуги”.
8) На 30.11.2012 година ответникът е издал на ищеца фактура № ********** (л. 31) за консултантски услуги на стойност 2000 лева.
9) На 29.12.2012 година ответникът е издал на дружеството-ищец фактура № ********** (л. 33) на стойност 3000 лева. В раздел „наименование на стоката или услугата” е посочено „консултантски услуги”.
Заплащането на стойностите по фактурите по п.п. 7,8 и 9 е безспорно по делото, то е извършено с разходни касови ордери № 502/31.10.2012 година (л. 28) и № 536/30.11.2012 година (л. 30).
Няма спор, че св. С. е получил сумите от касата на дружеството в брой.
10) На 31.01.2013 година ЕТ „Империал Комерс” е издало на АД „Атлас” фактура № ********** (л.35) за „консултантски услуги” на стойност 3000 лева.
За доказване заплащането на фактурната стойност по п. 10 се представя разходен касов ордер № 51/31.01.2013 година (л.
34). Видно от същия, св. С.С. е получил паричната сума в брой.
11) На 28.02.2013 година ответникът е издал на дружеството-ищец фактура № ********** (л. 37). Посоченото в нея основание е „консултантски услуги”, а фактурната стойност е 3000 лева.
Стойността по фактурата по п. 11 е изплатена лично на св. С.С., в брой, срещу разходен касов ордер № 94/28.02.2013 година (л. 36).
12) На 31.07.2013 година ответникът е издал на ищеца фактура № ********** (л. 39). Посоченото в нея основание за издаването й е „консултантски услуги” на стойност 3000 лева.
Фактурната стойност по п. 12 е заплатена в същия ден, на 31.07.2013 година, в брой на св. С., за което е съставен разходен касов ордер № 318/31.07.2013 година (л. 38).