Решение № 34 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601123 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Процесуалното развитие на делото до този момент е следното.

Въз основа на внесен обвинителен акт за деянието, предмет на настоящето наказателно производство в Окръжен съд – София е било образувано НОХД № 442/2021 г., което е приключило с присъда № 2, постановена на 13.02.2023 г. С присъдата си ОС – София, 4-ти състав, е признал подсъдимия К. К. за виновен в това, че на 24.07.2016 г. на път ВП 81-6 км. от републиканската пътна мрежа, на разклона на птицеферма „Джиев“, в посока от гр.София за гр.Костинброд, Софийска област, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ******** е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. В. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В”, вр. с чл. 342, ал.

1, пр. 3 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е лишил подсъдимия К. от правото да управлява МПС за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. Също така го е осъдил да заплати по сметка на РУ на МВР Костинброд сумата от 4302,42 лева, представляваща направени във фазата на досъдебното производство разноски и по сметка на СОС, направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 990 лева. Срещу постановената присъда са били подадени въззивни жалби от защитниците на подсъдимия К. К. – адв.

С. П. и адв. Н. Д., въз основа на които пред САС е било образувано ВНОХД №727/2023 1 г.

С Решение № 375/08.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 727/2023 г. по описа на АС – София, присъдата на ОС – София и била отменена на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд и делото е било върнато на ОС – София за разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание (чл.247б и следващите от НПК). Първоинстанционният съд в изпълнение на указанията на въззивната, е прекратила съдебното производство и е върнала делото на СОП за отстраняването им. След внасяне на нов обвинителен акт срещу подсъдимия К. К. пред ОС София е било образувано НОХД № 428/2024 г.

С присъда № 10, постановена на 07.03.2025 г. по НОХД № 428/2024 г., ОС София, е признал подсъдимия К. Д. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и му е определил наказание от 9 /девет/ месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.

1 НК е отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години. С присъдата на основание чл.

343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК първоинстанционният съд е лишил подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 189, ал.3 НПК го е осъдил да заплати сумата от 4 302,42 /четири хиляди триста и два лева и четиридесет и две стотинки/ лева - разноски в досъдебното производство по сметка на ОДМВР София, както и по сметка на Софийския окръжен съд - направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 1780 /хиляда седемстотин и осемдесет/ лева.

В законоустановения срок срещу присъдата са постъпили жалби от защитниците на подсъдимия К..

В жалбата на защитника а. и в допълнението към нея се посочва, че постановеният съдебен акт противоречи на материалния закон, необоснован е и е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът превратно е интерпретирал доказателствата и е достигнал до неверен извод за механизма на настъпилото ПТП. Погрешно според този защитник съдът е кредитирал като годно писмено доказателствено средство протокола за оглед на местопроизшествие, въпреки че е било установено, че на поемните лица не са били разяснени правата и задълженията, които имат в това им качество и изобщо не се установява по безспорен начин участието им при провеждането на това действие по разследването. Критикуват се и изводите в изготвените по делото експертизи, които не кореспондират със събраните по делото доказателства и не са изяснили скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил и тази на велосипеда на пострадалия. Изобщо според този защитник не са били установени редица относими към механизма на настъпване на ПТП обстоятелства (предавка на велосипеда, скорост, място на удара). Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подс. К. по повдигнатото му обвинение. Отправено е искане за допускане на повторен разпит на поемните лица - С. и А..

В депозираната от защитника - адв. Н. Д., жалба се отправя искане за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и издаване на нова, с която подс. К. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан. Отправят се алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила или за допускане на повторна КМАТЕ, въпросите към която 2 заявява, че ще бъдат допълнително формулирани.

В депозираната от защитника – адв. С. П., жалба и допълнението към нея се отправя идентично искане за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и издаване на нова, с която подс. К. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан. Критикува се подходът на първоинстанционния съд да приеме, че огледът на местопроизшествието е законосъобразно извършен, предвид показанията на поемните лица, от които на практика се установява, че не са участвали при провеждането му. Последиците от опорочаването на това действие по разследването според този защитник се „разпространява“ и върху иззетите с него вещи и предмети и изготвените при използването му експертизи. Акцентира се върху показанията на свидетелите очевидци на настъпилото ПТП, от които се установява, че велосипедистът се е ударил в управлявания от подсъдимия лек автомобил, което поставя под въпрос достоверността на възприетия с експертизата механизъм на причиняването му.

Развиват се съображения за наличие на противоречие в доказателствения материал, в становищата на вещите лица и изводите на отделните експертизи. Отправя се искане за допускане на повторна КМАТЕ и разпит на поемните лица- С. и А..

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание, съдът е преценил, че ще се произнесе по направените доказателствени искания в о.с.з.

В проведените открити съдебни заседания, след изслушване на становището на страните, съдът отхвърли доказателствените искания на защитата. Искането на защитата за допускане на КМАвТЕ съдът намери за неоснователно и ненужно за разкриване на обективната истина по делото, доколкото счете, че наличните заключения, приети от първоинстанционния съд след разпит на изготвилите ги вещи лица са достатъчно ясни и отговарят компетентно на вече поставените въпроси, включително за скоростта на участвалите в ПТП лица, траекторията им на движение и в крайна сметка за механизма на настъпването му. Същевременно въззивният съд намери, че не следва да бъде провеждан и допълнителен разпит на поемните лица – Б.

С. и М. А., тъй като те са били разпитвани подробно пред първоинстанционния съд, а страните са разполагали с възможност свободно да им задават въпроси, каквито преценят за относими към тезите си за развитие на транспортното произшествие.

При пренията защитникът на подсъдимия адв. Д. поддържа въззивната жалба.

Счита, че подсъдимият не е извършил нарушение на формулираните в обвинителния акт правила за движение. Сочи, че изготвените по делото експертизи са неверни, скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил е определена при използване на неправилна М.ка, невярно е било определено и мястото на удара, тъй като не са били взети предвид габаритните размери на автомобила. Определя заключенията на отделните експертизи като взаимно противоречиви и несъответни с показанията на свидетелката И.. Приема, че се касае за случайно деяние, тъй като подсъдимият се е движел по прав участък, извън населено място, състоящ се от две пътни платна, с по две ленти за движение, разделени с мантинела, със скорост пониска от разрешената, реагирал е незабавно при възникване на опасността и въпреки това ударът е настъпил. Изразява недоумение от възприетата като нарушена правна норма от ЗДвП, тъй като счита, че подсъдимият не е загубил контрол над управляваното от него МПС. Аргументира, че протоколът за оглед на местопроизшествие е негодно писмено доказателствено средство, тъй като поемните лица не са участвали при провеждането му, ето защо и изготвените въз основа на него експертизи не следва да бъдат кредитирани от съда. Отправя искане за оправдаване на подсъдимия.

3

Адв. П. се придържа към изложението на адв. Н. Д.. Акцентира към показанията на поемните лица, които ясно са заявили, че не са присъствали по време на провеждането на огледа на местопроизшествието. Участието им е било единствено формално, което е недопустимо, поради основния характер на това действие по разследването. Приема, че най-достоверна информация относно механизма, отстоянията и скоростите на участниците в това ПТП са отразени в заключението на вещото лице В., който е присъствал на огледа и е възприел лично пътната обстановка.

Излага аргументи за противоречия между възприетия механизъм на ПТП в медицинската и автотехническата експертиза. Приема, че е останал неизяснена траекторията на движение на пострадалия, респ. дали се е движел перпендикулярно на платното за движение или при определен ъгъл. Иска признаване на подсъдимия за невиновен.

Адв. С. иска отмяна на присъдата на първоинстанционния съд. Акцентира върху показанията на поемнтите лица, от които се установява, че са били спрени от органите на МВР, мислили си, че се касае за рутинна проверка, било им е обяснено, че следва да подпишат документи и че няма да бъдат ангажирани повече, престояли са на мястото не повече от 10 минути. Същевременно от протокола за оглед се установява, че действието е било проведено във времевия отрязък от 8:50 ч. до 10:30 ч., без да е отразено времето, през което поемните лица са присъствали. Ето защо според този защитник поемните лица не са изпълнили функцията, която законът им възлага, поради което и протоколът за оглед на местопроизшествие не може да бъде ценен като годно доказателствено средство. Като последица от това и изготвените въз основа на него експертни заключения не следва да бъдат кредитирани. Отправя искане за „решение“, с което подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан.

Подсъдимият се присъединява към изложените от защитниците му искания и тяхната аргументация.

Прокурорът при САП приема присъдата на СОС за правилна, обоснована и законосъобразна. Сочи, че подсъдимият е имал видимост към велосипедиста от дистанция от 68 метра. Имал е възможност, но го е възприел, едва когато е бил на отстояние 32 метра от мястото на удара. При това положение правилно е било възприето, че с поведението си подсъдимият е нарушил именно разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е наблюдавал пътната обстановка внимателно и неговото действие е закъсняло. Като правилно определя и кредитирането на комплексната медико-автотехническа експертиза (л. 28, т. ІІІ от ДП). Счита, че размерът на определеното наказание е справедлив, правилно е приложението и на разпоредбата на чл. 66 от НК. Отправя искане за потвърждаване на атакуваната присъда.