Определение № 27275 от 03.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27275 гр. София, 03.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110167591 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 171082/15.06.2023 г., подадена от ищеца, чрез адв. Б. С. З., за изменение на решението от 05.06.2023 г. по гр. д. № 67591/2022 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.

С цитираното решение от 05.06.2023 г. съдът е споделил практиката на ВКС, съгласно която, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрк. К. е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.

Постъпила е и молба от 28.06.2023 г., към която ответното дружество е приложило доказателства за заплатена в полза на бюджета на съда ДТ в размер на 100 лева на осн. чл. 77 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира възприетото в цитираното решение от 05.06.2023 г., че в случая интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.

Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че в цитираните от процесуалния представител на ищеца определения на ВКС от 2022 г. и 2023 г. са разгледани спорове с правна и фактическа сложност, и цена на исковете, както следва:

34 000 лв. относно иск за обезщетение за неимуществени вреди и 1711.05 лв. относно иск за обезщетение за имуществени вреди; четири иска с размер на цената им от по 120 1

000 лв.; два обективно съединени иска за 254 246,54 лв., както и иск за 75 073,42 лв.

Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер е обстоятелството, че от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът Н. Н. И. е предявил над 10 (десет) на брой идентични претенции – напр. по гр.д. № 67623/2022 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, по гр.д. № 67576/2022 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д.

№ 67574/2022 г. по описа на СРС и др. Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.

С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-I-Д състав и Определение № 8441 от 11.07.23 г., постановно по в.ч.г.д.№ 7344-23 СГС, ЧЖ, 1-К. С оглед изложеното молбата за изменение в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Изискана е повторно служебна справка от счетоводството на СРС, от която се установява, че на 01.02.2023 г. в бюджетната сметка на съда е постъпила сума в размер на 130 лева от задължено лице Б. З. с осн. „ДТ по гр. дело № 67591/2022 г.“ Дължимата в настоящото производство ДТ е в размер на 100 лева, ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските в тази част е основателна. Решението следва да бъде изменено в частта за разноските като в полза на ищеца се следват още 100 лева разноски за ДТ или разноските са общ размер от от 900 лева (400 лева-адв. възнаграждение, 400 лева – депозит ССче и 100 лв. ДТ). Решението следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС 100 лева.

Сумата подлежи на възстановяване след влизане в сила на настоящ акт и нарочна молба на ответника.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 9498/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 67591/2022 г. по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните разноски, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..........., „Силвър център“, ет. 2, офис 40-60, да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .........., още 100 лева – разноски за ДТ в производство пред СРС.

ИЗМЕНЯ Решение № 9498/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 67591/2022 г. по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните разноски, к а т о ОТМЕНЯ същото в частта му, с която на основание чл.77 ГПК, е осъден „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..........., „Силвър център“, ет. 2, офис 40-60, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 100 лева държавна такса.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ищеца, чрез адв. Б. С.

З., за изменение на решението от 05.062023 г. по гр. д. № 67623/2022 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските в останалата част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3