Решение № 314 от 26.07.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 336/2023
- Вид
- Решение № 314
- Подписан
- 26.07.2023
- В сила
- 12.09.2023
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.119,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1, предл.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 314 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000336 по описа за 2023 година намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от М. С. М., чрез пълномощника адвокат Ж. Г. Ч., срещу постановеното решение №107 от 22.03.2023 г. по търг.дело №136/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 35 000 лв. до 70 000 лв.
С постановеното решение съдът е осъдил Б. АД, ЕИК ***, да заплати на М. С. М. сумата от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, за претърпените по вина на водача на лек автомобил с марка О., модел М., с рег.№ *** – Н.Т.Т., за неимуществени вреди – болки и страдания, от причинените и увреждания в резултат на състояло се на 19.12.2019 г., при пресичане на пешеходна пътека тип Зебра, находяща се в гр.П., на кръстовището между бул.С. и ул.П., ПТП, за което водачът е признат за виновен по нохд №1651/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, приключило със споразумение, ведно със законната 1 лихва, считано от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля претенцията за разликата над присъдената сума до пълния и предявен размер от 70 000 лв.
Жалбоподателката не е съгласна с решението в отхвърлителната му част, като счита, че е неправилно, тъй като е необосновано и вътрешно противоречиво. Изложил е основанията си в две основни групи. На първо място, не е съгласен с изводите на съда относно фрактура на носните кости, като е изложил съображенията си, че тази фрактура е надлежно доказана по делото. На следващо място, не е съгласен с размера на определеното обезщетение, тъй като при определянето му не е спазена нормата на чл.52 от ЗЗД, като се е достигнало до омаловажаване или игнориране на определени факти и обстоятелства, имащи значение.
Моли да се отмени решението в обжалваната му част и се уважи претенцията в пълния и размер. Претендира разноските, вкл. е направено искане за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение. Направено е доказателствено искане за събиране на доказателства пред въззивната инстанция– разпит на свидетел, но тъй като не се твърдят новонастъпили или новооткрити факти, както и процесуални нарушения на съда във връзка с това доказателствено искане, то е оставено без уважение.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователното дружество Б. АД, чрез пълномощника адвокат М. Г., с който се счита същата за неоснователна. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част и претендира направените разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателката на 24.04.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 28.04.2023 г., което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Видно от исковата молба, ищцата М. С. М. посочва следните твърдения: 1.реализирано ПТП на 19.12.2019 г. при пресичането и на пешеходна пътека тип Зебра, находяща се в гр.П., на кръстовището между 2 бул.С. и ул.П., по вина на водача на лек автомобил с марка О., модел М., с рег.
№ *** – Н.Т.Т., 2. образувано нохд №1651/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, приключило със споразумение, по което посоченият водач е признат за виновен, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата чл.6,т.1, чл.20,ал.2, чл.116, чл.119,ал.1 от ЗДвП – престъпление по чл.343, ал.3, предл.посл., б а, предл. 2 – ро, вр. ал.1, б. б, предл.2-ро, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК, 3.сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответното застрахователно дружество Б. АД към датата на застрахователното събитие, 4.предявена застрахователна претенция на 02.07.2021 г., по която е заведена щета №*** и предложено обезщетение, с което не е съгласна.
Посочва, че в резултат на произшествието е получила значителни увреждания на здравето, довели до опасност за живота и. Наложило се да бъде транспортирана по спешност до УМБАЛ С. ЕАД, където установили, че е претърпяла множествен травматичен синдром – счупване на вътрешния костен израстък/малеола на дясната глезенна става, контузия на глава, фрактура на носни кости – деформация на външен нос с хлътване в дясно, контузия на дясно ходило и дясна лакътна става, контузия на гръден кош, др.повърхностни травми на корема, на долната част на гърба и таза – кръвонасядане в долната част на кръста, масивни кръвонасядания с оток по дясната слабинна област, мораво кръвонасядане по предна и вътрешна повърхности на дясното бедро - състояние след метална стабилизация по повод фрактури.
На счупения десен крак била наложена гипсова шина, като на следващия ден била приета в УМБАЛ К., където е установена разместена фрактура на счупения крайник, извършена репозиция/наместване/ на фрактурата и поставен гипсов ботуш.
Поради увеличаващи се болки на счупения крак била прието отново в УМБАЛ К. на 02.01.2020 г., където се установила разместена фрактура на счупения крайник, като е извършена оперативна интервенция – кръсна репозиция под пълна анестезия и рентгенов контрол, която е фиксирана със спонгиозен винт. След 7 дни е изписана като е наложена обездвижваща превръзка за фиксиране на глезена и да дадени препоръки за използване на патерици в продължение на 45 дни.
3
Твърди, че на 18.02.2023 г. е прегледана от лекар УНГ болести, като се установило, че вследствие на счупването на костите на носа е налице деформация на външен нос с хлътване в дясно, двустранно бледорозови и леко оточни долни и средни носни конхи, леко стеснени носни ходове, оскъдно количество пенеста секреция.
През м.септември 2023 г. е извършена нова операция анестезия за отстраняване на спонгиозен винт. под пълна
Във връзка с множествения травматичен синдром посочва, че е претърпяла изключително големи болки и страдания, ужас, страх и неудобства за период около една година, необходимост от чужда помощ за задоволяване на елементарни човешки нужди в първия месец. През този период била и първата и сесия като студент медик, като в деня на изписването и следвало да се яви на изпит по цитология, обща хистология и ембриология на човека отделно от другите студенти. Всички изпити от сесията взела успешно, но неудобствата, болката и страхът били неописуеми.
В резултат от деформирания нос изпитвала емоционални, психически и физически травми. Продължава да изпитва страх като се предвижва по улиците и пресича пътните платна на пешеходни пътеки, когато пътува в превозни средства.
Въз основа на тези твърдения счита, че справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди се явява сумата от 70 000 лв.
Ответното застрахователно дружество е подало отговор срещу исковата молба, с който оспорва само размера на претендираното обезщетение. Признава предявения иск до 35 000 лв. Оспорва фрактурата на носни кости.
В допълнителната искова молба ищцата поддържа твърденията си, като предлага да и бъде заплатено обезщетение в размер на 60 000 лв.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си в отговора.
По делото са представени писмени доказателства, назначени са съдебни експертизи, разпитани са свидетели.
Няма спор, че са налице обективните и субективните признаци на деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, както и, че следва да бъде ангажирна 4 отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на основание чл.432,ал.1 от КЗ. Спорен е въпросът за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и във въззивното производство. От значение за отговора на този въпрос са събраните доказателства, а именно медицинска документация, съдебните експертизи и свидетелски показания, които следва да бъдат преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Представени са писмени доказателства, а именно фиш за спешна медицинска помощ от 19.12.2019 г., искания за клинична лаборатория, за рентгенография на глезен и лакетна става, за компютърна томография на глава и на цервикален сегмент, за рентгенография на бял дроб от УМБАЛ С.
ЕАД, епикриза от УМБАЛ К. от 08.01.2020 г., съдебно медицинско удостоверение №38/2020, амбулаторен лист за преглед УНГ от 18.02.2020 г., епикриза от УМБАЛ К. от 01.10.2020 г.
По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза от вещото лице д-р Б.. Видно от констатациите, изготвени на база медицинската документация и преглед на ищцата, на ищцата е причинено счупване на вътрешния глезен на десния долен крайник, контузия на главата, контузия на дясно ходило и дясна лакътна става, контузия на гръден кош. Счупването е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, а останалите травми – поотделно и в съвкупност са причинили болки и страдания без разстройство на здравето.
Установява се, че непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала умерени по сила и интензитет болки, че оздравителният процес е протекъл 3-4 месеца, че към момента е излекувана. След първата операция ищцата е изпитвала и неудобства, тъй като не е могла да се обслужва сама в първите 2-3 седмици, а после, че трябвало да се придвижва с патерици 45-55 дни.
По отношение на контузията на лицето е изпитвала от леки до незначителни по сила и интензитет болки и страдания, като оздравителният процес е приключил за 8-12 дни. Няма счупване на носни кости. Към настоящия момент има леко хлътване по дясната страна на носа, но според вещото лице не е от процесното ПТП.
В устните си обяснения вещото лице поддържа констатациите си, като посочва, че болките и страданията са субективни усещания и зависят от 5 типа на нервната система на всеки човек. Счита, че ищцата се движи нормално, не куца, че оздравителният процес е протекъл нормално. Изводът му за липса на счупване на носни кости почива върху медицинската документация, където не е посочено кървене от носа, и няма направена рентгенография за доказване на този факт. Отделно от това е направен скенер, от което изследване се установява, че няма счупване на кости на черепа, част от който са и носните кости.
Поради оспорване на констатациите на вещото лице е назначена комплексна съдебна експертиза, изготвена от лекар ортопед и лекар УНГ – др М. и д-р М.. Видно от експертизата, потвърждават се установените травми от първоначалната експертиза и техния характер, приключването на оздравителния процес. Установява се, че ищцата е напълно възстановена като конфигурация на дясна глезенна става, има хипотрофия на мускулатурата на дясната подбедрица, ограничение на дорзалната флексия с 5 градуса спрямо здравия крак. Лек оток в областта на вътрешния малеол, болезненост при палпация в долния край на оперативния цикатрикс. Оплаква се от болезненост при движение, при продължително натоварване и промяна на времето. Походката е без накуцване.
Относно хлътването на дясна носна кост и белег в областта на дясна буза, вещите лица считат, че може да е в резултат от ПТП, но поради липса на образни изследвания на носните кости – графия на носни кости, не е възможен конкретен отговор. Няма данни за хирургична интервенция в областта на ушите, гърлото и носа, няма точна документация. Счупването е старо, като процесът на вкостяване след счупване отдавна е приключил. Няма обективен метод за установяване на интензитета на болките и дискомфорта.
Вещите лице поддържат констатациите си в съдебното заседание.
Според д-р М. нормално е за всяко счупване при промяна на времето и при натоварвания да има болка, затова и никога не се използва термина напълно възстановяване. Той посочва и в какво се изразява оздравителния период след двете оперативни интервенции. Д-р М. обяснява кървенето от носа при счупвания на носни кости. В повечето случаи при счупване на носни кости / около 90% / според вещото лице има кървене, но това не е задължително.