Решение № 1123 от 03.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. Пловдив, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Анг. Станева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300501907 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №19179/18.07.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Е. К. Ч., ЕГН **********, от с. *************, срещу постановление от 26.05.2022 г. по изпълнително дело №20178220401061 по описа на ЧСИ ************ по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на същото поради настъпила перемпция. Твърди се, че на 28.11.2017 г. жалбоподателката е заплатила сумата от 210.68 лв. по сметка на взискателя.

По изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия в периода от образуването му на 03.10.2017 г. до 08.04.2022 г., когато е наложен запор върху банковата сметка на жалбоподателката. В периода от 03.10.2017 г. до 03.10.2019 г. изпълнителни действия не са извършвани. Депозирането на молби от взискателя на 17.12.2018 г. и на 11.12.2019 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката не прекъсват давността, тъй като не са предприети изпълнителни действия. Поисканите изпълнителни действия не са произвели търсения ефект. Не е внесена и дължимата държавна такса за исканите действия. Иска се и присъждане на разноски, както и адвокатско възнаграждение за пълномощника на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

1

Ответната страна - взискателят „*************** чрез юрисконсулт М.Н. излага съображения за неоснователност на жалбата, като се иска да се остави без уважение.

В писмено обяснение /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.

№2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според цитираното тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Настоящата инстанция намира, че такива действия са извършвани регулярно по изпълнителното дело.

Изпълнителното производство е образувано на 13.10.2017 г. с разпореждане на помощник ЧСИ ************ при ЧСИ *********** по молба на „**********ЕАД с приложени изпълнителен лист №7310/05.07.2017 г., издаден въз основа на заповед №6385 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 04.07.2017 г., издадена по ч.гр.д. №10070/2017 г. по описа на ПдРС срещу Е.Ч., както и самата заповед. С молбата е поискано налагане на запори върху движими вещи и вземания на длъжника, възбрани върху недвижими имоти, както и проучване на имуществото на длъжника.

С разпореждане /л.16 от изпълнителното дело/ ЧСИ е образувал изпълнителното дело, разпоредил е изпращане на ПДИ на длъжника, присъединил е държавата като взискател за сумата от 51.99 лв., отразил е направените справки.

До длъжника са изпратени покана за доброволно изпълнение, копия от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, възражение по чл.417 ГПК, извлечение от счетоводни книги и съобщение за присъединяването на НАП като взискател. Посочено е задължение по изпълнителното дело към 15.11.2017 г. в размер на 419.44 лв. Документите са връчени на 17.11.2017 г. на майката на Ч.

С молба от 28.11.2017 г. Е.Ч. е поискала редуциране на юрисконсултското възнаграждение до 50 лв., като е приложила доказателства 2 за заплатена сума от 210.68 лв. по сметка на взискателя.

С разпореждане от 10.01.2018 г. (л.26) е отказано да се намали размера на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. на 50 лв. Разпореждането не е обжалвано от страните.

С молба от 17.12.2018 г. (л.31 ИД) от взискателя е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника.

На 22.05.2019 г. е връчено съобщение на длъжника с размера на дълга.

С молба от 11.12.2019 г. (л.40 ИД) от взискателя отново е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника, като с разпореждане от 13.01.2020 г. на помощник ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 13.01.2020 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Същото е връчено на 16.01.2020 г.

С разпореждане от 07.05.2020 г. (л.50) отново е отказано да се намали размера на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. на 50 лв. Разпореждането не е обжалвано от страните.

С молби от 02.12.2020 г. (л.52 ИД) и от 21.12.2021 г. (л.53) от взискателя отново е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника.

С молба от 08.12.2021 г. (л.56) е поискано да се насрочи опис на движими вещи на адреса на длъжника.

С нова молба от 22.02.2022 г. взискателят отново е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С разпореждане от 08.04.2022 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в************

На 17.05.2022 г. (л.64) е направено искане от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, което с атакуваното постановление (л.69) е оставено без уважение. За постановения акт длъжникът е уведомен на 06.06.2022 г., като в срок е депозирал жалба срещу постановлението на ЧСИ.

Съдът намира, че възраженията в жалбата следва да бъдат оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява, че взискателят регулярно е правил искане за предприемане на принудителни действия – запориране на трудово възнаграждение, банкови сметки, извършване на опис на движими вещи. Запорирани са били сметки, както и трудово възнаграждение. Конституирана е страна - нов взискател, извършено е и плащане. Всяко плащане от длъжника по делото прекъсва давността и затова не се налага отправяне на искане от взискателя.

3

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г.

Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на процесуалните срокове. Дори и без спиране на давността в посочения период обаче не е изтекъл двугодишния давностен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

По изпълнителното дело редовно е искано от взискателя да се предприемат действия. Твърденията на жалбоподателя са неоснователни, тъй като в сички гореописани изпълнителни действия са инициирани от взискателя, което е достатъчно основание да се достигне до извод, че не е изтекъл законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“. Според разясненията в т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от взискателя не са внесени необходимите такси и разноски – такива не са определени от ЧСИ, респективно – не е налице отказ на страната да ги внесе, което да е станало причина да не се предприемат действия за удовлетворяване вземането на взискателя. Искане за извършване на действия регулярно е отправяно до ЧСИ, 4 както бе описано подробно по-горе. Липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на две години. Не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на производството.

Обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

Разноски не са поискани от ответната страна, поради което и не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №19179/18.07.2022 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Е. К. Ч., ЕГН **********, от с. *****************, срещу постановление от 26.05.2022 г. по изпълнително дело №20178220401061 по описа на ЧСИ ***************по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5