Решение № 108 от 31.05.2013, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е N

108 гр.Поморие,

31.05.2013год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ

ЯПАДЖИВА при участието на секретаря:

В.А. и в присъствието на прокурора

. . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Н.

Япаджиева гр.д. № 208 по описа за 2000 год. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за делба и производството е във фазата по извършване на делбата.

ПРС с Решение №186/14.12.2001г. по гр.дело

№208/2000г. в е допуснал извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти: еднофамилна, двуетажна жилищна сграда с площ 64кв.м., построена въз основа на отстъпено с типов договор от 15.02.1962г. на ОбНС Поморие право на строеж върху държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211 и гараж с площ

20кв.м. построен в описаното дв.място при квоти 3/4ид.ч. за В.А. и 1/4ид.ч. за В.К.; отхвърлил е иска за делба на две стаи с площ 20кв.м., построени в държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие; отхвърлил е иска на В.К. против В.А. за делба на движими вещи намиращи се при ищцата.

С Решение

№ І-148/20.11.2012г. по въззивно гр.дело

№152 по описа за 2002г., БОС е отменил Решение №186/14.12.2001г. по гр.дело №208/2000г. в частта с която е допуснато извършване на делба между В.Н.А. и В.И.К. на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 64кв.м. построена въз основа на отстъпено с типов договор от 15.02.1962г. на ОбНС Поморие право на строеж върху държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211 при квоти : ¾ ид.части за В.А. и 1/4ид.ч. за В.К., както и в частта с която е отхвърлен иска за делба на две стаи с площ от 20кв.м. построени в държавно дворно място представляващо пар. ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211 и вместо него е : Отхвърлил иска на В.Н.А. против В.И.К. за делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 64кв.м. построена въз основа на отстъпено право на строеж с типов договор от 15.02.1962г. на ОбНС Поморие право на строеж върху държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211;

Допуснал извършването на делба между В.Н.А. против В.И.К. по отношение на съсобствените им вследствие на прекратяване на бившата СИО за първата и наследяване на общия им наследодател И. А. С. за двете съделителки две стаи с площ от 20кв.м. построени в държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211 при квоти 3/4ид.ч. за В.А. и 1/4ид.ч. за В.К.; оставил е в сила решението в останалата част относно делбата на гаража в процесното дв.място и делбата на посочените движими вещи.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата /05.03.2013г./ и двете страни са предявили претенции по сметки.

Ищцата чрез процесуалния си представител е поискала да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата от общо 23 477,26лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените й части от гаража и двете стаи, а именно 14673,26лв. обезщетение за лишаване от ползването на гаража за периода от 14.12.2000г.-датата на писменото становище депозирано по делото до 05.03.2013год. и 8804лв. обезщетение за лишаване от ползването на една от стаите /задната/ за периода от 14.12.2000г. датата на писменото становище депозирано по делото до 05.03.2013год. и лихва за забава в размер на 7500лв. Поискала е делбата да се извърши по реда на чл. 292 от ГПК /отм./ като се разпределят двата имота между двете съсобственички, като й бъде възложен процесния гараж, а на ответницата двете стаи. Ответницата е поискала ищцата да бъде осъдена да й заплати сумата от 700лв. представляваща стойност на гаражна врата, сумата от 450лв. за направена замазка и ремонт на покрива на гаража и сумата от 200лв. за направена външна замазка на гаража или общо 1350лв. Ответницата също е поискала делбата да се извърши по реда на чл.

292 от ГПК /отм./ и да й бъде възложен в дял гаражът. Претенциите по сметки и на двете страни са приети за разглеждане.

В последното съдебно заседание процесуалния представител на ответницата е направил възражение за прихващане между евентуално уважената част от обезщетението сумите за вода които ответницата е плащала за целия имот.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от отговорите на ответницата на въпроси поставени по реда на чл.114 от ГПК /отм./, че гаража от 1986г. се ползва от семейството на ответницата без прекъсване, в който гараж държат колата си.

Установява се от представеното свидетелство за регистрация, че К. К. – съпруг на ответницата е собственик на лек автомобил марка „Ситроен”, регистриран на 02.06.2004г.

По делото е назначената съдебно техническа експертиза. Вещото лице след като е извършили оглед на обектите е посочило, че гаража е в добро състояние, построен през 1975г. с покрив-бетонова плоча, с изпълнена мазилка, пода с циментова замазка, PVC двукрила врата и е определило, че пазарна цена на гаража е 18830 / осемнадесет .хиляди осемстотин и тридесет/ лева. Допуснатите до делба две стаи според заключението на вещото лице са с размери 22кв.м., строени 1975г., с дървена дограма, врати – дървени, под - замазка, стени – мазилка и пазарната цена на двете стаи е 6230 / шест хиляди двеста и тридесет/ лева. Стойността на извършените подобрения от ответната страна за която са предявени претенции по сметки е в размер на 930лв. включващи стойността на гаражната врата – 640лв., замазка и ремонт на покрива на гаража, поставяне на корниз и отводняване – 290лв.

Вещото лице е определило, че наемната цена на 3/4ид.ч. от гаража за периода от 14.12.2000г. до 05.03.2013г. е в размер на 4691.50лв., а лихвата за забава върху сумата за периода от 14.12.2000г. до 05.03.2013г. в размер на 2983.13лв. Наемната цена на западното складово помещение за периода от 14.12.2000г. до 05.03.2013г., според вещото лице е в размер на 1222.00лв., а лихвата за забава в размер на 709.12лв.

СТЕ е оспорена от ответната страна в частта относно определената пазарна цена на гаража, като счита, че цената е завишена.

Страните спорят относно ползването на допуснатите до делба имоти. В тази връзка по делото са допуснати до разпит четирима свидетели.

Св.

Костова свидетелства, че познава процесните имоти и че гаража се полза от ответницата и там те държат колата си, а двете стаи се ползват като складови помещения, като ищцата полза едната стая – от ляво, а другата стая се ползва от семейството на ответницата.

Сочи, че е виждала как ответницата и съпруга й оставят „багаж” в стаята от дясно. В показанията си св.Димитрова – сестра на ищцата, също сочи че познава процесните имоти - гараж и една постройка разделена на две стаи ползвани като склад и свидетелства, че едната стая се ползва от ищцата, а другата се ползва от ответницата и всеки си има ключ, а гаража се ползва само от К.. Свидетеля Г. – съсед на страните свидетелства, че в дясната стая при започването на строежа са подредили старите мебели от къщата и ламперията „по нареждане” на дядо Иван и баба В. и тези вещи още са там, като тази стая не се заключва и в нея той е виждал да влиза ищцата, но не е виждал тя да се ползва от К.. Свидетелства, че в лявата стая също има разни материали и тя също се ползва от ищцата, а пристрояването и надстрояването е извършено през 1993г. и тогава баба В. е казвала кое, къде да се слага. Сочи, че гаража има две врати и вътре освен колата която е на К. по време на строителството са поставили един полиран бюфет, портманто, шкафче за обувки, които вещи са поставени там по волята на ищцата и все още се намират в гаража. Свидетеля К.– съпруг на ответницата свидетелства, че в стопанската постройка има две стаи и ищцата е харесала лявата стая и я заключила, а лявата не може да се заключва, била влажна и в нея поставили два кубика махагонова ламперия свалена от къщата при започването на строежа и две гардеробчета и те не ползват тази стая. Свидетелства, че плащат изцяло консумираната в къщата вода тъй като водомера е един за цялата сграда и ищцата не плаща вода. Относно определената от вещото лице пазарна цена за допуснатия до делба гараж, сочи, че след като са запознали със заключението на вещото лице се свързали с фирмата за недвижими имоти Явлена и тя им показала продаван от фирмата гараж който бил с гранитогрес, с немска врата с дистанционно, луминесцентно осветление и брокерката им обяснила че при плащане в брой цената е по 450евро на кв.м.

По делото са представени и две скици на процесните имоти, като видно от Скица на сграда № 6943/25.02.2013г. процесния гараж е с идентификатор *** разположен в поземлен имот с идентификатор 579491.502.47, а видно Скица на сграда № 6942/25.02.2013г. двете стаи са означени като „селскостопанска сграда” с площ 23кв.м. с идентификатор *** разположена в поземлен имот с идентификатор 579491.502.47.

При така установената фактическа обстановка и като взе предвид, че са допуснати до делба два самостоятелни обекта: гараж и две стаи /складови помещения/, съдът счита, че делбата следва да се извърши по реда на чл.292 от ГПК /отм./ – като разпредели имотите. За да разпредели имотите съдът се съобрази с ползването им и с факта, че семейството на ответницата притежава лек автомобил и ползва гаража по предназначение, докато ищцата ползва част от него като склад и счита, че на ищцата следва да се възложат в дял „селскостопанската сграда” /двете стаи/, а на ответница процесния гараж.

Във връзка с оспорването на определената от вещото лице пазарна цена на гаража съдът взе предвид, че критериите за определяне на стойността на даден имот се обуславят от два метода- сравнителен метод /пазарен аналог/ и на вещната стойност и вещото лице се е съобразило с тези два метода. При определяне цената по сравнителния метод, вещото лице е отчело възможността за предоговаряне, комисионни и състоянието на оценяваните имоти е намалило цената с 10%, затова и съдът счита, че оценката дадено от вещото лице е обективна.

Общата стойност на двата имота е 25060лв. Делът на ищцата в съсобствеността е ¾ / три четвърти/ т.е. стойността на нейния дял е 18795лв., а делът на ответницата ¼ / една четвърт/ и стойността на нейния дял е 6265лв. Тъй като ответницата получава дял с по висока стойност, то тя следва да заплати за уравнения на дяловете на ищцата сумата от 12565 /дванадесет хиляди петстотин шестдесет и пет/ лева.

Всеки от съсобствениците следва да бъде осъден да плати държавна такса в размер на 4% от стойността на собствения си дял.

По предявените по чл. 286 ГПК /отм./ претенции по сметки.

Съсобственикът може да предяви претенции по сметки срещу останалите съсобственици, които сметки се отнасят до техни облигационни отношения във връзка с предмета на делба. Целта е да се ликвидират облигационните отношения, които съделителите имат помежду си свързани със съсобствеността.

Във връзка с предявените претенции от ищцата за обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на 23477,26лв., съдът счита, че същите са неоснователни.

Установи се, че ищцата не е лишена от ползването на допуснатите до делба имоти. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Георгиев, който е съсед на страните и има постоянни наблюдения върху ползването на обектите, няма данни да е пряко заинтересован от изхода на делото за разлика от св.К. – съпруг на ответницата и св. А.Димитрова – сестра на ищцата.

Не се спори и се установи от показанията на свидетелите, че ищцата ползва напълно самостоятелно една от стаите - източната, а в другата стая държи свои вещи - складирани там още от 1999година при започване на строителството, които не са преместени. Така, че макар ищцата да не заключва западната стая и в последните години да не е поставяла вещи там, наличието на нейни вещи в тази стая доказват, че тя не е лишена от ползването и ползва помещението като склад. Според ПРС същата не е лишена и от ползването и на гаража който тя ползва, който също държи свои вещи - складирани там по нейната воля при започване на строителството. Св. Георгиев сочи, че вещите поставени по волята на ищцата при започване на строителството в гаража са нейни и се намират все още в гаража поради което съдът счита, че ищцата не е лишено от ползването на обекта, макар да го ползва като склад. Безспорно е, че гаража се ползва от ответницата и съпруга й по предназначение, но ищцата не е лишена напълно от ползването на веща и държи там вещи. В тази връзка претенцията на ищцата следва да се отхвърли като неоснователна. Неоснователна е и претенцията за лихви в размер на 7500лв.