Решение № 6001 от 04.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6001 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100510921 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 6851/21.06.2022 г. СРС, 126 с-в, по гр.д.№ 44841/2020 г. е изнесъл на публична продан на основание чл.348 ГПК следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2020 г. на изп.дир. на АГКК, находящ се в гр.София, р-н „Кремиковци“, ул. „******* със застроена площ по скица: 76 кв.м., етажи: 1.предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с площ от 474 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/ при съседи на ПИ: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и

***, като получената от продажбата цена се разпредели между Д.

Г. А. и Б. Г. А. съобразно идеалните им части.С решението е отхвърлена претенцията на Д. Г. А. с правно основание чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на описания имот, както и предявените по реда на чл.346 ГПК от Б. Г. А. срещу Д. Г. А. искове по чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 100,74 лв., 1 представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен във връзка с ползването на съсобствения имот за периода 10.01.2021 г.-21.10.2021 г. и за сумата от 46,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.01.2021 г.21.10.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Б. Г. А. в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е немотивирано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид събраните по делото гласни доказателства, от които е установено, че Д. А. е осъществявала лично ползване на имота по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, което поведение го е възпрепятствало или го е ограничило да ползва общата вещ съобразно правата си.Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че не може да претендира обезщетение поради това, че е допуснал в имота трето на съсобствеността лице, като заявява, че не би могъл да предостави ползването на такова лице, след като той самият няма достъп до имота и не може да упражнява фактическа власт върху него.Твърди, че причината да не може да влиза в имота и да го ползва е системното, умишлено и целенасочено възпрепятстване на достъпа му до имота от страна на Д. А., която поетапно е изхвърляла вещите му, оставени в процесната къща, което е установено от показанията на свидетелката М.М.-А. и свидетелката К..Въззивникът твърди, че в първоинстанционното решение липсва анализ, от който да се установи дали съдът е обсъдил показанията на разпитания свидетел, дали кредитира същите или не и по каква причина.Излага оплаквания, че решението в обжалваната му част е постановено само въз основа на част от събраните доказателства въпреки задължението на съда да извърши пълно изследване на обстоятелствата и доказателствата, въз основана които да постанови крайния съдебен акт.Твърди, че не е имал намерение да предоставя ползването на друг и че не се е отказал да ползва вещта.Напротив, многократно и категорично е заявявал пред другия съсобственик, че желае да ползва полагаемата му се част от имота и е настоявал да му бъде осигурен достъп до процесната къща, но ищцата, която притежава 13/18 ид.ч., взема решенията еднолично.Излага доводи, че в писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС е достатъчно да се съдържа претенция за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване и 2 не се изисква отправяне на желание за реално ползване на вещта, а за съсобственика, до когото е отправено искането, няма да възникне задължение за заплащане на обезщетение само при две хипотези-ако предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общия имот заедно с него или ако му предостави такава част от вещта за ползване, каквато отговаря на правата му.И при двете хипотези ако претендиращият ползване откаже да приеме предлаганото му ползване, не би било налице лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.Обстоятелството, че разполага с ключове за достъп до имота не означава възможност за ползване.Твърди, че първоинстанционният съд е постановил решение, без да изследва въпроса дали ищцата му е предоставила възможността да ползва притежаваните от него идеални части, като го е поканила след получаване на нотариалната покана за заплащане на обезщетение и той да е отказал предложеното ползване, каквито доказателства не са ангажирани по делото.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да осъди ищцата да му заплати сумата от 1 100,79 лв., представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване на съсобствения имот през периода от 10.01.2021 г. до 21.10.2021 г. със законната лихва от предявяване на иска-21.10.2021 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 46,62 лв.-обезщетение за забавено плащане за периода от 10.01.2021 г. до 21.10.2021 г.

Ответницата по въззивната жалба-Д. Г. А. оспорва същата.Твърди, че изложените в нея доводи са несъстоятелни, тъй като от събраните гласни доказателства категорично е установено, че делбеният имот се ползва за живеене постоянно от майката на страните, както и че ежедневните й посещения са свързани с полагане на необходимите грижи в натура и пари за нея.Поддържа становище, че по делото е установено, че въззивникът не е възпрепятствал майка си да ползва целия имот и че не е имал претенции към нея за заплащане на наем, същият има ключ от процесната къща и от мазето, където съхранява лични вещи.Ако е имало моменти на ограничение на посещенията му, те са били инцидентни.Твърди, че показанията на свидетелката М. А. са тенденциозни и заинтересовани и че същата е заявила, че от 2019 г. не е влизала в имота, но в същото време знае кой какви вещи има в мазето, на тавана и във всяка стая и кой заключва вратата отвътре, въпреки че не се намира там.Изразява становище, че изпращането на нотариална покана не води автоматично до заплащане на наемно правоотношение, тъй 3 като въззивникът има ключ от къщата и неограничен достъп до нея и държи на съхранение свои лични вещи в същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил претенциите на въззивника, като в мотивите задълбочено и прецизно е анализирал всички събрани по делото доказателства.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част.Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ищцата- Д. Г. А. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията й за възлагане в неин дял на процесното жилище на основание чл.349, ал.2 ГПК и същото е изнесено на публична продан.Въззивницата твърди, че в посочената част решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства.Твърди, че е живяла в процесното жилище до смъртта на нейния наследодател, което обстоятелство е установено от свидетелката С. К..Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да постанови решение, с което да й възложи в дял процесния имот.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба на ищцата-Б. Г. А. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е постановил изнасянето на имота на публична продан.Излага доводи, че съсобствеността между страните не е възникнала само по силата на наследство, поради което не е приложимо правилото на чл.349, ал.2 ГПК /т.8 от ТР № 1/19.05.2005 г. на ВКС/.Твърди, че по делото не е установено по безспорен начин, че към момента на открИ.е на наследството жалбоподателката е живяла в имота, нито дали притежава друго жилище.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищцата част.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение № 48 от 21.04.2021 г. СРС, 126 с-в, по гр.д.№ 44841/2020 г. е допуснал извършването на съдебна делба между Д. Г. А. и Б. Г.

А. на сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2020 г. на изп.дир. на АГКК, находящ се в гр.София, р-н „Кремиковци“, ул. „******* със застроена площ по скица: 76 кв.м., етажи:

1.предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с площ от 474 кв.м., трайно предназначение 4 на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/ при съседи на ПИ: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, при следните дялове: 13/18 ид.части за Д. Г. А. и 5/18 ид.части за Б. Г. А..Видно от мотивите на решението съсобствеността е възникнала по наследство, оставено от Г.А.К., починал на 09.09.2013 г. и договор за покупко-продажба, сключен между сънаследници, при който С. К. е продала на Д. А. своите 8/18 ид.части от процесната сграда.

Видно от представеното удостоверение за наследници № 435/27.09.2019 г. на СО-р-н „Кремиковци“ е установено, че Г.А.К. е починал на 09.09.2013 г.

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата е направила претенция за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 ГПК, а ответникът е заявил претенции по чл.346 ГПК за сумата от 1 100,79 лв., представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване на съсобствения имот през периода от 10.01.2021 г. до 21.10.2021 г. със законната лихва от предявяване на иска-21.10.2021 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 46,62 лв.-обезщетение за забавено плащане за периода от 10.01.2021 г. до 21.10.2021 г.

От заключението на техническата експертиза /ТЕ/ на вещото лице Л.Йончев е установено, че процесният имот е неподеляем.Средната пазарна стойност на същия възлиза на 92 200 лв.Стойността на 13/18 ид.части за Д. А. е 66 590 лв., а на 5/18 ид.части за Б. А.-25 610 лв.

От заключението на ТЕ на вещото лице А.Б. е установено, че средният месечен наем на процесния имот е 431,00 лв., а съобразно притежаваните дялове-за 13/18 ид.ч.-311,28 лв., за 5/18 ид.ч.-119,72 лв.Размерът на лихвата за забава за периода м.01.2021 г.-м.10.2021 г. възлиза на 46,62 лв.

Представена е нотариална покана от Б. Г. А. до Д. Г. А., връчена на 10.01.2021 г., за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот в размер на 100 лв. месечно от датата на връчване на поканата до 5-то число на всеки месец със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане.

В отговор на нотариалната покана, връчен на 02.02.2021 г., ответницата е заявила, че освен нея в имота живее и тяхната майка С. К., че Б. А. разполага с ключове за достъп от къщата и че винаги, когато е пожелавал да упражни правата си, те не са го възпрепятствали.

Видно от представения нотариален акт № 154/2021 г. по н.д.№ 5

1543/2021 г., на 02.11.2021 г. Д. Г. А. е учредила на С. Д. К. безсрочно /пожизнено/ и безвъзмездно вещно право на ползване върху собствените си 13/18 ид.части от процесния недвижим имот.

Пред въззивната инстанция е представена декларация за семейно, материално и имотно състояние на Д. Г. А., с която същата в графа „Имотно състояние“ е декларирала само процесната идеална част от делбения имот.

Останалите представени пред настоящата инстанция писмени доказателства не установяват релевантни факти към предмета на спора.

Свидетелката С. Д.-майка на страните по делото твърди, че в дворното място в кв. „Враждебна“, ул. „******* има две къщи-процесната къща и тази на сина й.Твърди, когато са подписали на сина й за гаража и за строежа на къща му той е казал, че не иска нищо от къщата на родителите си.Твърди, че от м.януари 2021 г. само тя и дъщеря й живеят в къщата и че са дали ключ от къщата и от мазето на сина й още през 2011 г.Б. не е искал от нея пари за това че живее в къщата, той има ключ.Твърди, че той не е искал да живее в къщата, но че има багаж в стаята, на тавана и в мазето.Свидетелката заявява, че не са ограничавали никого и че до 04.12.2021 г. детето всеки ден е идвало при нея да го гледа.Твърди, че Д. не е ограничавала брат си да влиза в къщата.Б. си е изнасял някакъв багаж от къщата след смъртта на баща му, но това са негови вещи.Свидетелката не знае дъщеря й да е изнасяла вещи на брат си.Когато синът й и снаха й са дошли през 2011 г. да живеят там, преди това са били оставили един дИ. при тях и през есента на 2011 г. са си го взели.Твърди, че синът й сам си е изнесъл дИ.а и че винаги са му позволявали да ползва имота.Не са му отделили място, което да ползва.Той много пъти е казвал, че по закон има право на 1/3, но не са се разбирали кой какво да ползва.