Определение № 1024 от 27.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. София, 27.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Стефан Милев като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000601275 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

С определение по протокол № 294 от 27.09.2023 г. на Окръжен съдПерник, постановено по НОХД № 344/2023 г. по описа на същия съд, е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия А. С. Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора с указания в хипотезата на чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

Срещу така постановеното на основание чл. 248 ал.1 т.3 от НПК определение в законоустановения срок е постъпила въззивна частна жалба от адвокат Л. В. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия А. С. Т., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно. В частната жалба се претендира наличие на съществени отстраними процесуални нарушения, които водят до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. В тази връзка се сочи, че нарушенията се изразяват в неточното формулиране на обвиненията по отношение на подсъдимия и по-точно описването на изпълнителното деяние, с което се твърди, че той е осъществил признаците на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.

Изтъква се също, че в предходното разпоредително заседание окръжния съд е уважил доводите на защитата, прекратил е производството, върнал е делото на държавното обвинение и е дал задължителни указания за 1 отстраняване на съществените процесуални нарушения, изразяващи се в следното: „Видно от диспозитива на обвинителния акт прокурора е посочил кумулативно осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние по чл. 255 от НК, а именно, че Т. е избегнал установяване и същевременно е избегнал и плащане на описаните данъчни задължения. Няма спор нито в съдебната доктрина, нито в съдебната практика, че избягване на установяването и плащане на данъчни задължения са две самостоятелни форми на изпълнителното деяние по чл. 255 от НК. Ето защо, когато прокурора твърди, че те са осъществени едновременно, следва да изложи факти по какъв начин е станало избягването, установяването на инкриминираните данъчни задължения и по какъв начин е станало избягване плащането на същите тези данъчни задължения. Без такова разграничение обвинението е неясно и непълно. Видно от структурата на обвинителния акт за тези две форми на изпълнителното деяние прокурора е изложил едновременно общи факти за тях.“

В частната жалба се сочи, че от внесения нов обвинителен акт е видно, че държавното обвинение не е отстранило тези нарушения, доколкото в диспозитива на ОА след „ОБВИНЯВА В ТОВА, ЧЕ“ на третия ред отново има обвинение, че Т. е избягнал установяване и плащане на данъчни задължения.

Изтъква се също, че съгласно твърденията на прокурора инкриминираното деяние е осъществено вследствие дейността на подсъдимия като управител на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД в търговската му дейност с „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД, но че що се касае до дейността на дружеството „Лео-99- П. С.“, то от описаното в обвинителния акт не става ясно каква е взаимовръзката между това дружество и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД, от една страна, и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД, от друга.

Претендира се обаче, че не става ясно как с инкриминираната дейност е избегнато установяването на данъчни задължения. Заявява се становище, че ако дейността между „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД е била фиктивно създадена, за да се приспада данъчен кредит и по такъв начин да се „компенсира“ дължимия ДДС от дейността на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и ЕТ„Лео- 99-П. С.“ /която дейност прокуратурата намира за реална/, то това е следвало да се опише подробно в обвинителния акт, но че 2 такова описание в конкретния случай липсва и поради това в тази му част обвинението е неясно, тъй като механизмът на избягване установяването и плащането на данъчните задължения е непълен.

Излагат се и доводи, че прокуратурата е коригирала обвинението като във всичките му 7 пункта във вина на подсъдимия се вменява ИЗБЯГВАНЕ НА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ и че по този начин на практика е повдигнато ново обвинение, каквото не е било предявявано на подсъдимия, тъй като в постановлението за привличане на обвиняем от 20.12.2022 г. са му предявени обвинения по стария ОА. В тази връзка защитникът счита, че е следвало новото обвинение да бъде предявено на обвиняемия и едва след като се запознае с него и му бъдат отново предявени материалите от разследването да се внесе ОА.

Формулира се и оплакване, че във всичките пунктове се посочва размер на данъчен кредит, който бил неследващ се, но че никъде в ОА не става ясно как се е формирал този размер. Твърди се, че в ОА се изследват единствено покупките от ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ, но че никъде не става въпрос за извършените от АРГ ГРУП продажби - на какви стоки и услуги са и на каква стойност, на кого. Сочи се, че тази неяснота е съществена и препятства организиране на защитата на подсъдимия, доколкото не може да разбере как е формиран размера на инкриминираните суми.

В тази връзка се твърди също, че по 7-те пункта се говори за данъчни периоди и е изследван само дневника на покупките, но че нищо не се говори и не става ясно има ли декларирани продажби и декларирани ли са в дневника за продажбите.

В обобщение подалият жалбата защитник счита, че посочените несъответствия и неясноти в ОА представляват съществено отстранимо процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия, както и че обвинителният акт не отговаря на критериите, посочени в НПК и ТР № 2/2002 г. на ВКС.

С оглед гореизложеното защитникът моли да бъде отменено атакуваното определение, с което не е уважено искането за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права 3 на обвиняемия, и за връщане на делото на ОП-Перник за тяхното отстраняване.

Апелативен съд-София, след като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на атакуваното определение, намери следното:

Тъй като непосредствената задача на настоящия стадий от производството е да бъде осъществен съдебен контрол върху дейността на органите на досъдебното производство, то съдът освен по почин на страните следва и сам служебно да следи дали са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза, които да налагат връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване (чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК). Така, осъществявайки инициираната по жалбата на защитника проверка, включително и цялостна служебна такава на извършената на досъдебната фаза процесуална дейност, въззивният съд намира жалбата за основателна, доколкото след преценка съдържанието на обвинителния акт констатира, че същият в действителност страда от недостатъци - противоречие, нясноти и непълноти, имащи отношение към описанието на съставомерните признаци на претендираното престъпление.

На първо място, САС счита, че в обвинителния акт е налице вътрешно противоречие относно инкриминирания престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Тук следва само да се подчертае, че и окръжният съд и защитата неправилно определят избягване установяването или плащането на данъчни задължения като форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.

255 ал.1 от НК. Формите на изпълнителното деяние на основния състав на чл.

255, ал. 1 от НК са изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата, а избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери е съставомерният престъпен резултат /в този смисъл е и разяснението, дадено в ТР № 1 от 07.05.2009 г. по ТЪЛК. Д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/. Така на отбелязаните върху ОА листа с номера 11, 12, 13 и 14 се твърди, че настъпилият резултат е избягване установяването на данъчни задължения, а на гърба на л.12 от ОА при описанието в диспозитива на общите характеристики на продължаваната престъпна дейност е посочено, че съставомерният резултат се изразява в избягване 4 установяването и плащането на инкриминираните данъчни задължения в особено големи размери. На практика това противоречие създава неяснота в обвинението срещу подсъдимия относно инкриминирания престъпен резултат.

А доколкото в ОА съществува противоречие относно естеството на претендирания съставомерен резултат, въззивният съд не би могъл да вземе становище дали с актуалния ОА на подсъдимия е било повдигнато ново обвинение /в какъвто смисъл е твърдението на защитника в оплакването му по т.6 от частната жалба/, респективно дали е налице изменение на обвинението, за да отговори конкретно на обективираното в т.6 на жалбата оплакване.

Относно оплакването на защитника адвокат В., че от описаното в обвинителния акт не става ясно каква е взаимовръзката между дейността на ЕТ „Лео-99- П. С.“ и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД, от една страна, и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД, от друга страна, чисто формално въззивният съд намира същото за неоснователно. И това е така, защото на страници 5, 6, 7 и 8 от ОА /респективно на лицевата част и на гърба на л. 5, на лицевата част на л.6 и на гърба на л.6 - съгласно номерацията на съдържащите се в делото 54 броя листа/ подробно са описани, съобразно виждането на прокурора, конкретните обстоятелства относно търговските взаимоотношения и връзката между дейността на ЕТ „Лео-99- П. С.“ и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД, от една страна, и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД, от друга страна. Отделен е въпросът какво е конкретното значение за съставомерността на претендираното престъпление против данъчната система описаните търговски взаимоотношения и връзки между ЕТ „Лео-99- П. С.“ и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД, от една страна, и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД, от друга страна, при все, че се твърди инкриминираното престъпление да е осъществено вследствие и в резултат единствено на извършвани от подсъдимия в качеството му на управител на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД търговски сделки с „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД. В тази връзка следва да се отбележи, че от съдържанието на ОА не става ясно как и по какъв начин описаните търговски взаимоотношения и връзки между ЕТ „Лео-99- П. С.“ и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД, от една страна, и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД, от друга страна, обуславят съставомерността на инкриминираното 5 престъпление

В действителност, основавайки се тъкмо на сочените търговски взаимоотношения и връзки между ЕТ „Лео-99- П. С.“ и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД, от една страна, и „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД, от друга страна, в края на първия абзац на стр.8 от ОА /на гърба на л.6 съгласно номерацията в делото/ прокурорът е формулирал тезата си, че „инкриминираните фактури не обективират реални търговски сделки и са включени в дневниците за продажби на „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД и в дневниците за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД за целите на избягване установяването на дължим от „АРГ ГРУП 18“ ЕООД ДДС върху сумите, получени за изпълнението на задължението му по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99- П. С.“, като във връзка с така поддържаната теза по-надолу на същата страница в ОА прокурорът е посочил, че „двете дружества /визирайки „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД/ фиктивно са посочвали фактури за осъществени между тях сделки, за да има възможност „АРГ ГРУП 18“ ЕООД да използва данъчен кредит в размер на привидно начисленото и платено ДДС по фактурите с доставчик „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД.“ Но само от тези кратки констатации на практика не става ясно какъв точно е претендираният от прокурора данъчен механизъм, по който /чрез който/ включването в дневниците за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД на фактури, обективиращи нереални търговски сделки, е довело до избягване установяването на дължимия от „АРГ ГРУП 18“ ЕООД ДДС именно върху сумите, получени за изпълнението на задължението му по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99-П. С.“. Т.е., не е посочено конкретно и ясно по какъв начин чрез включването в дневниците за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД точно на процесните фактури се е целяло избягване установяването, респ. е избегнато установяването на дължим от „АРГ ГРУП 18“ ЕООД ДДС върху сумите, получени за изпълнението на задължението му по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99- П. С.“.