Решение № 704 от 27.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Благоевград, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета год** в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102378 по описа за 2022 год** и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тр**десета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от В. В. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. ***** срещу М. М. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***.

Ищецът твърди, че ответницата била майка на бившата му съпруга ** Н.. Поддържа, че на 13.04.2022г. ответницата подала жалба до РП-Благоевград, в която била изложила неистински клеветнически твърдения, че бил присвоил и отказвал да й върнел вещи, които владеел и били нейна собственост. Заявява, че с жалбата била посочила, че нарушавал законите на страната, тъй като притежавал власт, произтичаща от заеманата от него длъжност. Смята, че изложеното в жалбата не отговаряло на обективната ист**, тъй като всички описани в жалбата вещи били негова собственост, като за същите притежавал документи. Излага, че с подаването на жалбата, ответницата го била обвинила в извършване на престъпление по чл. 206 НК, а именно обсебване. Поддържа, че въз основа на жалбата в РП Благоевград била образувана преписка, възложена за проверка на служители от ОДМВР Благоевград, като извършваните действия по преписката били станали достояние както на РП-Благоевград, така и на служители в ОДМВР Благоевград - негови колеги. Сочи, че за периода от 13.04.2022 г. до 05.08.2022 г. срещу него се водела преписка, образувана въз основа на подадената от ответницата жалба, извършвала се проверка, давал обяснения по нея, както и че всички колеги, разбрали за подадената жалба. Излага, че му задавали въпроси в какво престъпление го обвинявали, интересували се, което му създало дискомфорт и му пречело да работил спокойно. Поддържа, че случилото се довело до напрежение, с което живеел през цялото време, като това се било отразило сериозно върху здравето му; имал непрестанно главоболие, сърцебиене, и дискомфорт. Заявява, че непоносимо тежки били психическите, емоционалните изживявания, заради накърненото чувство за чест и достойнство и накърнената репутация пред неговите колеги и доброто му име. Иска се ответницата да бъде осъдена да му заплати сума от 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на противоправното поведение на ответницата, които неимуществени вреди се изразяват в уронен престиж, причинени болки, страдания и дискомфорт, накърнено доброто име, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането (13.04.2022г.) до окончателното изплащане на вземането 1

Ответницата изразява позиция за неоснователност на предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че с подадената от нея жалба не била обвинила ищеца в извършването на конкретно престъпление. Смята, че действията й представлявали гарантирано и осъществено от нея право на жалба по смисъла на чл. 45 от Конституцията на Република България, поради което липсвало противоправно поведение. Заявява, че описаните от нея в жалбата й движими вещи били нейна собственост.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е осъдителна искова претенция по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Уважаването на исковата претенция по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на противоправно деяние, осъществено от ответницата, изразяващо се в излагане в процесната жалба на неистински клеветнически твърдения, че ищецът бил присвоил и отказвал да й върнел вещи, които владеел и били нейна собственост, че бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 206 НК – обсебване; 2/ настъпилите в резултат на това противоправно деяние неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в уронен престиж, причинени болки, страдания и дискомфорт, накърнено доброто име; 3/ размера на тези вреди; 4/ причинна връзка между противоправното деяние, осъществено от ответницата, и настъпването на неимуществените вреди и 5/ противоправното деяние да е осъществено виновно от страна на ответницата, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. От своя страна ответницата трябва да обори предвидената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за в** или трябва да установи, че е погасил претендираното от ищеца вземане.

Правилната оценка на горните положения в контекста на разглеждания казус предполага съобразяване на безспорните обстоятелства по делото, както и данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност.

Безспорно е по делото, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че страните в настоящето производство са били роднини по сватовство ответницата е майка на бившата съпруга на ищеца ** Н., т.е. ответницата е била тъща на ищеца.

Безспорно е също така, а и от събраните по делото доказателства, става ясно, че ищецът е полицейски служител, като работи в 02 РУ – Благоевград, в сектор „Крим**лна полиция“.

Не се спори, че на 13.04.2022г. ответницата е депозирала жалба до РП-Благоевград. По тази жалба били образувана преписка вх.№ 3405/2022г. по описа на РП Благоевград.

Твърденията в жалбата, относими към предмета на спора, са следните: че през 2014 г. дъщеря й ** Н. и ищецът В. Ч. били сключили граждански брак. През 2019г. с решение на PC - Благоевград гражданският брак бил прекратен с развод по взаимно съгласие. Изложено е в жалбата, че по време на брака ответницата Н. е предоставила движими вещи на младото семейство, които били нейна собственост, с уговорка на по-късен етап тези вещи да й бъдели върнати. Посочено в жалбата, че след развода през 2019г. ищецът В. Ч. многократно заявявал, че ще върнел вещите, но впоследствие отказал. Тези вещи останали в апартамента на ищеца, който се намирал в гр. ***. По същият повод ** Н., дъщеря ответницата депозирала в РУ - Благоевград жалба, но без резултат. Според ответницата жалбата на дъщеря й била без резултат, тъй като ищецът е служител в 02 РУ Благоевград. В жалбата сбили изброени вещите, които ответницата М. Н. твърди, че били нейна собственост: 1 бр.

Климатик; 2 бр. олекотени юргана; 1 бр. шалте за спалня; 1 бр. одеяло; 1 бр. кухненска маса;

1 бр. перде /ленено/; 1 бр. саче глинен (съд за готвене). Ответницата е заявила в жалбата, че изброените вещи били закупени от нея и съпруга й. Посочено е също, че ответницата не 2 притежавала документи за изброените вещи, тъй като били закупувани по различно време. В жалбата си ответницата твърди, че при водени разговори по темата между дъщеря й и ищеца В. Ч., същият я заплашвал. В жалбата е изразено становище на ответницата, че били нарушени правата й по отношение на описаните движими вещи, които смята категорично за нейна собственост и ищецът отказвал да й ги предаде. Изразено е в жалбата мнението на ответницата, че ищецът като полицейски служител би трябвало да спазвал законите, а не да ги нарушавал, разчитайки, че притежавал власт, произтичаща от заеманата от него длъжност. С жалбата се иска от РП-Благоевград съдействие.

Районна прокуратура-Благоевград е издала Постановление за възлагане на предварителна проверка от 13.04.2022 г. В хода на тази проверка били снети обяснения от ответницата, като подател на жалбата, от съпруга на ответницата ****, от дъщерята на ответницата ** Н., от ищеца, и от неговия баща *** Ч..

С Постановление от 05.08.2022г. Районна прокуратура-Благоевград е отказала да образува досъдебно производство по преписката и е прекратила същата. Прието е в това постановление, че се касае за неуредени гражданскоправни отношения, след прекратяване на брака на ищеца и дъщерята на ответницата, а не е налице обсебване или друго противозаконно присвояване на сочените в жалбата вещи.

По делото са разпитани четирима свидетели.

В показанията си свидетелят *** (колега на ищеца) заявява, че ищецът е бил видимо притеснен от жалбата на ответницата; бил се затворил в себе си, като започнал да получавал паник атаки, като ходил да се лекувал в София; имал проблеми с кръвното налягане, което варирало от ниско до високо.

В показанията си свидетелят *** (колега на ищеца) твърди, че подадената срещу ищеца жалба му се била отразила зле, като последният се бил затворил в себе си; бил и видимо притеснен.

В показанията си свидетелката ** ** Н. (дъщеря на ответницата и бивша съпруга на ищеца) подробно дава сведения за влошените й отношения с бившия й съпруг. Заявява също така, че родителите й закупили климатик и други вещи за семейното жилище, обитавано по време на брака й с ищеца. Сочи, че климатикът бил предоставен от родителите й за временно ползване, след което е следвало да й бъдел върнат обратно.

В показанията си свидетелката ***** *** (бивша кума на ищеца и свидетелката ** Н.) поддържа, че родителите на ** Н. били закупили климатика за семейното жилище. Сочи, че знаела, че имало уговорка част от закупените от родителите на ** Н. вещи, включително и климатикът да им бъдели върнати.

Основният спорен въпрос по делото е дали подадената от ответницата жалба представлява противоправно деяние. За да отговори на този въпрос, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Последователна е практиката на ВКС /Решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о.; Решение № 242 от 20.03.2009 г. по гр. д. № 5739/2007 г., III г. о.;

Определение № 11 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 3546/2018 г., IV г. о.; Определение № 1164 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 975/2009 г., III г. о.; Определение № 328 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6722/2013 г., III г. о.; Определение № 17 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 849/2010 г., IV г. о. и др. / съгласно която отговорността за непозволено увреждане предпоставя вреди от деяние, което е неправомерно. Сезирането на надлежните органи на властта с искане за защита на лични права и имуществени интереси не съставлява противоправно действие. Прекратяването на прокурорска преписка поради липса на данни за престъпление от общ характер не обуславя извод за извършено противоправно деяние от подалия жалбата. Право на всеки гражданин е да сезира органите на властта с искане за защита на правата му, когато счита, че те са застрашени или накърнени от другиго.

Сезирането на органите на властта с искане за защита само по себе си не съставлява "злоупотреба с право". Действие по подаване на сигнал до разследващи органи с твърдения 3 за престъпление би могло да е деликтно, ако се установи състав на набедяване или злоупотреба с право. За да се приеме за противоправно подобно поведение, състав на набедяване, респективно злоупотреба от страна на жалбоподателя, следва да бъде установена субективна страна, а не да се предполага умишлена в**. Сезирането на правоохранителни органи от страна на гражданите е тяхно право и в случай, че не се установи от субективна страна умисъл, крим**лизиран в съставите на гл. VIII раздел III НК, нито злоупотреба с право, няма основание за възникване на гражданска отговорност за вреди от деликт. Когато дават показания пред правоохранителните органи, гражданите изпълняват процесуалните си задължения по закон - да се явят след като бъдат призовани и да отговорят на поставените им въпроси, като изложат своите лични възприятия за определени факти по делото. В този случай, няма основание да се ангажира тяхната имуществена отговорност в граждански процес за обезщетение на вредите, освен ако не се установи от субективна страна умисъл да се набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен. Следва изрично да се подчертае, че само по себе си подаването на жалба не е противоправно действие.