Определение № 59 от 06.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500054 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№261861/22.12.2023г. от К., подадена по пощата на 21.12.2023г. чрез пълномощника Н. Н., против Определение №260505 от 05.12.2023г., постановено по гр.дело №925/2020г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без уважение подадената от К. молба вх.№261714/03.11.2023г. за изменение на постановеното по същото дело Определение №260501/18.10.2023г. в частта на присъденото в полза на ответниците С. Д. Ч. и Б. И. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 9450лв. поради прекомерност като неоснователна. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение като несъобразено с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от 2020г. /ДВ, бр.68/2020г./, действала към релевантния момент на встъпване в гражданския процес на упълномощения представител на ответниците.

Претендира се за отмяна на определението и уважаване на молбата за изменение на определение №260501/18.10.2023г. в частта му за разноските на 1 ответниците, като при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение се съобрази Наредба №1/2004г. /редакция, ДВ, бр.68/2020г./.

Ответниците по частната жалба С. Д. Ч. и Б. И. Ч. са подали чрез пълномощника им адв.Г. Г. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които не са налице причини за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като се касае за тежък граждански процес със сложно и продължително доказване, многобройност на фактите и проведени десет съдебни заседания, при което извършената от необходимия на ответниците процесуален представител работа е в голям обем, а сложността на делото е наложила ангажиране и на втори адвокат.

Претендират частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – молителя-ищец; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Окръжен съд-Хасково е сезиран с искова молба вх.№262557/10.11.2020г. на КПК. срещу С. Д. Ч. и Б. И. Ч. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от тях имущество – триетажна жилищна сграда с дворно място, товарен автомобил, лек автомобил и два масивни гаража за микробуси, на обща стойност 245245,75лв., посочена като цена на иска. С молба вх.№263346/02.12.2020г. са представени две отделни пълномощни с договори за правна защита и съдействие от 01.12.2020г. с изплатени по тях адвокатски възнаграждения на упълномощената адв.Г. Г. в размер на по 1000лв. от всеки от двамата ответници. Отговора на исковата молба вх.

№260145/07.01.2021г. е подаден чрез друг упълномощен адвокат – адв.Н. В., на когото ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 2800лв. по приложения на лист 717 от делото договор за правна защита и съдействие. Със заявление вх.№263807/07.05.2021г. е представен още един 2 договор за правна защита и съдействие /л.748/ с упълномощения адв.В., по който ответниците са заплатили възнаграждение от 2800лв. На листове 983 и 984 са приложени два допълнителни договора за правна защита и съдействие за съдебните заседания от 21.06.2021г. и от 25.10.2021г., по които ответниците са заплатили на пълномощника адв.В. допълнителни възнаграждения от по 100лв. по всеки от двата договора. На лист 1012 е приложен допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 13.12.2021г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 100лв. На лист 1512 е допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 31.01.2022г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 100лв. На лист 1661 е приложен допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 07.03.2022г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 150лв. На лист 1710 е приложен допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 16.05.2022г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 150лв. На лист 1747 е приложен допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 27.06.2022г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 150лв. На лист 1756 е приложен допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 26.09.2022г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 200лв. На лист 1806 е приложен допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 07.11.2022г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 200лв. На лист 1834 е приложен допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 16.01.2023г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 200лв. На лист 1885 е приложен допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 27.02.2023г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 200лв. На лист 1899 е приложен допълнителен договор за защитата в съдебно заседание на 13.03.2023г. с платено по него от ответниците на адв.В. възнаграждение от 200лв. На лист 1900 е приложен допълнителен договор за правна защита и съдействие с изплатено по него от ответниците на упълномощения адв.В. възнаграждение от 2000лв. В съдебно заседание на 13.03.2023г. е допуснато на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на иска чрез увеличаването му от 245245,75лв. на 384735,75лв. На лист 1961 е приложен договор за правна защита и съдействие от 01.04.2023г., по който ответниците са заплатили на упълномощената адв.Г. Г. възнаграждение от 5000лв. В проведеното на 3

25.09.2023г. съдебно заседание ищецът е заявил отказ от иска, а ответниците искане за присъждане на разноски, по отношение на които за адвокатско възнаграждение ищецът е възразил за прекомерност. Производството по делото е прекратено с отлагане произнасянето по искането за разноски в закрито заседание. Постановено е Определение №260501 от 18.10.2023г., с което съдът е приел, че ответниците, съгласно чл.78,ал.4 от ГПК, имат право на разноски при прекратяване на производството, като заплатените такива от тях са за вещи лица в размер на общо 1250лв. и за адвокатска защита, осъществявана от адв.В., в размер на общо 9450лв., който е съобразен с чл.7,ал.2,т.5 от наредбата, съгласно която минимумът е от 14459,83лв., поради което възражението за прекомерност е неоснователно, както и на същите се дължат разноските за обезпечителното производство по приложеното ч.гр.дело №682/2020г. на ХОС в размер на 1080лв. за адвокатско възнаграждение и 15лв. за държавна такса, каквито посочени суми са и присъдени в тяхна полза. В срока за обжалване на определението е подадена от ищецът К. молба вх.№261714/03.11.2023г. за неговото изменение досежно присъдените на ответниците Ч.и разноски за адвокатско възнаграждение от 9450лв. за исковото производство, считайки неправилно да е приложена актуалната редакция от 04.11.2022г. на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо приложимата към датата на образуване на делото и упълномощаването и сключването на договора за правна защита и съдействие редакция по ДВ, бр.68/2020г. С обжалваното определение съдът е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен по реда на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г. в редакцията от ДВ, бр.68/2020г., действала към датата на образуване на делото, който при цена на иска 245245,75лв. се равнява на 7887,37лв. и разликата със заплатеното от 9450лв. е 1562,63лв., с която то не се явява прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, по което са извършвани множество процесуални действия с участието на представителя на ответниците, като са допускани и приемани допълнителни писмени доказателства от страните, разпитани са свидетели и са назначени съдебни експертизи, по които решаващи съображения е оставил без уважение молбата.

При така установеното от фактическа страна настоящата инстанция 4 намира, че разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК дава възможност за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение по искане на насрещната страна, когато то е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗАдв. Разпоредбата на чл.36,ал.2 от ЗАдв предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Релевантен е минимумът по Наредбата към дата на сключване на договора за правна защита и съдействие. Последващото увеличение на минимума чрез изменение на съответните разпоредби от Наредбата, с оглед материалноправния им характер, е с действие занапред и не се отразява на възникналото преди това по договора отношение. Няма пречка, обаче, страните да предоговорят отношенията си досежно дължимото адвокатско възнаграждение, привеждайки го в съответствие с увеличения минимум, в хода на висящото исково производство. В настоящия случай отношенията между ответниците и упълномощения от тях адв.В., чрез който основно и преимуществено е осъществявана защитата им, и за заплатеното от тях на когото възнаграждение са присъдени разноските, доколкото такива се дължат за един адвокат и в хипотезата на чл.78,ал.4 от ГПК, при която са присъдени, са уредени с множество отделни договори за правна защита и съдействие, сключени преди и след изменението на Наредбата /ДВ, бр.88 от 04.11.2022г./. С първите два договора е уговорено и изплатено възнаграждение от по 2800лв. по всеки или общо 5600лв. Тези договори са сключени преди изменението на Наредбата при действието на редакцията по ДВ, бр.68 от 31.07.2020г., когато минимумът, съобразно материалния интерес при цена на иска от 245245,75лв., по чл.7,ал.2,т.5 се е равнявал на 6434,92лв.

/3530лв.+2% за горницата над 100000лв. – 2904,92лв./. Следващите по време 12 договора са за представителство за конкретни съдебни заседания, според изрично посоченото в тях, доколкото по делото са били насрочени общо 16 съдебни заседания. Изплатените по тях възнаграждения са такива по чл.7,ал.9 от Наредбата, които са допълнителни към основното по чл.7,ал.2. С последният договор за сумата от 2000лв. страните са определили окончателния размер на адвокатското възнаграждение, равняващ се на общо 7600лв., ведно с първоначално уговореното по първите два. Този последен 5 договор е сключен при действието на актуалната редакция на чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата, която именно, противно на доводите на жалбоподателя, е приложима и по която минимумът на възнаграждението възлиза на 14459,83лв. Видно е, че предоговореното и изплатено основно възнаграждение от общо 7600лв. не надвишава този минимум, дори ако към него бъдат прибавени допълнителните възнаграждения за отделните съдебни заседания, с които общо платеното е от 9450лв. Отделно от това, както резонно настояват ответниците по частната жалба, делото е със значителна фактическа и правна сложност, тъй като е свързано с установяване на множество обстоятелства за проверявания десетгодишен период, по него са събрани многобройни писмени доказателства, разпитани са свидетели, приети са общо осем основни и допълнителни заключения на съдебни експертизи, насрочени са 16 съдебни заседания, при което заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се приеме за прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, дори при съблюдаване на минималния размер по старата редакция на чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на молбата на К. за изменение на Определение №260501/18.10.2023г. в частта му относно присъдените на ответниците Ч.и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 9450лв., която като такава правилно е оставена без уважение с обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.