Решение № 408 от 14.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава П. Порязова като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно наказателно дело № 20215330200520 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0333-001288 издадено от Началник РУ-Стамболийски към ОДМВР-Пловдив, с което на Л. Н. С. е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал.3т.1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за отмяна на НП- пороци при съставяне, пороци при описание на допуснатите нарушения в АУАН и НП.

Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП нарушенията са описани по следния начин: на 30.10.2020г. около 23.00 часа в гр.Перущица на ул.Димитър Гичев 1б Л.С. управлява собствения си автомобил като допуска следното нарушение: управлява МПС след употреба с концентрация на алкохол в дъха над 1

0,5промила , а именно 0,97 промила .Водачът е изпробван с техническо средство алкотест дрегер АRBA -0060.Издаден му бил талон за мед .преглед №091659.Като впоследствие е изготвена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина674/02.11.2020г.,според който 0,59 промила .

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя, който изрично потвърди в съдебно заседание посоченото в АУАН.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на30.10.2020г., а НП - на 13.11.2020 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В тази редакция към датата на извършване на деянието забраната управление на МПС след употреба на алкохол е абсолютна относно наличната алкохолна концентрация. С изменението на Закона с ДВ, бр. 77 от 2017 г. , в сила от 26.09.2017 нормата е променена, като съставомерно се явява деянието единствено, когато концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда .

В случая конкретно измерената алкохолна концентрация е 0,59 промила /съгласно химическата експертиза/ и тя влиза в предметния обхват на нормата .За това нарушение, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП също в приложимата редакция с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в 2 кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух-0.97.Като в конкретния случай безспорно е доказано,че водачът С. е управлявал МПС на въпросната с алкохол в кръвта – 0,59 промила,като по този въпрос не се спори.

Тоест самото нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин.

Съдът констатира ,че действително ,както е изложено в доводите на жалбата и последващото я допълнително изложение е налице нарушение при изписване на нарушението в НП. А ,именно-в АУАН правилно е изписано нарушението ,тъй като към 30.10.2020г не е била готова химическата експертиза и съответно е отразено показанието от техническото средство.

Впоследствие ,обаче в НП в обстоятелствената част е вписано нарушението по идентичен начин на АУАН ,като не е отразено показанието на химическата експертиза .Това ,обаче в НП е направено непосредствено след определяне на наказанието на жалбоподателя С.. Като тази неточност е коригирана и е вписан самия протокол от химическата експертиза ,както и неговото показание. В този смисъл ,според настоящия съд няма реален пропуск в описанието на коректното съдържание на алкохол в кръвта установен при С. посредством дадената от него кръвна проба и съгласно протокола за химическа експертиза. Не на последно място това не е довело до неправилно определяне на наказанието на Л.С. от наказващия орган.Напротив същото правилно е определено и съобразено с показанията на химическа експертиза №647 и не е рефлектирало негативно на правата на жалбоподателя С..

Като по този начин при описание на нарушение същото е съобразено със събраните по делото доказателства. Това не е довело неяснота и противоречие при описанието на елементите на същото и не е пречка жалбоподателя да узнае какво обстоятелствата на нарушението ,неговите елементи и да се защити по тях ,каквото е изискването при съставяне на НП.

Ето защо съдът не се съгласява с доводите на пълномощника на жалбоподателя.

Единствено за основателен счита доводът ,че жалбоподателя С. не е бил правоспособен водач и не е следвало да бъде лишаван от права ,които не е и 3 притежавал изначално .Но и това обстоятелство е станало известно на покъсен етап. Действително с определение за одобряване на споразумение в сила от 04.02.2021г. по НОХД 649/21г по описа на 7ми н.с/с което съдът се запозна служебно в страницата на РС съдебни актове/ е видно, че действително ,както е отразено в разпита на актосъставителя и според доводите на адв.Т. -Л.С. е неправоспособен водач ,тъй като е признат за виновен за престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 от НК ,касаещо СУМПС.

В този смисъл и съобразно изложеното по-горе настоящият съд счита,че наказателното постановление спрямо Л. Н. С. следва да бъде потвърдено досежно определеното му наказание глоба в размер на 500 лева, и отменено в частта ,с която му е наложено наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, тъй като същият е бил изначално неправоспособен водач и не може да бъде лишаван от права ,които не притежава.

Предвид изхода на делото разноски не се дължат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0333-001288 издадено от Началник РУ-Стамболийски към ОДМВР-Пловдив, за нарушение на чл. 5 ал.3т.1 от ЗДвП. в частта ,с която на Л. Н. С. е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.,като го ОТМЕНЯ в частта ,с която е лишен от право да управлява МПС за 6 месеца за същото нарушение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4