Решение № 38 от 22.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Казанлък, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510101947 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано от „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ Е А Д , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********************, представлявано от изпълнителни директори С.П. и С.Б. чрез юрисконсулт Е.А. срещу И. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: село Д.И., кв. Д.И. № 1 .

Правно основание: чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК; чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

Процесуалният представител на ищцовото дружество сочи, че между Кредитора „********************” АД (Банката) и И. А. А., ЕГН ********** (Кредитополучател) бил сключен Договор за банков кредит № ******************** от ******** г. за сумата в размер на 15 000 лева.

Към датата на сключване на договора САП, прилаган от Банката бил в размер на 0.2253% годишно, т.е. лихвения процент по кредита бил 8.59%. Страните уговорили, че кредитът ще бъде изплатен на 120 месечни вноски, като крайният срок за погасяване на кредита бил до 25.10.2029 г., подробно описани в погасителен план — Приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно чл. 9 от договора, към датата на сключване па договора Годишният процент на разходите по кредита (ГПР) бил в размер на 9.48 %, а общата дължима сума от кредитополучателя - 22 826,31 дева. Договорът бил сключен при Общи условия, неразделна част от него.Падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпила на 25.10.2020 г. и предвид допуснатото неизпълнение на договора, Банката взела решение да се разпореди с вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, като с договор за цесия от ******** г. кредитодателят „********************“ АД прехвърлила вземанията си по горепосоченото правоотношение на ищцовото дружество.

1

Към настоящата искова молба приложено представя и моли съда да приеме доказателства относно настъпилото частно правоприемство, а именно — договор за цесия от ********г., извлечение от Приложение №1 към договора за цесия относно вземането спрямо ответника, потвърждение за извършената цесия и пълномощно от цедента, съгласно което ищцовото дружество било упълномощено с правото да уведоми длъжника за прехвърлянето на задължението му. По силата на изричното упълномощаване, „Фронтекс Интернешьньл“ ЕАД в качеството на пълномощник на цедента, изпратило чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит. Същият бил посетен от пощенски служител, който установил, че получателят се преместил на друг адрес.

С настоящата искова молба представя и моли съда да приеме и връчи на ответника ново нарочно уведомление на осн. чл. 99 ЗЗД.

С оглед на формираното просрочие и на основание чл. 14 от договора и чл. 10.1.2. от ОУ, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на кредитор на вземането, изпратило покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост на ответника, като пратката отново била върната поради промяна на адреса на получателя. Връчването било извършено в условията на изрично договореното между страните фингирано връчване, разписано в чл. 20 от договора.

С настоящата искова молба „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД изрично прави изявление за обявяване на всички вземания, произтичащи от Договор за банков кредит № ******************** от ********г. за предсрочно и незабавно изискуеми, считано от датата на получаване на исковата молба, като същата имала значението на уведомление за предсрочна изискуемост.

По образуваното ч. гр. д. № ****/2025г. по описа на PC - Казанлък, била издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. А. А., ЕГН: ********** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД в качеството му на частен правоприемник на „********************“ АД по силата на договор за цесия от ******** г. следната част от вземанията, обективирани в заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ****/2025 г. но описа на PC Казанлък, а именно: 14059,12 лева - главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението;

1871,81 лева — договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.05.2022 г. до ******** г.; 1658,17 лева — лихва за забава, начислена за периода от ******** г. до 10.03.2025 г.; 262,98 лева — лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г.;

Евентуално, в условията на обективно съединяване на исковете и в случай, че бъде отхвърлен изцяло или частично установителния иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, моли съда да осъди И. А. А., ЕГН ********** да заплати на „ФРОНТЕКС IТНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД следните суми: 7 953,42 лева - главница, ведно със законната лихва, дължима от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ищеца:

2

Банка: „******** АД, IBAN: ********************

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника – адв. М. И.С., АК-С.З..

Счита предявените искове за недопустими.

Ищецът претендирал, че получил процесното вземане на основание договор за цесия, сключен с кредитора „******************** “АД по договор за банков кредит „Рестарт“ № ******************** от ********г.

Съгласно разпоредбата на чл.99. ал.З от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, а съгласно ал.4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Действително, нямало проблем предишният кредитор да упълномощи цесионера да извърши той уведомяването на длъжника, както се твърдяло в конкретния случай.

Приложено било уведомление за извършена цесия с обратна разписка. В нея обаче липсвал подпис на получател или отметка, че пратката е непотърсена. поради което не можело да се приеме, че е извършено надлежно връчване, за да има действие цесията по отношение на длъжника и третите лица. Нямало пречка това уведомяване да стане и чрез връчване с книжата по делото от съда, както било и особеното искане в исковата молба. Но това връчване на уведомлението можело да стане само на длъжника, а не на особения представител, каквато била тя. Излага подролни аргументи.

По образуваното частно гражданско дело № ****/2025г. по описа на Районен съд Казанлък имало издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.47. ал.5 от ГПК и именно, поради това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Така след като ответникът не бил надлежно уведомен за станалото прехвърляне на вземане, то по отношение на него и третите лица, това прехвърляне нямало действие и за него кредитор по сключения договор за потребителски кредит бил „******************** “АД, а не ищецът „Фронтекс Интернешенъл" ЕАД. Следователно това дружество не било активно материалноправно легитимирано да претендира с исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК установяване на тяхното съществуване в негова полза спрямо ответника.

Сочи, че съгласно чл.26 от Закона за потребителския кредит кредиторът можел да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако този договор предвиждал такава възможност. В процесния договор нямало предвидена такава възможност. Според ищецът чл.20.1 от договора за банков кредит предоставял възможност заемодателят да прехвърля своето вземане на трети, но в тази разпоредба страните уговорили кореспонденцията между тях да се води в писмена форма на посочените в чл.

20 от договора адреси. Така и самият договор за цесия бил нищожен, тъй като противоречал на закона /чл.26 от 31ТК/.

Счита иска и за неоснователен.

Ищецът се позовавал на предсрочна изискуемост на кредита като първоначално твърдял, че с писмо с обратна разписка уведомил длъжника, а 3 после искал да се приеме, че това станало с връчването на исковата молба. По делото такова уведомление и обратна разписка нямало приложени. Относно връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на особения представител важало всичко посочено по-горе. След като не била обявена предсрочната изискуемост на кредита, то нямало как да бъде уважен и предявения иск.

Счита, че договорът е нищожен поради нарушаване на чл.11, т. 10 от ЗПК относно посочване на общо дължимата сума за погасяване от потребителя, както и изхождайки от разпоредбата на чл.19. ал. 1 ЗПК се установявало липсата в процесния договор на общия размер на дължимата възнаградителна лихва поради неопределено посочване на лихвен процент на спестяванията в лева на банката плюс 8,3647%, както и точната дължима обща сума към момента на сключване на договора, поради което потребителят не би могъл да знае колко точно се оскъпява кредита му, което от своя страна противоречало на изискването на чл.11, т. 10 ЗПК за наличие на яснота.

Било видно от процесния договор, че договорното възнаграждение е изразено в месечна лихва в размер на лихвения процент на спестяванията в лева на банката плюс 8.3647%, а от договора годишният процент на разходите бил в размер на 9.48 % , без посочване кои и какви именно разходи се включвали, съобразно изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, което било невъзможно съобразно договорената възнаградителна лихва. Така договорът бил нищожен и на това основание.

Моли съда да отхвърли предявените при условията на евентуалност искове като неоснователни и недоказани.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено на ******** година от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, заявление е образувано ч.гр.д. № ****/2025 година по описа на РС-Казанлък. Със Заповед № ***/******** г. за изпълнение на парично задължение, съдът е разпоредил: длъжникът И. А. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Д.И., кв. Д.И., бл.1, общ.

Казанлък, обл.

С.З. да заплати на кредитора

„ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********, сумите: - 14 059,12 лв. - главница;

- 4340,25 лв. – договорна лихва за периода от 25.10.2020 г. до ******** г. 1658,17 лв. - лихва за забава за периода от ******** г. до 10.03.2025 г. - 262,98 лв. - лихва за забава за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г. - законната лихва върху главницата за периода от ******** г. до изплащане на вземането;

- разноски по делото: 406,41 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от парични задължения по Договор за кредит

№

********************/******** г., сключен между

„********************“ АД и длъжника, цедирани на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ******** г.

По делото е представено заверено копие на сключен Договор за кредит №

********************/******** г., сключен между

4

„********************“ АД и И. А. А., в който е записано, че заемодателят предоставя на заемателя кредит в размер на 15000,00 лв., с лихвен процент по кредита 8.59%, платим на 120 месечни вноски, ГПР в размер на 9.48 %, общата дължима сума от кредитополучателя - 22 826,31 дева, неразделна част ог договора са Общите условия на Банката.

На ******** г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „********************“ АД – цедент и “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – цесионер. По делото е представено и Приложение № 1 към договора за цесия, в което фигурира и вземането срещу длъжника. Цесионерът се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. По делото липсват доказателства ответникът – длъжник да е уведомен за цесията, преди връчване на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: