Решение № 308 от 30.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Перник, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720102968 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Българо американска кредитна банка /БАКБ/“ АД, с ЕИК: 121246419, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. К. Ен., срещу П. СТ. М., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1669,62 лева, представлява главница по договор за потребителски кредит № IBEC – 232826/28.09.2018 г., сумата от 753.78 лева – представлява договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.09.2020 г. вкл., сумата от 148.40 лева – представлява договорна лихва за периода от 25.10.2020 г. до 14.12.2020 г. вкл., сумата от 167.19 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 30.09.2019 г. до 14.12.2020 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ - 15.12.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит № IBEC – 232826/28.09.2018 г., сключен между ищеца и ответника. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 2000 лева, срок на кредита – 23 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 47.69 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40 %.

На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит ответникът е бил запознат с условията по същия, бил му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно потребителски кредит“ и същият е приел да сключи договора при тези 1 параметри.

Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 2000 лева – на 28.09.2018 г.

На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията, а след известно време окончателно преустановил същите.

Посочва се, че всички задължения по кредита падежирали редовно на 25.09.2020 г. /дата на падежа на последната вноска съгласно погасителния план/, поради което кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства: извлечение от счетоводни книги, договор за потребителски кредит № I B E C – 232826/28.09.2018 г. с погасителен план към него, ОУ на ищцовото дружество и стандартен европейски формуляр.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. В депозираното възражение по реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 6486/2020 г. на Пернишкия РС ответникът е посочил, че действително е в облигационни отношения с ищеца като му дължи суми по договора за кредит, но възразява срещу размера на претенциите, доколкото е извършвал плащания, а освен това в договора имало неравноправни клаузи. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени предвид извършените плащания.

В хода на производството по делото са приети две съдебно счетоводни експертизи – първоначална и повторна /изготвени от различни вещи лица/.

В съдебно заседание, проведено на 07.03.2022 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за основателност на исковете, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Ответникът П. СТ. М. редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

С нарочно определение от 27.09.2021 г. съдът е оставил без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение, доколкото ответницата длъжник е подала аргументирано възражение по по реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 6486/2020 г. на Пернишкия РС /по арг. от т. 11а от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС/.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260803/17.12.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6486/2020 г.

2 по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника П. СТ. М. лично.

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит БАКБ ЕКСПРЕС № IBEC – 232826/28.09.2018 г. и погасителен план към него се установява, че на 28.09.2018 г. между ищеца БАКБ АД, с ЕИК: 121246419 като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 2 000 лева, срок на кредита: две години – при общо 23 погасителни вноски с падеж на първа вноска на 25.10.2018 г. по погасителен план и с падеж на последна вноска 25.09.2020 г. Годишният процент на разходите /ГПР/ възлиза 47.69 %, а фиксираният годишен лихвен процент на 40.00 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 2927.46 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 121.99 лева /последна вноска 121.69 лева/.

Уговорена е и такса 30 лева за промяна на условията по кредита, която няма данни да е начислявана. В погасителния план е посочена частта от главницата респективно частта от лихвата, която се погасява с всяка вноска.

В общите условия на банката /раздел Х/ е посочено, че при забава в плащанията /пълно или частично/ на месечните погасителни вноски по кредита от страна кредитополучателя банката начислява върху неиздължените /просрочени/ суми за времето на забава до окончателното плащане на забавените задължения, обезщетение за забава в размер, определен от банката, но не по-голям от размера на законната лихва /т.10.2/.

От своя страна т.10.4 от ОУ предвижда, че при погасяване на задълженията към банката, когато плащането не е достатъчно да се покрият всички задължения, поредността на погасяване на задълженията към банката е съгласно чл. 76 от ЗЗД.

По делото са извършени и приети две съдебно счетоводни експертизи – първоначална /по всички поставени въпроси/ и повторна /само по въпроси от 4 до 7 на първоначалната експертиза/.

От заключението по първоначалната експертиза на в.л. В.В. се установява, че кредитът е с размер 2000 лева като е усвоен чрез превеждането му по банкова сметка на заемополучателя П.М. с IBAN BG06 BGUS 916010VB005417. В деня на превеждане на сумата същата е изтеглена от заемополучателя на банкомат чрез пет тегления по 400 лева всяко.

На следващо в експертизата е посочено, че ответницата е извършвала плащания по договора – като е заплатила сумата от общо 967.98 лева.

Последното плащане е в размер на 150 лева и е от 30.09.2019 г. С извършените от длъжника плащания в счетоводството на ищеца са погасени следните суми: лихва върху просрочена главница 11.30 лева, лихва за забава 19.54 лева, договорна лихва 606.76 лева и главница 330.38 лева /общо 967.98 лева/. Така остават дължими 1990.32 лева, от които 1669.62 лева главница, 320.70 лева договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.09.2020 г. и 145.56 лева обезщетение за забава за периода от 26.03.2019 г. до 14.12.2020 г.

При липса на втора договорна лихва, претендира като неплатена по делото за периода от 25.10.2020 г. до 14.12.2020 г. вкл. след извършеното плащане от 967.98 лева остават дължими 1532.59 лева главница, 457.73 лева – договорна 3 лихва и 123.12 лева – обезщетение за забава. Според вещото лице по първоначалната експертиза договорна лихва от 753.78 лева не съответства на ГЛП от 40 %. При ГП от 40 % договорната лихва следва да е 360.55 лева.

Според заключението по повторната експертиза при липса на втора договорна лихва, претендира като неплатена по делото за периода от 25.10.2020 г. до 14.12.2020 г. вкл. след извършеното плащане от 967.98 лева остават дължими 1532.59 лева главница, 457.73 лева – договорна лихва и 167.19 лева обезщетение за забава. В експертизата е посочено, че отпуснатият кредит се олихвява с ГЛП 40% на база остатъка след всяко погасяване на главница.

Според в.л. В. В., дала разяснения в съдебно заседание, втората договорна лихва за забава е определена от ищцовото дружество като лихва просрочена главница и се явява един вид трета лихва за едно и също вземане.

Начисляване на същата според вещото би довело и да увеличение на ГПР.

Съдът намира, че следва да кредитира експертизите, доколкото изводите по същите съвпадат в основата си част, независимо от допуснатите от вещите лица технически грешки. По отношение на обезщетението за забава съдът кредитира размера на същото съгласно първоначалната експертиза, тъй като при намаляване на главницата, върху която е начислено, то не е възможно същото да остане в размера по исковата си молба. На последно място и двете вещи лица заявяват, че са работили по погасителен план.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.

124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит от 28.09.2018 г., за които е издадена заповед № 260803/17.12.2020 г. по ч.гр.д. № 6486/2020 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично.

Последният е депозирал срещу същата в срок възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

4

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, падежите на всяка вноска (в рамките на двугодишния период), брой на вноските, сумата на кредита (2000 лева), ГЛП (40 %), ГПР (47,69 %) и общата сума дължима от потребителя (2 927.46 лева – сбор от сумата по кредита и възнаградителна лихва за двугодишния период), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК /глава XI от ОУ/.