Определение № 4453 от 29.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4453 гр. Варна, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502395 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба вх. 26222/16.09.2025г. на Г. А. П. з а определяне на привременни мерки по въпросите за местоживеенето на детето М П.ов М. на новия адреса на майката Г. П. в гр. П, Великобитания, и за режима на лични контакти на детето с баща му П. С. М., чрез постановяване на диспозитиви по тези въпроси в съответствие с решението на ВОС по настоящото въззивно дело.

Молбата е обоснована с обстоятелства между родителите през лятото на 2025г. и с постановеното по искане на бащата П. М. Определение №4004/21.08.2025г. по гр.д. №3201/2025г. на ВКС, с което по реда на чл.282, ал.3 вр. ал.2 от ГПК е спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 463/28.04.2025г. по настоящото в.гр.д. №2395/2024г. на ВОС. По-конкретно с последното се твърди, че се накърняват интересите на детето, защото бащата е причината момчето да не може да започне учебната година в гр. П, за което е била направена цялостна подготовка от майката. Моли се за постановяване на диспозитиви относно местоживеенето в гр. П и РЛО сбащата в пълно съответствие с решението на ВОС по настоящото дело.

Насрещната страна изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предвид заложените в ППВС №1/1974г. и ППВС от №5/1978г. критерии, както и тези по ЗЗДет и Конвенцията за защита правата на детето, при нужда 1 от защита на детето и единствено в негов интерес съдът може да постанови или да измени привременни мерки. По изключение, при липса на доказателствени искания и на явна необходимост от събиране на такива, произнасянето може да бъде осъществено и в закрито заседание (арг. от т.3 на ППВС от №5/1978г.), но винаги след съобразяване на писмените становища на родителите, евентуално и на други заинтересовани лица. Доколкото е възможно след постановяването на съдебното решение пред съответната инстанция да възникнат съществени за детето обстоятелства, защитни за детето или привременни мерки могат да се разгледат от администриращия евентуални жалби срещу решението съд. По тези причини съдът приема молбата за допустима и обуславяща произнасяне в закрито заседание в конкретния случай.

Разгледана по същество настоящият състав на въззивния съд преценява молбата за неоснователна, по следните причини:

Както се посочи, съобразно ППВС №1/1974г., ППВС от №5/1978г., ЗЗДет и Конвенцията за защита правата на детето, в производството по привременни мерки единствено меродавен е въпросът за осигуряването на адекватен и на съответен на нуждите на детето психологичен и физиологичен негов интегритет до приключване на производството. Целта на привременните мерки не е да се получи по-бързо, макар временно, разрешаване на спора за родителски права, а да се защитят интересите на детето чрез балансираното администриране на отношенията между родителите по повод детето, за което към момента липсва трайна уредба. С постановяването на съдебно решение, което е влязло в сила, или на въззивно невлязло в сила, но подлежащо на предварително изпълнение по силата на закона (чл.404, т. 1 от ГПК), с които вече са решени тези въпроси, мерките се заместват от решаващия акт, по арг. от чл.297 ГПК и чл.298 от ГПК. Такива решения в производства по съдебна администрация, в това число по мерките за упражняване на родителските права и режима на лични контакти, са годно изпълнително основание по силата на закона (така Определение №655 от 15.09.2014г. по ч.гр.д. №4184/2014г. на ВКС; Определение №460/09.12.2019 г. по гр. д. №4164/2019г.; и др.). Поради това и изпълнителната сила на тези актове по същество, постановени след събиране на всички допуснати доказателства по делото, следва да се зачете с приоритет. Така ако родител основава правата си на невлязло в сила въззивно съдебно решение, защитата му следва да се реализира чрез издаване на изп. лист на осн. чл.404, т. 1 ГПК, а не чрез изменение на предходни привременни мерки или постановяване на такива от въззивния съд в съответствие с въззивното решение.

Настоящият случай е именно такъв. С решението си въззивният съд се е произнесъл относно местоживеенето на детето и режима на лични отношения с бащата, в интерес на детето. В пълно съответствие с постановеното от ВОС е и разглежданото искане за постановяване на привременни мерки, поради което последното е безпредметно и неоснователно.

Нещо повече – по молба на Г. П. от 06.06.2025г. въззивният съд е 2 разпоредил издаването на изпълнителен лист в нейна полза по невлязло в сила въззивно решение именно относно местоживеенето на детето при нея в чужбина (разпореждане №3282/09.06.2025г. по делото). В този смисъл страната се е и възползвала от подробно обяснената възможност за снабдяване с изпълнително основание по въззивното решение, което отново обезмисля постановяването на привременни мерки с идентично съдържание. Колкото до режима - той е право на детето и на бащата, а не на майката.

Действително с Определение №4004/21.08.2025г. по гр.д. №3201/2025г. на ВКС е спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 463 от 28.04.2025г. по настоящото в.гр.д. №2395/2024г. на ВОС по реда на чл.282, ал.3 вр. ал.2 от ГПК. Производството по привременни мерки обаче не е и не може да бъде способ за преодоляване на това произнасяне от изключителната компетентност на ВКС, което изглежда да е и целта на подадената молба от Г.

П., доколкото се моли за преповтаряне на диспозитива от крайния акт на въззивния съд за производството, но под формата на привременни мерки.

Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че създаването на пречки от единия родител срещу започването на учебната година на детето не може да бъде израз на добро родителстване, но последното само по себе си не е основание за постановяване на привременни мерки относно местоживеенето и РЛО, преповтарящи решение на въззивния съд по същите въпроси.

По горните съображения съдът преценява молбата за неоснователна за случая и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №26222/16.09.2025. на Г. А. П. за определяне на привременни мерки по въпросите за местоживеенето на детето М П.ов М. на новия адреса на майката Г. П. в гр. П, Великобитания, и за режима на лични контакти на детето с баща му П. С. М., чрез постановяване на диспозитиви по тези въпроси в пълно съответствие с решението на ВОС по настоящото въззивно дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се изпрати делото на ВКС ведно с администрираната касационна жалба срещу въззивното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4