Решение № 990 от 20.03.2024, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 990

Велико

Търново, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 635 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на „Маг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1 против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 с изх. № 02-040-2600/332#4 от 12.09.2022 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказано подпомагане за сума в размер на 48 567,68 лв. Жалбоподателят твърди, че с настоящото уведомително писмо е пререшен въпрос, решен със сила на присъдено нещо между същите страни и при същите правни и фактически констатации, което води до неговата нищожност. Алтернативно се претендира, че отказът е бланкетен, като не са посочени конкретни фактически и правни основания. Не била извършена проверката, за която били дадени изрични указания в решение № 4841/19.05.2022 г. на ВАС. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон спрямо установените факти. Не претендира разноски.

Ответната страна – зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юриск. Ц. Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за ***ско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е регистриран земеделски производител, който за кампания 2018 г. е подал заявление за подпомагане № 1879038/25.04.2018г. Заявено е участие по следните схеми и мерки - схема за единно плащане на площ 43,1 хектара, схема за преразпределително плащане, схема заплащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда 43,1 хектара, схема за обвързано подпомагане на плодове 33,74 хектара, схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар 43,1 хектара, биологично земеделие 33,74 хектара и компенсаторно плащане в планинските райони 43,1 хектара. Съгласно Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2018 г. е заявено направление биологично растениевъдство и е отбелязано заявление за плащане. Към заявлението е представен Договор за контрол и сертификация № 159/08.02.2018 г. между „Маг“ ЕООД и „Био сертификейшън“ ЕООД – орган за контрол и сертификация. На стопанисваните от дружеството недвижими имоти не е извършвана проверка на място.

Във връзка с подадената заявка за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ първоначално е издадено Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/332/02.06.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което на дружеството са наложени санкции за неспазени базови изисквания в размер на 48 222,20 лв. и е оторизирана сума от 0 лв. Същото е обжалвано от „Маг“ ЕООД, като с решение № 357/15.12.2021 г. по адм. дело № 258/2021 г. по описа на Административен съд В.

Търново е било отменено. Това решение е оставено в сила с Решение № 4841/19.05.2022 г. на ВАС по адм. дело № 986/2022 г.

При тази фактическа обстановка от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено процесното Уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/332#4 от 12.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018, в което е посочено, че се издава във връзка с влязлото в сила решение на ВАС.

Със същото е отказано подпомагане за сума в размер на

48 567,68 лв. От мотивите на уведомителното писмо /в т. ч. таблиците и поясненията към тях/ е видно, че „Маг“ ЕООД през кампания 2015 е одобрено за участие в мярка 11, направление „Биологично растениевъдство“, с код на дейност БРП 3 /За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза – съгласно Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г./. За 2018 г., която е четвърта година от поетия ангажимент по това направление, жалбоподателят е заявил за подпомагане 6 парцела с обща площ 33,74 ха.

Установено е, че части от тези парцели, с обща площ 0,24 ха, попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2018 г., одобрен със Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на МЗХГ. За тези площи е отказано подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., в размер на 345,48 лв.

На следващо място, прието е, че по отношение на останалите площи /общо в размер на 33,5 ха/ не са спазени базови изисквания. Първото е, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. /в ред. за 2018 г./, като за всички заявени за подпомагане парцели с код култура „череши“ и „сливи“ 2018г. се явява четвърта година от поетия петгодишен ангажимент, а съгласно чл. 36, пар. 1 от Регламент (EO) № 889/2008 от 05.09.2008 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (EO) № 834/2007 на Съвета минималният преходен период за многогодишни култури е 3 години. Посочено е, че жалбоподателят е бил уведомен за това при извършената проверка при подаването на заявлението. Второто неспазено изискване е, че заявената от кандидата биологична дейност се различава от тази, установено от контролиращото лице, с която жалбоподателят има сключен договор за контрол на биологично производство. Според адм. орган е установено, че парцелите на дружеството са декларирани с код БРП 3 „Биологично растениевъдство в преход“, а от контролиращото лице е установено, че състоянието на парцела е „Биологично растениевъдство“, като установената култура съвпада с декларираната, т.е. всички заявени парцели през кампания 2018 са с грешен агроекологичен код. Като правно основание за отказа за подпомагане със сумата от 48 222,20 лв. е посочена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. /в ред. за 2018 г./

Уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя на 20.09.2022 г. Недоволно от него, дружеството го е оспорило пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена на 03.10.2022 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл.

20а, ал. 4 ЗПЗП и представената Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на ИД на ДФЗ.

Въпреки това съдът намира, че административният акт е нищожен в частта, в която е отказано подпомагане в размер на 48 222,20 лв. Установява се, че въпросната сума веднъж вече е била отказана за подпомагане с Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/332/02.06.2020 г., като фактическите основания за това, посочени в Становище на директора на Дирекция „Директни плащания“ до Директора на ОД на ДФЗ Търговище /л. 174 по присъединеното адм. дело № 258/2021 г. по описа на АСВТ/, са абсолютно идентични с фактическите основания за постановяване на отказ в процесното уведомително писмо - а именно парцелите са заявени с код на дейност БРП 3 и са надвишени минималните периоди на преход за тях, както и установено разминаване между декларираното състояние „в преход“ и установеното и въведено от контролиращото лице „биологично производство“. Първоначалното уведомително писмо е било отменено с влязло в сила решение № 357/15.12.2021 г. по адм. дело № 258/2021 г. по описа на Административен съд В. Търново. Актът е отменен не само поради липсата на мотиви и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но и поради неправилно приложение на материалния закон. Изрично в съдебното решение е посочено, че „не можем да игнорираме обстоятелството, че административния орган е събрал доказателства за наличието на биологично производство на процесните площи в периода на заявлението за плащане. При установяване на този факт плащане на заявените суми е дължимо по реда на чл.11, ал.2 от Наредба № 4 / 2015г. – за биологично стопанство. Административният орган не е изследвал наличието на обстоятелства за изплащане на сумите по програмата на друго основание, нито е дал възможност на земеделския производител да измени основанието за изплащане на суми по програмата. След като целта на подпомагането по мярка 11 „Биологично производство” е да се постигне производството на продукция, отговаряща на условията тя да бъде сертифицирана като биологична или целта е производство на чиста храна, то тази цел е постигната от жалбоподателя през 2018г. и той е произвел биологична продукция. Постигането на целта на програмата следва да бъде поощрявано. Несъответстващо на целта на закона – постигане на производство на биологична продукция – е поведението на ответника с постановяване на отказ за подпомагане за кампания 2018г. при установено от него биологично производство.“ Следователно с въпросното решение е било прието, че на жалбоподателя следва да се изплатят суми на основание чл. 11, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., т.е. съдът се е произнесъл и по съществото на спора, като по отношение на тези мотиви няма никакви корекции от касационната инстанция.

Що се отнася до посочването на парцелите с погрешен код като „в преход към биологично земеделие“ вместо констатираното от контролиращото лице „Био сертификейшън“ ЕООД състояние „биологични“, следва да се посочи, че според Решение 4841/19.05.2022 г. на ВАС по адм. дело № 986/2022 г. разпоредбата на чл.14, ал.1, т.4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. урежда при условията на алтернативност две правомощия за административния орган - да не предостави финансова помощ или да я намали, тоест изборът на пълния отказ за финансиране следва също да бъде мотивиран, за да е възможна проверката дали административният орган е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо съобразно чл.6 АПК, а такива мотиви в случая не са изложени. Освен това касационната инстанция изрично е посочила, че липсват доказателства административният орган да е извършил проверка дали заявеният от земеделския производител код за биологична дейност не е в резултат на техническа грешка и да му е дадена възможност да я отстрани, като при издаването на процесното уведомително писмо безспорно това не е сторено от страна на издателя му.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако оспорения акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според ал. 2 на чл. 177, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни, като всеки заинтересован може да се позове на нищожността им или да поиска съдът да я обяви.

В случая административното производство за издаване на уведомителното писмо започва по искане на бенефициера за признаване на негово субективно право. Затова отмяната на издадения административен акт възстановява висящността на административното производство, което е необходимо да приключи с нов административен акт.