Решение № 59 от 18.01.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2123/2023
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 18.01.2024
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296, т. 2, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 423, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Варна, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20233100502123 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 57258/31.07.2023 г. от С. Т. С., ЕГН **********, от *******, чрез пълномощника адв. Й. А., срещу Решение № 2648/17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 15743/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от С. Т. С. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, иск с правно основание чл. 423, ал. 1 от КЗ, за разликата над сумата от 10 000 лв. до предявения размер от 25 000 лв.
/частичен иск от сумата 50 000 лв./, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, вследствие ПТП на 12.08.2021 г. в гр. Аксаково, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ******* водач на т.а. марка „Мерцедес Спринтер”, с per. № *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
1
В жалбата си С. С. обосновава оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв. до предявения размер от 25 000 лв., както и искът за законна лихва върху отхвърлената част. На първо място, посочва се в жалбата, че присъдената сума от 10 000 лв. не кореспондира на събрания по делото доказателствен материал поради твърдяна от жалбоподателката заниженост на сумата. Сочи, че безспорно било установено по делото, че на 12.08.2021 г. вследствие на ПТП получила охлузни рани в областта на двете раменни стави, предмишниците и двете бедра. Нанесените телесни увреждания обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След проведен клиничен преглед бил установен груб, видимо отчетлив белег в областта на десния долен крайник, за който се твърди в жалбата, че може да се подведе под състава на средната телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК. В допълнение, навеждат се доводи, че продължителното лечение на травмите е станало причина С. С. да претърпи промени в психичното й състояние, характеризиращи се с депресивно състояние, тревожност, нервност, напрежение, потиснатост и раздразнителност. Посочва се, че пострадалата постепенно се върнала към стария си начин на живот, отпреди ПТП, като работила на 4 часа в сладкарски цех, но към момента на подаване на въззивната жалба чувствала неудобства, болки и страдания, които счита, че никога няма да отшумят напълно. Сочи се в жалбата, че първостепенният съд не е съобразил, че пострадалата била получила обезобразяване на части от тялото си, които са с перманентен характер. Излага съображения за недостатъчност на присъденото обезщетение в размер на 10 000 лв., като се мотивира с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС относно размера на обезщетението предвид, претърпените от пострадалата болки и страдания, обуславящи присъждане на по-голяма сума с цел репариране на вредите. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което заявената искова претенция бъде уважена изцяло. Претендира присъждане и на направените по делото съдебноделоводни разноски.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС” АД не е постъпил такъв.
2
Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 60799/16.08.2023 г. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез пълномощника юрисконсулт К.М., срещу Решение № 2648/17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 15743/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 състав, в частта му, с която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати на С. Т.
С., ЕГН **********, сумата над 3 000 лв. до 10 000 лв., /частичен иск от сумата 50 000 лв./, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, вследствие ПТП на 12.08.2021 г. в гр.
Аксаково, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ******* водач на т.а. марка „Мерцедес Спринтер”, с per. № *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 423, ал. 1 от КЗ.
В жалбата си въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е навел твърдението, че решението в тази му част е неправилно, поради неправилно приложение на чл. 52, ал. 2 от ЗЗД, касаещо размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Изложени са съображения за завишеност на присъдената с оспореното решение сума с аргументи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Поддържа наведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като сочи, че потърпевшата сама се била поставила в ситуация, благоприятстваща настъпването на инцидента. Твърди, че с поведението си С. С. е допринесла за настъпилите вреди, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се позовава на практика на ВС и ВКС по аналогични случаи. Счита, че сумата от 3 000 лв. в достатъчна степен би репарирала нанесените на потърпевшата вреди. Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта му, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв. за сумата над 3 000 лв.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна С. Т. С. е постъпил такъв, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната с 3 нея част.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът - ищец в първоинстанционното производство С. Т. С. се представлява от пълномощника адв. Й. А., който моли съда да уважи подадената от него въззивна жалба и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част. Оспорва жалбата на ответника в първоинстанционното производство.
Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът - ответник в първоинстанционното производство ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, изпраща за представител адв. Н. В., който поддържа подадената от него въззивната жалба и оспорва насрещната въззивна жалба. Изразява становище по съществото на спора като моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски по делото, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.08.2021 г., около 09.15 часа, в гр. Аксаково, ул. „Извор" в двора на бившия сладкарски цех „Финиди", ищцата С. С. е била блъсната като пешеходец от товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер", с ДК № *****, управляван от М.Н..
ПТП настъпило при следните обстоятелства: на 12.08.2021 г., около 09.10 часа, една приятелка с автомобила си я закарала до работа. След като пристигнали и слязла от автомобила, ищцата решила да изчака приятелката си да си тръгне. На улицата имало полицейски патрул и същият спрял за проверка приятелката й. Докато чакала да свърши проверката, изведнъж отзад я блъснал движещ се на заден ход товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер", с ДК № *****. Ищцата твърди, че от удара паднала на земята и била влачена, като отстрани се чували викове на хора, които крещяли на водача да спре. След като чул виковете, водачът спрял и потеглил напред, като ищцата пак била влачена. Твърди се, че за настъпилото ПТП са 4 уведомени контролните органи и съставят Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1038. След произшествието пострадалата била откарана в спешния център на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Там били извършени необходимите прегледи и изследвания, след обработка на раните била изписана за домашно лечение с препоръки за последващи прегледи, смяна на превръзките и обработка на раните. Ищцата излага, че първите часове след инцидента, вероятно от адреналина и от преживеният стрес, болките били послаби и поносими, но след като изминават няколко часа, болките станали непоносими. Ожулванията, които получила, били обширни и много дълбоки.
Не можела да лежи по никакъв начин, тъй като и при най-малкия допир на раните, все едно я пронизвал ток. Макар, че била с превръзки, това по никакъв начин не намалявало болката от допира. Не можела да се къпе, тъй като имала превръзки по двете ръце и по двата крака. Боляло я цялото тяло, не само от раните, а и от натъртването. Вследствие на произшествието се засилили болките в раменните и лакетните стави, както и болката в лявото бедро и дясното коляно. Болката в гръбначния стълб също се усилили. При един от прегледите се установило, че има счупен гръбначен прешлен, което налагало лечение и продължаване на болничните. Болките в гърба били неописуеми. Ищцата сочи, че на 16.08.2021 г. и 30.08.2021 г. посетила д-р Ч.М. - ортопед - травматолог, наложило се да ползва продължителен болничен и хирургичната обработка на раната всяка седмица, впоследствие през три дни. Едва при преглед на 06.01.2022 г. се установило, че раните са започнали да зарастват и вече нямало нужда от хирургическата им обработка.
Издадено било направление за лекар по Физикална и рехабилитационна медицина. След проведена физиотерапия болките леко намалели, но движенията на гърба били болезнени и ограничени. На 09.03.2022 г. отново била на преглед при д-р Ч.М., при който било установено счупване на гръбначен прешлен. Назначената била терапия с Лумбостат и било предписано да носи Лумбосакрален корсет. Ищцата твърди, че болките от одраната кожа са били непоносими. Месеци след инцидента не можела да спи от преживения стрес, а също и от постоянните болки. Трудно се придвижвала. Затруднено било движението и обслужването й, имала нужда някой постоянно да я обгрижва и помага. Била отчаяна и потисната, имала чувството, че никога няма да се излекува. Ищцата твърди, че в своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно 5 разстройство на здравето неопасно за живота. Излага, че е претърпяла вследствие на случилото се множество болки и страдания, физически и психически. Белегът на десния крак бил много голям и загрозяващ, което се отразило на самочувствието й. Белегът не можел да се заличи напълно.
Ищцата твърди, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от ЗК „Лев Инс" АД, със срок на действие от 03.04.2021 г. до 02.04.2022 г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 03.11.2021 г. депозирала заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответника. До момента не е получила необходимото застрахователно обезщетение, поради което се поражда правен интерес за предявяване на иска, който е предмет на настоящото производство. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен.
Оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, изложен в исковата молба като твърди, че ищцата се е намирала на платното за движение в непосредствена близост до товарния автомобил, като водача му не е имал възможност да възприеме пешеходеца и да предотврати ПТП.