Определение № 21935 от 06.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21935 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511597 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 във вр.с чл.274 - 279 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№309368/23.09.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д. М. - управител, срещу определение рег.№38932 от 18.09.2025г., с което е оставена без уважение молба вх.№279830/20.08.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. - управител, с искане за изменение на постановено по гр.дело №46616/2024г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав решение рег.№15190/06.08.2025г. в частта за разноските, като на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищцата – Д.В.Ц., с ЕГН **********, в общ размер на сумата от 1440 лв. с ДДС за трите предявени иска, т.е. за всеки от тях от по 480 лв. с ДДС.

В частната жалба са наведени оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че всеки договор, сключен между страните по делото, представлява отделно облигационно отношение със собствени индивидуални белези включително дата на сключване и уговорки между страните. Сочи се, че обстоятелството, че страните по договорите са идентични и в тях се съдържат неравноправни клаузи не означава, че всички договори представляват едно единствено правоотношение. Поддържа се, че и при предявяване на всички искове в едно производство не може да се приеме тезата на съда, че разноските биха били по-малко, поради което не следва адвокатът, осъществил безплатна правна помощ, да бъде лишен от дължимото възнаграждение.

Твърди, че ответникът се опитва да представи като „злоупотреба с право“ търсенето на защита от страна на ищцата, докато същевременно сам продължава да включва неравноправни клаузи в договорите. Поддържа се, че в случая при определяне на дължимото възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът следва да отчете факта, че с исковата молба ищцата е предявила срещу двамата ответници три иска и за 1 всеки от тях се дължи отделно адвокатско възнаграждение, съгласно приложимата в случая норма на чл.2, ал.5 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, в която е посочено, че за процесуално представителство по граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи искането, обективирано в молба вх.№279830/20.08.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. - управител, за изменение на постановено по гр.де л о №46616/2024г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав ре ш е н и е рег.№15190/06.08.2025г. в частта за разноските, като на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищцата – Д.В.Ц., с ЕГН **********, в общ размер на сумата от 1440 лв. с ДДС за трите предявени иска, т.е. за всеки от тях от по 480 лв. с ДДС.

Ответникът по жалбата – „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, при постановяването му първостепенният съд правилно е приложил закона като е оставил без уважение искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, за изменение на постановено по гр.дело №46616/2024г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав решение рег.№15190/06.08.2025г. в частта за разноските. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба.

Ответникът по жалбата – „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК

202513690, чрез процесуален представител юрисконсулт М.З., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, както и практиката на СЕС. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

В случая производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Д.В.Ц., с ЕГН **********, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д. М. – управител, с която е предявен срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза от договор за паричен заем №3818729 от 29.04.2020г., както и срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690, при условията на обективно съединяване установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза от договор за предоставяне на поръчителство №3818729/29.04.2020г., както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 752.08 лв., платена при начална липса на основание.

Постановено е решение рег.№15190/06.08.2025г., с което е прогласен по предявения от Д.В.Ц. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД нищожността на сключения между страните договор за паричен заем №3818729 от 29.04.2020г., както и е прогласен по предявения от Д.В.Ц. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД установителен и с к с правно 2 основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство №3818729/29.04.2020г., както и е осъден „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на Д.В.Ц. на правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 752.08 лв., платена при начална липса на основание. С решението са осъдени „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплатят на Д.В.Ц. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 450 лв., сторени по делото разноски. В мотивите на постановения съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че претенцията на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. е неоснователна, тъй като представлява злоупотреба с процесуално право по смисъла на чл.3 ГПК. Посочено е още, че при извършена служебна справка е констатирано, че между същите страни има множество заведени дела, които имат идентичен предмет с настоящото дело и по тях безплатна правна помощ на ищцата е оказвана от един адвокат, а именно адв.Д. М.. Според първоинстанционния съд ако действително целта на образуваните съдебни производства е била да бъдат защитени правата на ищцата, която е изтеглила не малък брой кредити от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, то исковите е следвало да бъдат предявени с една искова молба. В случая са подадени отделни искови молби и са образувани множество гр.дела, по които целта е да се формират отделни адвокатски възнаграждения на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищцата. Посочено е още, че това поведение на адвоката е проява на недобросъвестност, в разрез с принципите на ГПК, поради което не следва да се определя по настоящото гр.дело на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, отделно адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.2 ЗАдв..

С молба вх.№279830/20.08.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. - управител, се прави искане по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановено по гр.дело №46616/2024г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав решение рег.№15190/06.08.2025г. в частта за разноските, като на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищцата – Д.В.Ц., с ЕГН **********, в общ размер на сумата от 1440 лв. с ДДС за трите предявени иска, т.е. за всеки от тях от по 480 лв. с ДДС.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение рег.№38932 от 18.09.2025г. е оставена без уважение молба вх.№279830/20.08.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. - управител, с искане за изменение на постановено по гр.дело №46616/2024г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав решение рег.№15190/06.08.2025г. в частта за разноските, като на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищцата – Д.В.Ц., в о б щ размер на сумата от 1440 лв. с ДДС за трите предявени иска, т.е. за всеки от тях от по 480 лв. с ДДС. Изложени са съображения, че съдът при определяне на размера на възнаграждението на процесуалните представители на страните в процеса не е обвързан с НМРАВ по аргумент на Решение на СЕС /втори състав/ от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г.. В тази връзка е посочено, че за съда не възниква задължение да прилага чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ. На следващо място е посочено, че множеството заведени гр.дела от ищцата срещу ответниците е с 3 очевидна цел да се използват практиките за неравноправни клаузи в сключените между страните договори за генериране на приходи от адвокатски възнаграждения за адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищцата в тези производства. По така изложените аргументи е прието за неоснователно искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищцата – Д.В.Ц., в общ размер на сумата от 1440 лв. с ДДС.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. – управител, с която е сезиран съда, е срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.248, ал.3 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на СРС за недобросъвестно поведение от страна на ищцата, изразяващо се в предявяването на самостоятелни искове и образуването на отделни дела по претенциите във връзка с различните договори за кредит. Дори от ищцата - Д.В.Ц. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да има образувани множество граждански дела със сходен предмет, ако се касае до различни облигационни правоотношения по различни договори за потребителски кредит, не може да се отрече правото на потребителя на свободна преценка по какъв начин да осъществи защитата си по всеки от нищожните договори - в едно или в различни производства. Само по себе си предявяването на отделни искове за нищожност на всеки от договорите за кредит в отделни производства не представлява злоупотреба с права, защото за потребителя не съществува задължение да предяви исковете си с една искова молба.

Целта на всяко от производствата е постигане на защита по всеки от договорите за кредит, по който с налагането от финансовата институция на неравноправни по смисъла на ЗЗП клаузи и съдържание на договорите в противоречие с изискванията на ЗПК, правата на потребителя са нарушени. В тези случаи осъществяването на адвокатска защита в хипотезите на чл.38, ал.1 ЗАдв. по всяко от делата е допустимо при условията на закона, като при положително за ищцата решение, на адвоката се дължи справедливо и обосновано възнаграждение, което осъдената страна следва да заплати.