Определение № 4721 от 03.12.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4721 гр. София, 01.12.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Десислава Ст. Чернева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100510892 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И.С. длъжник по изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д., срещу съобщение с изх.№ 09263/06.07.2021 г./ с характер на постановление за разноски/ по изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д., с което Д. И.С. е уведомена, че във връзка с нейно възражение вх.

№ 10005/05.07.2021 г. по изпълнителното дело, че с резолюция от 06.07.2021 г., ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатския хонорар, както и таксите и разноските по изпълнението. Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв., както и за намаляване на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса до размер на сумата от 3556,99 лв.

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението Т.Т.З., не взема становище по подадената частна жалба.

ЧСИ Г.Д. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано на 11.06.2021 г. по молба на Т.Т.З., подадена чрез пълномощника адв.Д.Д.-Ф., въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2021 г., издаден от Апелативен съд- София, Гражданска 1 колегия, 10 състав по в.гр.дело № 4632/2018 г., срещу Д.И. Н. за заплащане на сумите посочени в него.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 08227/14.06.2021 г. , която обективира произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, са определени разноските по изпълнението дължими от длъжника в полза на взискателя, а именно:

2500 лв.- адвокатски хонорар по изп.дело, както и 5948,95 лв., такси.

Н а 21.06.2021 год. на длъжника Д.И. Н. е редовно връчена покана за доброволно изпълнение.

В срока за доброволно изпълнение, длъжникът Д. И.С. е депозирала на 05.07.2021 год. писмено възражение по процесното изпълнително дело, с което е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери, както и да бъде намалена начислената по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.

От съобщение с изх.№ 09263/06.07.2021 г./ с характер на постановление за разноски/ по изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д., се установява, че Д. И.С. е уведомена, че във връзка с нейно възражение вх.№ 10005/05.07.2021 г. по изпълнителното дело, че с резолюция от 06.07.2021 г., ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатския хонорар, както и таксите и разноските по изпълнението.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител постановление за разноските /чл.435, ал.2 от ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - така определение № 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г. о.

2

В процесния случай длъжникът обжалва отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както и отказа на ЧСИ да намали размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Длъжникът не е заплатил дължимата сума по издадения изпълнителен лист на взискателя, преди образуване на изпълнителното дело и преди връчване на поканата за доброволно изпълнение. От друга страна, видно от данните по изпълнителното дело задължението не е погасено от длъжника в цялост доброволно или най-късно в срока за доброволно изпълнение. Длъжникът не е заплатил дължимата сума по издадения изпълнителен лист на взискателя, нито в срока за доброволно изпълнение, нито към момента на подаване на частната жалба, по която е образувано производството по настоящето дело. С оглед на което, съдът приема, че на взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на изпълнителното дело съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, и извършване на действия за удовлетворяване на вземанията по чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 г. /1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2/.. Съдът намира, че дължимото от длъжника на взискателя адвокатско възнаграждение по изп.дело в размер на сумата от 2500 лв. не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021 г. е определено в минимален размер, съгласно посочения начин в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, така уговореното и заплатено от взискателя Т.Т.З. на нейния пълномощник адв.Д.Д.-Филипова, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2500 лв., в минимален размер по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г., не се явява прекомерно, поради което частната жалба се явява неоснователна. В тази връзка начислената от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ също не следва да бъде редуцирана.

С оглед на изложеното, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователна частната жалба на Д. И.С., ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д., с адрес за съобщения: гр.София, ул.“******* чрез адв.Г.Д., САК, срещу съобщение с изх.№ 09263/06.07.2021 г./ с характер на постановление за разноски/ по 3 изпълнително дело № 20217810400522 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег.№ 781, с район на действие СГС, с което Д. И.С. е уведомена, че във връзка с нейно възражение вх.№ 10005/05.07.2021 г. по изпълнителното дело, че с резолюция от 06.07.2021 г., ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатския хонорар, както и таксите и разноските по изпълнението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4