Определение № 28017 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28017 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110106140 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Т. Б. срещу Д. М. С.. Исковата молба отговаря на изискванията за редовност.

Възраженията на ответника за депозиране на исковата молба извън срока по чл. 415, ал.

4 ГПК са неоснователни. От служебно извършена справка по ч. гр. д. №838/2025г. по описа на Районен съд – Каварна съдът констатира, че съобщението за Разпореждане от 19.01.2026г. по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е изпратено до заявителя чрез ЕПЕП на 17.02.2026г., като съгласно отбелязването в ЕИСС се счита надлежно връчено на 25.02.2026г. по реда на чл. 41а, ал. 1, изр. второ ГПК. Следователно исковата молба вх. №72477/09.03.2026г. е подадена в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице условия за допускането им.

По делото следва да се приложи за послужване ч. гр. д. №838/2025г. по описа на Районен съд – Каварна, образувано в електронна форма.

По делото следва да се изиска за послужване гр. д. №1412/2004г. по описа на 41-и състав при Софийски районен съд.

По делото следва да се изиска информация от Районен съд - Генерал Тошево за страните, предмета и етапа на развитие по образуваното ч. гр. д. №547/2025г. по описа на съда, включително заверен препис от подаденото заявление по чл. 410 ГПК, постановената заповед за изпълнение и искова молба по чл. 422 ГПК, в случай че такава е представена за сведение по делото.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, свързани с постигане на споразумение между страните по образуваното касационно дело и прекратяване на производството пред ВКС.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени 1 доказателства.

ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч. гр. д. №838/2025г. по описа на Районен съд – Каварна.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. №1412/2004г. по описа на 41-и състав при Софийски районен съд.

ДА СЕ ИЗИСКА в срок до първото открито съдебно заседание информация от Районен съд - Генерал Тошево за страните, предмета и етапа на развитие по образуваното ч. гр. д. №547/2025г. по описа на съда, включително заверен препис от подаденото заявление по чл. 410 ГПК, постановената заповед за изпълнение и искова молба по чл. 422 ГПК, в случай че такава е представена за сведение по делото.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ответника в първото открито съдебно заседание, за установяване на обстоятелствата, свързани с постигане на споразумение между страните по образуваното касационно дело и прекратяване на производството пред ВКС.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.10.2026 г. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. М. С. дължи на ищеца адв. Д. Б., сумата в размер на 3 068 евро /равностойност на 6 000 лева/, представляваща вземане за адвокатско възнаграждение по Анекс от 13.01.2023г. към Договор за правна помощ и съдействие от 12.01.2023г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2025 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №838/2025г. по описа на Районен съд – Каварна.

Ищецът твърди, че сключил с ответницата Д. С. договор за правна помощ и съдействие от 12.01.2023г., по силата на който ответницата се задължила да заплати на ищеца сумата от 6 100 лева за осъществяване на процесуално представителство и защита на И* И* Т* пред ВКС по подадената касационна жалба от Е* Ц* по в. гр. д. №494/2022г. по описа на СГС. В постановеното въззивно решение по в. гр. д. №494/2022г. по описа на СГС въззивната жалба на Е* Ц* била отхвърлена и първоинстанционното решение на СРС било потвърдено. Д. С. и И* Т* имали качеството на ответници в първоинстанционното производство, като ищецът поел тяхната защита пред всички три съдебни инстанции. При отчитане на фактическата и правната сложност на касационното дело страните по спора сключили анекс от 13.01.2023г. към договора от 12.01.2023г., съгласно който ответницата Д.

С. се задължила да заплати на ищеца резултативен хонорар в размер от 6 000 лева, извън първоначално договорения хонорар от 6 100 лева, при постигнат положителен резултат от касационното дело – потвърждаване на решенията, постановени от СРС и СГС. Страните уговорили сумата да бъде заплатена след събиране на задълженията по основния договор от 12.01.2023г. от Е* Ц*. В хода на касационното производството касаторът Е* Ц* починала, като на нейно място били конституирани законните й наследници. С молба от 10.03.2025г. касаторите оттеглили касационната жалба и производството пред ВКС било прекратено.

Предвид постановеното прекратяване касационният съд не разгледал и не се произнесъл по заявените искания от ищеца в депозираните отговори на касационната жалба от Д. С. и И* Т*, чрез ищеца в качеството на процесуален представител, за присъждане на направените разноски в касационното производство. Ищецът депозирал молба по реда на чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното определение, но по настояване на И* Т* оттеглил искането си, досежно направените от нея разноски. С молба от 13.05.2025г. Д. С. и И* Т* завили, че оттеглят искането си за допълване на Определение №321/19.03.2025г. в частта на разноските, предвид постигнато споразумение с касаторите и оттеглили пълномощията си, предоставени на ищеца. Въз основа на постъпилата молба ВКС прекратил производството по чл. 248 ГПК.

Ищецът твърди, че след отправени извънсъдебни покани ответницата Д. С. отказала да заплати дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Анекс от 13.01.2023г. в размер на 6 000 лева, което обуславяло възникването на правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендира за сторените съдебни разноски в настоящото производство и 2 в заповедното производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. С., с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага възражения за недопустимост на настоящото производство поради предявяване на иска извън срока по чл.

415, ал. 4 ГПК. Не се оспорва, че ответницата Д. С. е била представлявана от адв. Д. Б. в образуваното производство по гр. д. №1413/2004г. по описа на СРС, 41-и състав, включително пред въззивната инстанция по в. гр. д. №494/2002г. по описа на СГС, както и че адв. Б. е изготвил отговор на касационна жалба. Ответницата посочва, че уговореното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита от 12.01.2023г. в размер на 6 100 лева било заплатено на ищеца в брой при подписване на договора. Страните предвидили като предмет на договора от 12.01.2023г изготвяне и депозиране от името на И* И* Т* на отговор на касационна жалба и процесуално представителство по образувано пред ВКС касационно дело по кас. жалба на Е* К* Ц*. Сочи се, че между страните по спора бил сключен и Договор за правна защита от 12.01.2023г. при договорено възнаграждение от 10 000 лева с предмет изготвяне и депозиране от името на Д. С. на отговор на касационна жалба и процесуално представителство по образувано пред ВКС касационно дело по кас. жалба на Е* К* Ц*. Ответницата заявява, че за осъщественото процесуално представителство на Д. С. и И* И* Т*-Узунова пред ВКС ищецът получил адвокатско възнаграждение в общ размер от 16 100 лева, като сумата била заплатена от ответницата.

Със сключения Анекс от 13.01.2023г. страните уговорили заплащането на резултативен адвокатски хонорар в полза на ищеца при условие, че касационната жалба не е допусната до касационно обжалване или ако бъде отхвърлена изцяло, съответно Решението на СРС и Решението на СГС бъдат потвърдени и касаторката Е* Ц* бъде осъдена да заплати направените от ответницата разноски в размер на 6 100 лева. С Определение №839/27.02.2024г. било допуснато касационно обжалване на решението на СГС, но страните в касационното производство постигнали споразумение без съдействието на ищеца.

Ответницата излага аргументи, че със сключения Анекс от 13.01.2023г. към Договор за правна защита от 12.01.2023г. страните предвидили резултативен хонорар, дължим в полза на ищеца при настъпването на отлагателно условие, а именно приключване на касационното дело с благоприятен за ответницата резултат съгласно изрично предвидените процесуални хипотези. Ответницата оспорва като недействителен процесния Анекс от 13.01.2023г. поради допуснато противоречие с добрите нрави при уговарянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Посочва, че е налице допусната нееквивателност на престациите, доколкото размерът на предвиденото адвокатско възнаграждение бил несъразмерно голям с оглед материалния интерес по делото, възлизащ на 30 707,10 лева, както и предвид обстоятелството, че е договорено представителство за трето лице – И* Т*У* откъдето извежда доводи за нищожност. В допълнение ответницата посочва, че за същото вземане ищецът адв. Д. Б. е предявил заявление по чл. 410 ГПК срещу И* Т*, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №547/2025г. по описа на РСГенерал Тошево. Въз основа на така изложените възражения моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира за сторените съдебни разноски в настоящото производство.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване:

Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, а именно: сключването между страните на Договор за правна помощ и съдействие от 12.01.2023г. и Анекс от 13.01.2023г. към него съгласно предвидените условия в тяхното съдържание; обстоятелството, че адв. Б. е изготвил отговор на касационна жалба в изпълнение на условията по договора; извършеното плащане от ответника на първоначално дължимата сума за адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 12.01.2023г. в размер на 6 100 лева.

Разпределение на доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА В тежест на ищеца е да докаже следните факти: наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на посочените в исковата молба Договор за правна помощ и съдействие от 12.01.2023г. и Анекс от 13.01.2023г. към него, тяхното съдържание, включително и размера на уговореното възнаграждение, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договорите в твърдения обем, както и че вземането за адвокатско възнаграждение е изискуемо.

3

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца възнаграждение, както и твърденията си, че Анекс от 13.01.2023г. противоречи на добрите нрави поради нееквивалентността на престациите по договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.