Решение № 245 от 17.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Бургас, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501637 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по чл. 258 и следващите от ГПК, по въззивната жалба на „Ай Капитал“ ЕООД, с предишно наименование на дружеството „Борислав-Т.Л.“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Ц***, представлявано от адвокат И. Ц., със служебен адрес: гр. Б****, ет.1, ап. 2, против Решение №1648/27.07.2022 г. по гр.д.№ 3303/22г. по описа на Районен съд-Бургас, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот (№ ******* г.,вписан в Служба по вписванията град Царево вх.рег. № 831/23.04. 21 г.,акт ****** г.)като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба; за прогласяване действителността на прикритата сделка и за признаване на правото на „Ай Капитал“ ЕООД да изкупи продадените от Д. В. на Г. П. 540,10 кв. м. идеални части от поземлен имот(ПИ) с идентификатор **** по КККР на гр. Царево за сумата от 9600 лв.

Решението се сочи за изцяло неправилно. Моли се за неговата отмяна, както и за ново произнасяне при уважаване на предявените претенции, ведно с присъждането на съдебноделоводни разноски за две инстанции.

В жалбата се възразява срещу извода на съда за недоказаност на твърдението на ищеца, че волята на ответниците е била да сключат не договор за дарение, а договор за покупко-продажба с процесния недвижим имот. Страната счита, че този извод е резултат от допускане на съществени процесуални нарушения от съда-делото не е попълнено с нужните за разрешаването му доказателства и в нарушение на процесуалните норми районният съд не е допуснал изслушването на свидетели за установяване привидността на договора за дарение. Счита, че за установяване верността на твърденията за симулация на договора, са допустими всички доказателствени средства, при наличието на начало на писмено доказателство, каквото в случая има( така сочи Решение № 108/23.12. 20 г. по гр.д. №1113/20г. на ВКС- ІІІ Г.О.).

За начало на писмено доказателство се сочи заявлението до община Царево, изходящо от ответник В. за издаване на данъчната оценка за имота, ползвана и по двете сделки (входящ номер ДО10 995/19.04.21 г. на община Царево. В заявлението В. е заявил, че данъчната оценка му е 1 необходима за продажби пред нотариуса, а не за дарение. Това разкривало преддоговорните отношения на страните, като такива за покупко-продажба.

Решението се сочи и за необосновано, т.к. мотивите му се изчерпват с формално избирателно посочване на събраните по делото доказателства без оценка на същите и доводите на ищеца.

Сочи се, че събраните по делото доказателства не установяват възприетото обичайно правило за подбудите, формиращи дарственото намерение: възнаградителен характер на сделката дарение за добро поведение, проява на щедрост, благодарност или признание между близки хора.

Страната счита, че настоящият случай не е такъв.

Ползваното пълномощно по сделката също не било взето предвид от съда при постановяването на изводите му. От съдържанието на горното явствала категоричната липса на дарствени намерения от страна на Д. В.. Г. П. бил упълномощен да представлява В. пред всички трети лица с правото да се разпорежда с имота както намери за добре, включително сделките да са две: дарение и продажба, като се осъществяват в полза на лице, което избере по свое усмотрение пълномощникът. Този текст очевидно не отразявал близките отношения между ответниците, посочени в отговора на исковата молба, а тъкмо обратното, както и даването на пълна свобода на П. да се разпорежда с имота както намери за добре, с цел печалба, а не като израз на щедрост.

Твърди се, че с дарението се цели прехвърляне, при избягване на задължението на съсобственика да предложи имота на другите съсобственици, по член 33 от ЗС.

Районният съд не бил взел предвид и момента на изповядване на двете сделки- дарението и продажбата- осъществени в един и същи ден, от един и същи нотариус, с едни и същи документи.

Това сочело пак на липса на дарствени намерения. Доводът се подкрепя от цитирано Решение №40/07.04.20 г. на ВКС по гр.д. №2383/19 г.

Доказването на дарственото намерение лежало върху ответниците, които в случая не са го установили. Допускайки съществено процесуално нарушение, съдът не бил взел предвид това обстоятелство и така е постановил едно неправилно решение.Липсата на общност и добри отношения между ответниците според страната явствала и от факта, че В. и П. не изграждат обща процесуална защита срещу исковата молба.

По искане на страната и с оглед допуснати от първата инстанция процесуални опущения, е допуснато във въззивното производство събирането на гласни доказателства.

В срок е постъпил отговор на жалбата , подаден от адв. Ц. М.- пълномощник на въззиваем ответник Г. П., в който оплакванията на въззивника се сочат за неоснователни.

Поддържат се крайните изводи на първата инстанция за неоснователност на заявените по делото претенции. Възразява се срещу направеното доказателствено искане за разпит на свидетели, поради настъпила преклузия по смисъла на чл.266 от ГПК. Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.Дирят се разноски за две съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор на жалбата и от въззиваем ответник Д. Г. В., чрез адв. Н. И., в който горната се сочи за процесуално допустима, но неоснователна.

Всички оплаквания на въззивника се сочат за изцяло неоснователни. Страната счита, че непопълването на делото с доказателства е резултат от процесуалното бездействие на ищеца, който не е присъствал чрез представител в проведеното на 04.07.22г. редовно открито съдебно заседание и не е конкретизирал в срок обстоятелствата, които ще установява със свидетелски показания.Отрича наличието на начало на писмено доказателство, което да обуслови допустимостта на гласните доказателства. Решението на първата инстанция се сочи за законосъобразно, обосновано и правилно, постановено без допускането на изтъкнатите в жалбата съществени процесуални пропуски, а също и в съответствие с приложимото за казуса материално право. Излагат се подробни съображения в отговор на изнесените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното съдебно решение.Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и за определяне на адвоката на възнаграждение като особен представител на въззиваемия за настояща инстанция.Не се ангажират нови доказателства.Възразява и срещу направеното пред БОС искане на въззивника за допускане на гласни доказателства, поради настъпила за това преклузия по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК.

2

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а тази по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.

По съществото на спора, в отговор на въведените оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред Царевски районен съд по исковата молба на „Ай капитал“ ЕООД, с предишно наименование на дружеството „Борислав Т. Л.“ ООД- гр.Царево против Г. П. П. от гр.Царево и Д. Г. В. от гр.София, по претенции с правно основание чл. 26, ал.2,изр.1,пр.5 от ЗЗД, чл. 17, ал.1 от ЗЗД и чл. 33 ал. 2 от ЗС. Впоследствие производството е пренесено за разглеждане пред БРС.

В исковата молба ищецът се сочи за съсобственик на поземления имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево, община Царево, област Бургас, при последно изменение, засягащо имота от 10.05.21 г., с административен адрес на ПИ: гр. Царево, местност Н*, с площ на същия по скица от 5401 квадратни метра, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- незастроен имот за курортно-рекреационен обект, който е индивидуализиран и като УПИ **** по ПУП с площ 5397кв.м. в м. Н* в землището на гр.Царево, отреден за изграждането на ваканционно селище.

Като останали съсобственици в имота се сочат: ответник Д. В., на 1/10 идеална част от така описания недвижим имот, за което притежавал нотариален акт за покупко-продажба от 09.03.2007 г. на нотариус М.В., с район на действие- този на ЦРС и лицето М*.

На 23.04.21 г., с две последователни сделки: дарение и покупко-продажба, изповядани от същия нотариус В*, ответникът В. се разпоредил с цялата притежавана от него една десета идеална част от имота в полза на ответник Г. П., като за изповядването на двете сделки били ползвани едни и същи документи, посочени в приложението към всеки нотариален акт, а лицето Г.

П. е дарител, надарен, продавач и купувач по двете сделки.

Дружеството счита, че с тези две последователно извършени сделки се осъществява обща продажба на цялата притежавана от ответника В. собствена идеална част, при неспазване на изискванията на чл. 33 от Закона за собствеността(ЗС). Дарението на 20,10 квадратни метра идеални части от 540,10/5401 квадратни метра идеални части се сочи за относително симулативна сделка, прикриваща договор за продажба, като обективираната в него воля на страните не съответствала на действителната им такава.

Страната приема последвалата веднага след това продажба на останалите 520 квадратни метра идеални части от целия парцел за ясно показваща, че липсва дарствено намерение у договарящите страни и за косвено доказателство, че с дарението се заобикаля разпоредбата на чл.

33 от ЗС. Твърди, че сделката покупко-продажба е била подготвена документално още през 2020 година от всички съсобственици в имота и никога не е бил коментиран вариант за дарение на идеални части от имота, който страните имат от 16 години.

Чрез дарението на горепосочената незначителна част е било избегнато предлагането на имота на останалите съсобственици за изкупуване, както сочи чл.33,ал.1 от ЗС.

Намира правните и фактически действия на всички ответници за извършени в нарушение на разпоредбата на чл.33 ал. 1 от ЗС, поради което счита за възникнало субективното си потестативно право да изкупи разпоредените от ответника В. 540, 10 квадратни метра идеални части от 3 процесния имот срещу сумата 9600лв..

С оглед горното е заявил обективно кумулативно претенциите си за: прогласяване нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот (№ ******* г.,вписан в Служба по вписванията град Царево вх.рег. № 831/23.04.

21 г.,акт ****** г.)като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба; за прогласяване действителността на прикритата сделка и за признаване на правото на „Ай Капитал“ ЕООД да изкупи продадените от Д. В. на Г. П. 540,10 кв. м. идеални части от поземлен имот(ПИ) с идентификатор **** по КККР на гр. Царево за сумата от 9600 лв.

В отговора на исковата молба, подаден от ответник Г. П. П. е изразено становище за неоснователност на заявените претенции, като се изтъква и подробно обяснява възникналата близост в отношенията им с ответник Д. В., как е възникнало познанството и сприятеляването между тях отпреди 2016г., което се сочи за достатъчно основание за извършване на дарствено разпореждане за част от имота помежду им и за продажба на останалата, притежавана от В. идеална част.Моли се за отхвърляне на заявените претенции.

В отговора на исковата молба, подаден от ответник Д. В. чрез процесуален представител, също се развиват съображения за близост и отношения на пълно доверие между ответниците и се потвърждават изявленията на другия ответник в същата насока.Моли се за отхвърляне на заявените искове.

Първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, отхвърлящо заявените претенции като неоснователни, поради недоказаност на твърдението на ищеца за относителна симулация на дарственото разпореждане, касаещо 20,10 кв.м. ид.ч. от процесния имот. С оглед това за неоснователен е счетен и искът за обявяване на действителността на сделка покупкопродажба за така посочените части, а също и този за изкупуване на разпоредените от В. идеални части, на основание чл.33, ал.1 от ЗС.