Решение № 5596 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5596 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330108762 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът В. Л. М. от с. Б. моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният между страните Договор за кредит № *************** г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.10, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и да осъди ответника да му заплати сумата 345, 81 лева, платена от него на ответника без основание по нищожния Договор за кредит, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в допълнителни писмени становища съображения.

Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът “ЮтеКредит България” ЕООД – гр. София признава обективно съединените искове и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да ги уважи, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представени по делото молби съображения (в една от които е оспорил исковете и е поискал съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, но в последната си молба за съдебното заседание по делото на 10.12.2025 г. отново е признал исковете и е поискал съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да ги уважи).

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за липсата на 1 предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а ако съдът приеме, че такова се дължи - за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в е бил сключен Договор за кредит № ************ г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца кредит в размер на 1 500 лева, платими на 24 месечни вноски, считано от ********** г.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства (включително самият Договор), действително ГПР на разходите по договора надхвърля с 50% размера на отпуснатата в заем на ищцата сума, както и, че ищецът е платил на ответника - предвид нищожността на Договора, без основание сумата 345, 81 лева, поради което, предвид направеното от ответника признание на обективно съединените искове - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че исковете се явяват доказани по основание и по размер, и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 14.05.2025 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 140, 94 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца – адв. М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС – по (240 лева с ДДС за всеки един от двата иска) - като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищецт е предявил два обективно съединени иска и общата цена на исковете, предвид обстоятелството, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, както и предвид обстоятелството, че пълномощникът на ищцата е регистриран по ЗДДС, а ищецът и пълномощника му са сключили Договор за правна защита и съдействие, с който са уговорили възнаграждението на адв. М. да бъде определено от съд, съдът намира, че направените от ответника възражения за недължимост на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото са неоснователно и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “ЮтеКредит България”

ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Черковна” № 2

38, офис 4, представлявано от **************** Л. Л., ЧЕ СКЛЮЧЕНИЯ МЕЖДУ НЕГО И В. Л. М., ЕГН **********, от с. Б., П. обл., ул. „*********“ № ***, със съдебен адрес: гр.

П., ул. „***************“ № ***, ет.**, ап.**, адв. М. М., Договор за кредит № ***************** г., Е НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.10, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА “ЮтеКредит България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Л. М., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, СУМАТА 345, 81 лева, недължимо платена от ищеца на ответника без основание по сключения между тях нищожен Договор за кредит № *************** г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 14.05.2025 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 140, 94 лева.

ОСЪЖДА “ЮтеКредит България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат М. В. М., със служебен адрес: гр. П., ул. „*************“ № **, ет.**, ап.**, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 480 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за недължимост на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. И ЗА прекомерност на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

3