Акт от 26.06.2019, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 870/2018
- Подписан
- 26.06.2019
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 15 · Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни
- чл.39а ал.1 т.2 · Закон за чужденците в Република България
- чл.39а, ал.1, т.2 и 3 · Закон за чужденците в Република България
- чл.39б ал.4 · Закон за чужденците в Република България
- чл.41 т.4 · Закон за чужденците в Република България
- чл.44, ал.1 · Закон за чужденците в Република България
- чл.44 ал.6, ал.9 и ал.10 · Закон за чужденците в Република България
- чл.44 ал.5, ал.6, ал.9 , ал.10 и ал.13 · Закон за чужденците в Република България
- чл.44, ал.5 · Закон за чужденците в Република България
- чл.44, ал.6 · Закон за чужденците в Република България
- чл.44, ал.9 · Закон за чужденците в Република България
- чл.46а · Закон за чужденците в Република България
РЕШЕНИЕ
№ 473
26.06.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Секретар: Гергана Мазгалова
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия
Бодикян административно дело №870 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е след като с Определение №3786/14.03.2019г. на Върховен административен съд по адм. д. №2441/2019г. се отменя Решение №947/14.12.2018г. по адм. д. №870/2018г. на Административен съд – Хасково, в частта с характер на определение, с която е оставено без разглеждане като недопустимо оспорването на Д.Н., непълнолетна гражданка на А., на Заповед №272з-2080/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР – Хасково и е прекратено производството по делото в тази част и се връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото в тази част, като със същото определение се указва, след постановяване на съдебен акт по жалбата на Д.Н., непълнолетна гражданка на А., срещу Заповед №272з-2080/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, делото да се изпрати на Върховния административен съд за разглеждане на касационната жалба на Ш.Н., гражданка на А., срещу Решение №947 от 14.12.2018г. по адм. д.
№870/2018г. на Административен съд – Хасково.
С оглед изложеното, предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на Д.Н., непълнолетна гражданка на А., действаща със съгласието на майка си Ш.Н., против Заповед №272з-2080/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР – Хасково.
Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи, че както при връчването, така и след това не ѝ била дадена възможност да изясни всички факти и обстоятелства от значение за налагане на мярката, а така също и да се запознае с административната преписка.
В тази връзка навежда твърдение за нарушение на чл.34, ал.1 от АПК. Не били взети предвид възраженията или обясненията на лицата по смисъла на чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК, като последното счита за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ за налагане на мярката. Излага доводи за липса на преценка на индивидуалните обстоятелства по чл.44, ал.5 от ЗЧРБ от страна на органа, като заявява, че правата на Д.Н. били нарушени, предвид факта, че същата е дете. Предвид последното, претендира нарушение на чл.44, ал.9 от ЗЧРБ, предвиждаща налагане на мярката настаняване в СДВНЧ спрямо непълнолетни само по изключение.
Ответникът – Началник група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, не се явява и не изпраща представител.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение
№7650/31.03.2017г. Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.Н., гражданин на А..
Постановеното решение за отказ е било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение №441/12.07.2017г., постановено по адм.д.№470/2017г. отменил атакувания акт на административния орган и върнал преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. Постановеният съдебен акт е бил атакуван от ДАБ пред Върховния административен съд, който с Решение №5586 от 27.04.2018г. по адм.д. №9280/2017г. отменил съдебното решение на Административен съд - Хасково и отхвърлил жалбата на Д.Н. против Решение №7650/31.03.2017г. на Председателя на ДАБ.
С Решение
№10134/22.05.2017г. Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут и на Ш.Н., гражданка на А.. Постановеното решение за отказ е било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение №555/20.07.2017г., постановено по адм.д.№710/2017г. отхвърлил жалбата на Ш.Н.. Съдебният акт е бил атакуван от чужденката пред Върховния административен съд, който с Решение №8132 от 15.06.2018г. по адм.д. №9734/2017г. оставил в сила съдебното решение на Административен съд - Хасково.
С писма № УП 11211 от
23.05.2018г. и № УП 11229 от 09.07.2018г., Държавна агенция за бежанците при МС уведомила Дирекция „Миграция“ – МВР, че, съответно, по отношение на Д.Н. и Ш.Н. следва да се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, предвид приключили административни производства и постановени съдебни решения.
На 03.09.2018г. до
Началник група “Миграция“ към ОДМВР - Хасково от пол. инсп. в група “Миграция“ при ОДМВР - Хасково е било отправено писмено предложение № УРИ 272р-16877, относно налагане на ПАМ – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на чужденец и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ при Дирекция „Миграция“ МВР. Сред посочените в предложението лица - чужди граждани, е Ш.Н., като лице с отказан статут на бежанец, придружаваща непълнолетното си дете Д.Н., с отказан статут на бежанец.
Със Заповед
№272з-2075/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, на основание чл.41 т.4 от ЗЧРБ е разпоредено да се наложи на Ш.Н., гражданка на А., придружаваща непълнолетното си дете Д.Н., принудителна административна мярка (ПАМ) „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Заповедта е издадена, при съобразяване с мотивите на Предложение УРИ 272р-16877/03.09.2018г. и поради това, че чуждата гражданка е с отказан бежански и хуманитарен статут с влязло в сила Решение №10134/22.05.2017г. на Председателя на ДАБ, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през времето на пребиваването си в страната, както и средства, осигуряващи възможност за обратното ѝ завръщане. Допуснато е предварителното изпълнение на заповедта и не е предоставен срок за доброволно напускане по чл.39б ал.4 от ЗЧРБ , поради обстоятелството, че съществува опасност да бъде осуетено и сериозно затруднено изпълнението на ПАМ, както и поради опасност лицето да се укрие или извърши престъпление. Ш.Н. е запозната с текста на заповедта на разбираем за нея език и същата ѝ е връчена на 03.09.2018г. в присъствието на преводач.
С атакуваната Заповед
№272з-2080/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, на основание чл.44 ал.6, ал.9 и ал.10 от ЗЧРБ и чл.10 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №Iз-1201/01.06.2010г. за реда за временно настаняване на чужденци в СДВНЧ и в техните звена и за организацията и дейността им и издадената Заповед №272з-2075/03.09.2018г., както и на основание отказания статут на бежанец, реална опасност от укриване или извършване на нарушение на обществения ред, липсата на достатъчно средства за осигуряване на издръжка и за завръщане в страната си, е наредено принудителното настаняване на Ш.Н. в СДВНЧ, придружаваща детето си Д.Н., за срок до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, но не повече от 3 месеца. На 03.09.2018г. Ш.Н., в присъствието на преводач, е запозната с текста на заповедта, като ѝ е връчен екземпляр от същата срещу подпис.
Видно от приемно - предавателен протокол УРИ 272р-16897/03.09.2018г. Ш.Н., придружаваща детето си Д.Н., е настанена фактически в СДВНЧ – Любимец на 03.09.2018г.
По делото е представена
Заповед №272з-1660/04.08.2017г., като в т.1 от същата е посочено, че Директорът на ОДМВР – Хасково оправомощава длъжностни лица от дирекцията, които да налагат принудителни административни мерки по чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ и да издават заповеди по чл.44 ал.5, ал.6, ал.9 , ал.10 и ал.13 от ЗЧРБ, сред които е и началникът на група „Миграция“ при ОДМВР - Хасково.
Видно от представеното по делото писмо УРИ 272 000-5055/05.04.2019г. на Началник група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, Д.Н., гражданка на А., с отказан статут на бежанец, към този момент не се намира в СДВНЧ – Любимец. На 03.12.2018г. непълнолетната чужда гражданка е освободена от специалния дом за временно настаняване, придружена от майка си Ш.Н., родена на ***г., гражданка на А., с отказан статут на бежанец, тъй като Заповед №272з-2080/03.09.2018г. по описа на ОДМВР – Хасково за принудително настаняване на Ш.Н., придружаваща Д.Н. в СДВНЧ при Дирекция „Миграция“ – МВР е изтекла на 03.12.2018г. В писмото е посочено също, че към този момент Д.Н. живее заедно с майка си на адрес в гр. Х., като жилището е предоставено от М.А.М., за което има подписана нотариално заверена декларация.
На Ш.Н., придружаваща непълнолетната си дъщеря Д.Н., е издадена заповед за обезпечителна мярка – „Ежеседмично явяване на чужденец в териториална структура на МВР по местопребиваване“. Със заповедта Ш.Н. се задължава да се явява ежеседмично в 14,00 ч. в РУ Харманли при ОДМВР Хасково до отпадане пречките за изпълнението на наложената ѝ принудителна административна мярка. В писмото е отразено, че на 05.04.2019г. от служители на група „Миграция“ при ОДМВР Хасково е извършена полицейска проверка на адрес гр. Х., която е отразена в докладна записка с УРИ 272р-7280/05.04.2019г. по описа на ОДМВР Хасково, като по време на проверката Ш.Н. и Д.Н. са открити на адреса.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
С оглед Определение №3786 от 14.03.2019г. на Върховен административен съд по адм. д. №2441/2019г., оспорването на заповедта от страна на Д.Н. е допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно.
Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ административен орган, а именно Началник група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, оправомощен да налага ПАМ по чл.39а ал.1 т.2 и да издава заповеди по чл.44 ал.6, ал.9 и ал.10 от ЗЧРБ, съгласно Заповед №272з-1660/04.08.2017г. на Директора на
ОДМВР – Хасково. Обективирана е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, мотивирали издаването ѝ.
От правна страна заповедта е основана на чл.44 ал.6, ал.9 и ал.10 от ЗЧРБ. От фактическа страна в същата е посочено, че се издава във връзка с ПАМ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, наложена със Заповед №272з-2075/03.09.2018г., както и отказания статут на бежанец на Ш.Н. – придружаваща детето си Д.Н., реална опасност от укриване или извършване на нарушение на обществения ред, липсата на достатъчно средства за осигуряване на издръжка и за завръщане в страната си. С така изложените фактически обстоятелства, административният орган е посочил необходимостта от настаняването в СДВНЧ, каквото е изискването по чл.44 ал.10 от ЗЧРБ.
Предвид горното, оплакването на жалбоподателката за немотивираност на оспорената заповед е неоснователно.
Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Възражението на жалбоподателката за неспазване изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3, и чл.35 от АПК е неоснователно. В случая всички факти и обстоятелства, обосновали прилагане на процесната ПАМ, са били известни на оспорващата. Последната е била страна в производството по предоставяне на закрила, като е наясно е, че такава ѝ е отказана с влязло в сила решение на ДАБ след осъществен по нейна жалба съдебен контрол на същото.
Наред с това, видно от предложение УРИ 272р-16877/03.09.2018г., жалбоподателката е запозната с обстоятелството, че поради отказаната ѝ закрила няма право на подслон в центровете на ДАБ, не е твърдяла да има средства за издръжка като изрично е заявила, че не разполага с документи и средства за обратно връщане, както и че не разполага с жилище. При това положение няма как да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3, и чл.35 от АПК, респ. че заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.
Разпечатката съдържа 44 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba310b6e-0cf0-487d-848f-06e7c85e01f1