Решение № 958 от 18.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. Варна, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20213100102161 по описа за 2021 година

Предявени са искове от М.Й. А. срещу Г. Д. Д. и Д. Д. АТ. за обявяване, че договор за продажба, сключен на 29.10.1993 г. с нотариален акт № 152, том LI, дело № 12513 от 1993 г. ВН е привиден и прикрива дарение, по чл. 17 ЗЗД и само срещу Г. Д. Д. за отмяна на прикритото дарение на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, а именно: жилище № 28 в бл. 33, вх. Б, ет. 2, попадащо в двадесет и пети подрайон по плана на гр. Варна, к-с "Черничева градина" ул.

"Подвис" и състоящо се от три стаи и кухня, сервизно помещение, със застроена площ от 79.89 кв. м, ид. *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, заедно с избено помещение № 28, както и 0.9705 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при посочени съседи, основан на твърдения, че надарената отказва да даде на ищцата издръжка, от която тя се нуждае и за което е отправила покана, получена от ответницата на 31.08.2020 г., по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, с присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата възразява, че ищцата притежава право на ползване върху подарения имот, както и че ответникът е осъден да й плаща наем месечно, а и тя е получавала добавки към пенсията. Сочи, че разноските за лечение на ищцата се поемат от НЗОК, както и че ищцата е отчуждила недвижими имоти. Ответницата твърди, че не е имала възможност да издържа ищцата, тъй като не е имала никакви доходи и е живяла в манастир. Сочи, че на 13.10.2020 г. започнала работа със заплата от 970 лв., от които плащала вноски по кредит 460 лв. (л. 114 и л. 151). Отделно от това, ответникът също я поканил да му плаща издръжка, защото разчита само на нея, докато ищцата има и син.

Впоследствие ответницата твърди, че е платила на баща си 4000 лв. по оспорената продажба през 2000 г., за което изтеглила кредит (л. 513). Ищцата твърди, че сумата, получена по този кредит, е използвана от ответницата за 1 закупуването на жилището на ул. "Патриарх Евтимий" (л. 548).

Ищцата сочи, че продала една нива в с. Разделна за 100 лв., две касети олио и два чувала брашно, през 2019-2020 г. живяла под наем със сина си за което плащали 200 лв. на месец и получавала само пенсия. Сочи, че за правото на ползване е постановено решение № 1339 от 16.08.2021 г. по в. гр. д. № 124 по описа за 2021 г. на ВОС (л. 635). През 2020 г. синът й работел като охрана за минимална заплата и малка пенсия и плащал тока. Купувала лекарства за 100 лв. на месец за сърдечна аритмия и за краката. През периода трябвало да се съберат пари за операция на едното й око, която била извършена на 06.11.2020 г. и за която платила на същата дата 800 лв., взети на заем от приятелка (л. 211).

Впоследствие уточнява, че синът й бил съкратен през м. ноември 2020 г., получавал само помощ за безработица и самият той имал нужда от подкрепа. Поради това дъщеря му се съгласила да довърши жилището, притежавано от него, за което изтеглила кредит на 07.07.2021 г. (л. 387).

По-късно уточнява, че заради сърдечното заболяване спазва специален режим на хранене (л. 635).

В последното открито съдебно заседание (л. 640) уточнява, че не е имала разноски за цигари и алкохол, а за транспорт е ползвала тримесечна карта на стойност 24 лв.

Ответницата Г.Д. сочи, че при продажбата на жилището на ул.

"Патриарх Евтимий" през 2015 г. получила 20 000 евро, а със сумата, получена при продажбата на имота в "Св. Н." и с кредит купила имот в Банкя.

През 2019-2020 г. работела като медицинска сестра в дом за стари хора и живеела в жилището на ул. "Подвис". След август 2019 г., когато продали имота в м. "Св. Н.", баща й отишъл при нея. Тогава приемала лекарства за Tиреоидит на Хашимото, за хипертония, сърдечна недостатъчност и диабет. В манастира отишла в края на април 2020 г. и останала там до 26 септември същата година. Била в много тежко здравословно състояние, монахините се грижели за нея и плащали вноските по кредита. Страните приемат, че разходите на ответницата за хранителен режим са били същите като тези на ищцата (л. 640).

Ответникът сочи, че през периода живеел в жилището на ул. "Подвис", което било придобито с лични средства. Освен пенсията на два пъти получавал рента за ниви в с. Дропла, община Балчик. Помагала му само ответницата, но не и синът му, който живеел в Москва. Купувал лекарства за сърцето и краката.

Ищцата сочи, че през 2020 г. ответникът е разполагал със спестявания, поради което не е имал нужда от издръжка (л. 459).

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По предмета и допустимостта:

Съдът приема, че предмет на делото е конститутивното право на отмяна на дарението, което възниква ако ищецът е имал нужда от издръжка към момента на поканата и до предявяването на иска и ответникът не я е дал.

2

Поради това от значение са само обстоятелства, осъществени преди предявяването на иска (изрично решение № 54 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2013 г., IV г. о., ГК и решение № 526 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о., ГК, обратно решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК).

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

От представения заверен препис (л. 8) се установява, че на 29.10.1993 г. е сключен описаният в исковата молба договор за продажба на жилището за цена, точно равна на данъчната оценка и получена от купувачите в брой.

В съдебната практика се приема, че когато цената е в размера или под данъчната оценка, това може да бъде указание за привидност (решение № 30 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г., IV г. о., ГК).

На твърдението, че жилището е придобито с лични средства, ответникът би могъл да основе възражение, но само в срока за отговор, което не е сторил.

По твърдяната привидност:

По предпоставката за допускане на свидетели:

Представен е от ищцата заверен препис (л. 39 и сл.), от който е видно, че е съставен протокол за съдебно заседание от 03.07.2020 г. по гр. д. № 17 769 по описа за 2019 г. на ВРС, 47-ми състав, в което ответницата е дала показания и е заявила, че след като се развела, отишла с детето, да живеят с ищцата в жилището на ул. "Подвис" и те го приписали на нея, тъй като останала сама и нямала дом (л. 46), а после на въпрос защо е казала, че са й дарили жилището е отговорила "да" (л. 48), а на въпроса дали не са й поискали пари – че намира, че е нормално родителите да прехвърлят имота на единственото тяхно общо дете (л. 49).

Ответницата е описала прехвърлянето като помощ от родителите й в труден момент т.е. безвъзмездно и не е отрекла, че не са й поискали пари.

Съдът приема, че свидетелските показания са допустими.

Ищцата и ответникът имат и други деца, освен ответницата, поради което относителната привидност може да има за цел да изключи бъдещи искове за възстановяване на запазени части от неоткритите наследства.

Свидетелите Л.Й. и К.Р. сочат, че договорът е дарение, но и двамата са чували това само от ищцата, а не от ответниците (л. 510 и 511).

В показанията си свидетелката Б. А. сочи, че ответницата е платила по продажбата малка сума, колкото е имала, тъй като познат адвокат на ответника го посъветвал да направят така, но ответникът така и не взел парите (л. 512). После казва, че ги взел, но заявил, че те пак са на ответницата (л.

513). В началото от показанията може да се съди, че ответницата е платила при сключването на договора, тъй като свидетелката не обяснява друго, когато отговаря, веднага след въпроса за плащането, че не помни къде е работила ответницата тогава. По-нататък казва, че не знае кога ответницата е дала тези пари, но сочи, че е узнала две години по-късно (т.е. след продажбата) (л. 513). В показанията си свидетелката изразява убеждението си, че ответникът е бил икономическа опора на семейството, а ищцата го е използвала.

3

Свидетелят Н. А. (брат на ответника) излага, че сам видял, че ответницата дава пари на баща си през 1993 г. (л. 513). Предаването на цена по договор, освен ако е свързано с нарочното желание на купувача да покаже плащането, е малко вероятно. Свидетелят не сочи причина и по делото няма доказателства за причина, поради която ответницата би искала да му покаже плащането. Показанията, макар че обстоятелствата са необичайни, са дадени от този свидетел категорично и с рязък тон, за който не е изключено да е израз на нескрито предубеждение.

В съдебното заседание на 18.03.2022 г. ответницата сочи, че едва през 2000 г. е дала на баща си 4000 лв. по продажбата (л. 513, гръб).

Показанията на свидетелите Б. А. и Н. А. не кореспондират помежду си и с други доказателства по делото, нито дори с обясненията на ответницата.

Поради това и заради начина по който са дадени, те не могат да бъдат кредитирани.

От представения от ответницата заверен препис (л. 528) е видно, че е сключен договор за кредит за текущо потребление от 2001 г. за сумата 2000 лв.

От представения от ищцата заверен препис (л. 571) е видно, че през 1997 г. е издаден акт за узаконяване на сградата на ул. "Патриарх Евтимий" № 31, а през 1998 г. – и разрешение за строеж на пети и терасовиден етажи (л.

572).

От представения от ищцата заверен препис (л. 10) се установява, че на 12.09.2003 г. е сключен договор с НА № 41, т. III, рег. № 5798, д. № 313 по описа за 2013 г. ВН, чрез който трети лица са продали на ответницата жилище на *** за сумата 10 000 лв., по-ниска от данъчната оценка и платена в брой, със съгласието на продавачите, на строителя.

Съдът приема, че извършването на плащане по предварителен договор за жилището през 2001 г. би могло да бъде доказано, макар и косвено, чрез представяне на договора от третото лице, у което се намира (продавачите или строителя). Ищцата не е поискала третите лица да бъдат задължени. Поради това не би могло да се приеме, че сумата, получена от ответницата по договора за потребителски кредит през 2001 г. е била вложена за закупуването на имота на ***.

Съдът приема, че основната тежест при преценката на доказателствата следва да се даде на цитираните непремислени изявления на ответницата в откритото съдебно заседание от 03.07.2020 г. по гр. д. № 17 769 по описа за 2019 г. на ВРС, 47-ми състав. Практиката да се сключват привидни договори е толкова широко разпространена, че типичната цел на привидността – прикритата уговорка да остане тайна, вече не се осъзнава от страните, в случая – от ответницата по време на разпита. Доказателствата, събрани в настоящото производство не опровергават, а подкрепят признанието на ответницата.

Поради това съдът приема, че договорът за продажба е привиден и прикрива договор за дарение. Искът е основателен.

По доходите на ищцата:

4

От представения заверен препис (л. 23) се установява, че е издадено удостоверение изх. № 3040-03-35/22.01.2021 г. от НОИ ТП Варна, че ищцата получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, безсрочна в размер на 300 лв.

От удостоверение изх. № 1046-03-238/19.01.2022 г. от НОИ ТП Варна (л. 161), представено по искане на ответницата е видно, че ищцата е получавала по 242.06 лв. за месеците от януари до март, май и юни 2020 г., 282.06 лв. през м. април, 258.28 лв. през м. юли и 308.28 лв. през м. август.

От справката, представена от ответницата е видно, че е сключен договор за продажба на нива в с. Разделна, вписан на 30.03.2015 г. (л. 120) за цена от 100 лв., посочена в нотариалния акт (л. 134).

Ищцата сочи, че е получила за тази нива също две касети олио и два чувала брашно (л. 211). Продуктите са изчерпани т.е. доходът няма значение за периода на възникване на нуждата от издръжка (от началото на 2020 г.).

От удостоверение, издадено сектор Пътна полиция е видно, че няма регистрирани моторни превозни средства, собственост на ищцата (л. 170).

В показанията си свид. Л.Й. (племенница на ищцата) сочи, че посещавала леля си през 2020 г. три-четири пъти месечно и й давала пари, понякога без да иска да й ги връща: по 10-20 лв., но не всеки път (л. 510).