Решение № 5292 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5292 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110207903 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на В. Е. Д. с ЕГН- ********** чрез адв.Р. Е. П. от САК срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 3384зз -530 от 14.05.2022 г., издадена от полицейски орган при 09 РУ –С..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при нейното издаване, които са нарушили правото на защита на задържаното лице, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целите на закона. Акцентира се на обстоятелството, че е налице несъотвествие между посочената в заповедта дата - 13.05.2022 г. и тази, отразена в регистрационния номер, с който същата е била заведена в деловодството на 09 РУ –С. - 14.05.2022 г.. Сочи се също така, че в заповедта за задържане не е отразено за какво престъпление и по кой текст от НК е била издадена. Дори и да се приеме, че в заповедта е допусната грешка при изписване датата на издаването й, жалбоподателят счита, че към посочения в заповедта час -02.25 ч., не са били налични данни за извършено престъпление, доколкото от протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и съставения АУАН се установява, че пробата е взета в 04.06 часа.

1

По изложените съображения се иска отмяна на атакувания акт, като същевременно се претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът по делото изпраща процесуален представител, който моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.05.2022 г. в 02.25 часа Г. В. К. на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи издал Заповед за задържане на лице рег.№ 3384зз -530 от 14.05.2022 г. за задържане на жалб. В. Е. Д. с ЕГН- ********** в помещение за временно задържане на 09 РУ –С..

Като основание за задържане на лицето била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – „управление след употреба на НВ – чл.343б, ал.3 от НК. Заповедта била предявена на задържаното лице, което я подписало. На същата дата -14.05.2022 г. в 11.40 часа лицето било освободено. По случая започнало бързо производство № 780/2022 г., по описа на 09 РУ –С., пр.пр.№ 12660/2022 г., по описа на С. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С постановление на С. от 16.05.2022 г. разследването по бързото производство продължило по общия ред.

На 26.05.2022 г. срещу заповедта била депозирана жалба до Административен съд –София град, където било образувано адм.д.№ 5358/2022 г., по описа на АССГ, I отделение, 20 състав. С определение от 16.06.2022 г. по посоченото адм.дело производството пред АССГ било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, където е образувано настоящото НАХД № 7903 по описа за 2022 г., по описа на СРС, НО, 101 състав.

С постановление за привличане на обвиняем от 14.07.2022 г., предявено на 21.07.2022 г., по досъдебно производство № 780/2022 г., по описа на 09 РУ –С., пр.пр.№ 12660/2022 г., по описа на С., жалб. В. Е. Д. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.343б, ал.3 от 2

НК. На 12.09.2022 г. в СРС бил внесен обвинителен акт срещу Д. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, въз основа на който било образувано НОХД № 11421/2022 г., по описа на СРС, НО, 12 състав. С определение от 09.11.2022 г., съдът одобрил споразумение, с което подсъдимият В. Е. Д. се признава за виновен в това, че на 14.05.2022 г., около 02:25 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин“, по ул. „Беравица“, с посока на движение от ул. „Крим“ към ул.“Търново“, в района на бл. 984, управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка “Ф.”, модел “П.”, с регистрационен № /ххххх/, след употребата на наркотични вещества - комбинирана употреба на канабис, амфетамин и метамфетамин- високорискови наркотични вещества, съгласно Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите), като употребата на наркотични вещества е установена с показанията на тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози „Дръг тест 5000” № ARPJ 0013, тест № 034 (съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ. бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп. ДВ бр. 81 от 02.10.2018г. - “... употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на ... теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето ... за даване на проби за изследване)престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 /три/ години. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК на подсъдимия В. Е. Д. било наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това си право по административен ред.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата на В. Е. Д. е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за оспорване, от лице с правен интерес, чиито права са засегнати от издадения акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Упражняването на правомощието по чл. 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.

Следователно, извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта са спазени законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР , реквизитите на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часа на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да ползва преводач, в случай, че не разбира български език.

В настоящия случай заповедта за задържане е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила.

В нея са отразени задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.

74, ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактическите и правни основания за задържането; данни, 4 индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР и правата на задържаното лице. Посочени са датата и часът на освобождаване на лицето, като копие от заповедта му е било връчено.

Относно доводите на жалбоподателя, че в заповедта е сгрешена датата на издаването й, като е посочено „13.05.2022 г.“ вместо 14.05.2022 г., съдът намира, че това обстоятелство по никакъв начин не е ограничило правото му на защита да разбере причината за неговото задържане. Заповедта е била заведена с рег.№ 3384зз -530 от 14.05.2022 г. в деловодството на 09 РУ –С., след което екземпляр от същата е бил връчен на жалбоподателя. Освен това на жалбоподателя на същата дата са били връчени талон за изследване, АУАН и заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, като във връзка със задържането му е бил изготвен протокол за обиск, а при освобождаването му - разписка за върнати вещи.

Съдът намира, че фактите, обосновали задържането на лицето, са изложени в достатъчен обем. Като причина е посочено–„управление след употреба на НВ – чл.343б, ал.3 от НК. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да мотивират заповедта в степен да обусловят нейната процесуална законосъобразност. Посочен е съставът на престъпление по НК и най-общо е възпроизведен текстът му. Поради това, съдът счита, че заповедта е достатъчно обоснована в степен да не засегне правото на защита на лицето да разбере причината за неговото задържане. На следващо място, законосъобразността на заповедта за задържане се преценява към момента на издаването й, като в закона няма изискване деянието, за което лицето се задържа, да е доказано по несъмнен начин. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че пробата за употреба на наркотични вещества с „Дръг тест 5000” № ARPJ 0013, която е показала комбинирана употреба на канабис, амфетамин и метамфетамин, е била извършена в 04.06 часа, а задържането е станало в 02.25 часа.

Обхватът при проверката за законосъобразност на оспорения акт включва и прилагането на принципа за съразмерност. Наложеното с акта ограничение в правната сфера на лицето съответства с характера на ограничението по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и не е нарушен чл. 6, ал. 2 АПК; не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне целта на закона /чл.

5

6, ал. 3 АПК/; не съществуват други законови възможности за постигане на целта на заповедта, така че органът да има преценката коя да приложи /чл. 6, ал. 4 АПК/. Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел предвидимите ограничения в правната сфера на задържания, като резултат от задържането.

Разпоредената с индивидуалния административен акт мярка е съобразена с целта на закона /чл. 4, ал. 2 АПК/. Принудителната административна мярка има преустановително и превантивно действие и задържането цели осуетяване на продължаването на противоправно поведение и препятства последващи прояви.

От горното съдът приема, че действително задържането е имало за цел преустановяване на извършване на престъпление и да обезпечи събиране на доказателства за това дали е налице извършено престъпление от общ характер. В тази връзка съдът намира, че формалните изисквания относно реквизитите на заповедта и реда за издаването й са били спазени; че е в съответствие с материалния закон и не е налице несъответствие между приложената административна принуда и конкретния случай. Ето защо, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.