Решение № 175 от 11.07.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Козлодуй, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20241440101486 по описа за 2024 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на „Макроадванс“ АД, ................................ със седалище в гр.София, с която е предявен против В. В. М., ЕГН ********** иск по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че дължи вземането присъдено в заповедно производство, произтичащо от сключен Договор за стоков кредит № 416941 от 12.01.2019 г. за част от сумите, за които по ч.гр.дело № 983/2023 по описа на PC Козлодуй е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както следва: 1133.96 лева /хиляда сто тридесет и три лева и 96 ст./ - главница по договор за стоков кредит № 416941 от 12.01.2019г., ведно със законна лихва от 31.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението;

129.24 лева /сто двадесет и девет лева и 24 ст./ - дължима договорна лихва за периода 12.08.2020г. 12.01.2021г.; 39.52 лева / тридесет и девет лева и 52 ст./ дължима по договора наказателна лихва за периода 12.08.2020г. - 12.01.2021г. и 303.68 лева /триста и три лева и 68 ст./ - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 13.01.2021 г. 30.07.2023 г.. Претендира направените в заповедното производство разноски 35.58 лева /тридесет и пет лева и 58 ст./ държавна такса и 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение и разноските в настоящото исково производство.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Получено е писмено становище, че поддържат исковете.

Ответника редовно призован в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете.

1

От събраните по делото писмени доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:

На 12.01.2019г. между ............................................, в качеството на кредитор и ответника В. В. М. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит с № 416941, въз основа на който договор ............................................ предоставя на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 133.96 лева, който се отчита в системата на Банката под № 0000000025825326. В т.1 от Договора за стоков кредит е регламентирано, че сумата се предоставя за закупуването на мобилен телефон на стойност 999.00 лева и за сключване чрез Банката на застраховка, като стойността на еднократната застрахователна премия е 134.96 лева. Съгласно т.2 от Договора срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т.4 от Договора и съгласно Погасителен план (Приложение № 1 към Договора) страните са уговорили, че кредитът ще се погасява чрез заплащането на общо 24 ежемесечни анюитетни вноски, двадесет и три от които в размер на 59.27 лева и една изравнителна в размер 59.30 лева. В Погасителния план са посочени всички дължими вноски по падеж и размер, както и разбивката им по пера. Сумата от 999.00 лева е отпусната от кредитора по сметка на „Технополис България“ ЕАД, ЕИК 130858590, съгласно уговореното в т.3 от Договора за стоков кредит, че сумата се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца. Поради това сумата се счита за усвоена изцяло от кредитополучателя.

Видно от Уведомително писмо, с което ............................................ уведомява „Технополис България“ ЕАД, че е налице сключен договор за кредит, кредитополучателят декларира, че е получил посочената стока във фактурата.

На основание т.3 от Договора за стоков кредит сумата от 134.96 лева е отпусната по сметка, посочена от застрахователя и е усвоена.

В допълнение, съгласно раздел II, чл.2 от Общите условия по договори за стоков кредит, е уговорено, че сумите ще се усвояват еднократно, безкасово по сметка на Търговеца и по сметка на Застрахователя относно застрахователната премия. Общите условия, съобразно т.12 от Договора за стоков кредит, са неразделна част от него.

По делото се установява и ответника не оспорва, че като длъжник не е заплащал дължимите суми по договора за стоков кредит.

На 25.09.2019г. е сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.04.2019г., по силата на който ............................................ в качеството си на продавач е прехвърлила на ищецаа „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на ответника В. В. М., ЕГН **********, съгласно Договор за стоков кредит № 416941 от 12.01.2019г. - дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности.

Прехвърлените вземания са индивидуализирани в Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия. Прехвърленото вземане е отбелязано в системата на „Макроадванс“ АД под служебен № 1050048179.

2

Съгласно чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите предишният кредитор (цедент) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането към новия кредитор (цесионер). На основание сключения договор за цесия „Макроадванс“ АД е редовно упълномощено да уведомява от името на „Банка ДСК“ АД всички длъжници по вземанията, които банката е прехвърлила с Договора за продажба на вземания, както и да подписва писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания. Изпратено е Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания с изх. №D12F00473. Възможността цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването на длъжника по чл.99 ЗЗД в качеството му на пълномощник на цедента е закрепена в константната съдебната практика - Решение №137/02.06.2015г. по г.д.

5759/2014, III г.о. ВКС. Дори да се счете, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, с описаното по-горе Уведомление за цесия, съда намира, че цесията е надлежно съобщена с връчване на настоящата искова молба, към която е приложено Уведомлението за цесия – така Решение № 123/24.06.2009 по т.д. № 12/2009, II т.о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/201 Зг., I т.о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013 г., II т.о. на ВКС.

Съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на т.2 и т.4 от сключения Договор за стоков кредит от страна на длъжника ответник, защото сумата по кредита е усвоена на 12.01.2019г., видно от представената фактура, издадена от „Технополис България“ ЕАД от 12.01.2019г. с № ********** и крайният срок (падежа) за изплащане на кредита е настъпил на 12.01.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл.84, ал. 1 от ЗЗД, поради настъпил падеж, задължението на кредитополучателя е станало изискуемо на 12.01.2021г. и е в забава от следващия ден - 13.01.2021г.

По делото не се установи от ответника той да е изпълнил задължението си като извърши плащане на всички дължими суми в пълен размер.

По делото безспорно е установено проведено заповедно производство за същите суми.

На основание чл. 6 от Договора за кредит, ответникът дължи възнаградителна лихва, а на основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи законна лихва върху поетапно падежиралата и неплатена главница за периода ат 12.08.2020г.- 12.01.2021г. На основание чл.86 от ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 13.01.2021г. (дата след падеж) до 30.07.2023г., както и от дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В този смисъл съдът следва да уважи изцяло иска и предвид изхода на спора следва да присъди на ищеца направените разноски в заповедното производство - 35.58 лева държавна такса и 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение и разноските в настоящото исково производство – 25 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение (за изготвяне на исковата молба).

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл. 123, ал.1 ГПК, че В. В. М., ЕГН ********** дължи на „Макроадванс“ АД, ................................ със седалище в гр.София, вземането присъдено в заповедно производство, произтичащо от сключен Договор за стоков кредит № 416941 от 12.01.2019 г. за част от сумите, за които по ч.гр.дело № 983/2023 по описа на PC Козлодуй е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както следва: 1133.96 лева /хиляда сто тридесет и три лева и 96 ст./ - главница по договор за стоков кредит № 416941 от 12.01.2019г., ведно със законна лихва от 31.07.2023г. до окончателно изплащане; 129.24 лева /сто двадесет и девет лева и 24 ст./ - дължима договорна лихва за периода 12.08.2020г. 12.01.2021г.; 39.52 лева / тридесет и девет лева и 52 ст./ - дължима по договора наказателна лихва за периода 12.08.2020г. - 12.01.2021г. и 303.68 лева /триста и три лева и 68 ст./ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 13.01.2021 г. - 30.07.2023 г..

ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН ********** да заплати на „Макроадванс“ АД, ................................ със седалище в гр.София направените в заповедното производство разноски - 35.58 лева държавна такса и 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение и разноските в настоящото исково производство - 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ВОС в двуседмичен срок от връчването на съобщения с преписи.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 4