Решение № 2842 от 25.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2842 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110114143 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от Д. К. И., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Д.“ № **, вх.**, ет.**, ап.** с правно основание чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР срещу Т. п. на Н. о. и.– гр. В. поделение на Н. о. и. – гр. В., БУЛСТАТ *************** с административен адрес гр.

В., ул. О. № **, представлявано от Д. А. в качеството й на Директор, за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода 01.07.1998 г. до 31.07.1999 г. е полагала труд по трудовоправоотношение с работодател ЕТ „Д. -* - В. Г.“, на пълно работно време, на длъжността „касиер – счетоводител“.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ищцата твърди, че на 01.02.1996 г. е сключила трудов договор с ЕТ „Д. -* - В. Г.“ като е заемала длъжността „касиер – счетоводител“ при пълно работно време от 8 часа, с ежемесечно възнаграждение, платен годишен отпуск и обезщетение за временна неработоспособност и майчинство. Трудовото й възнаграждение се е изплащало в брой. До 01.07.1998 г. е продължило трудовото правоотношение като в последствие същото е прекратено на основание чл. 325, т.3 КТ. Твърди, че от 01.07.1998 г. до 31.07.1999 г. е полагала труд при ЕТ „Д. -* - В. Г.“ отново при пълно работно време от 8 часа, с ежемесечно възнаграждение и обезщетение за нетрудоспособност и майчинство. Този положен трудов стаж, не е отразен в трудовата книжка и липсва рекапитулация за продължителността му. Твърди, че е получила удостоверение, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен трудов и осигурителен стаж за периода от 01.07.1998 г. до 31.07.1999 г. Заявява, че осигурителят е прекратил дейността си. Посочва, че е налице отказ за 1 издаване на удостоверение образец УП – 13, тъй като в осигурителния архив на НОИ не са предавани и не съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи. Моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника , в който се сочи, че предявения иск е неоснователен. Излага възражения, като посочва, че исковата претенция е недопустима, тъй като в регистъра на осигурените лица се съдържа налични данни относно трудовия стаж на лицето за периода от 01.07.1998 г. до 30.09.1998 г. и за периода от 01.11.1998 г. до 31.07.1999 г. Твърди, че не оспорва, че ищцата има положен трудов стаж за периода от 01.07.1998 г. до 30.09.1998 г. и за периода от 01.11.1998 г. до 31.07.1999 г., който следва да бъде зачетен от пенсионния орган. Твърди, че и за месец октомври 1998 г. исковата претенция е недопустима, тъй като представеното удостоверение не посочва, че данните за положен от лицето стаж са изгубени или унищожени. Липсват представени доказателства, че работодателят е прекратил дейността си. Оспорва ищцата да е положила труд при работодателя ЕТ „Д. -* - В. Г. за процесния период като липсват доказателства установяващи елементите на трудовото правоотношение – продължителност на работния ден, работно време, работно място, характер на работата, трудови функции. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна

От събраните по делото доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с приетия без възражения доклад по делото и с протоколно определение от 04.07.2025 г. са следните обстоятелства: че за периода от 01.07.1998 г. до 30.09.1998 г. и за периода от 01.11.1998 г. до 31.07.1999 г. ищцата е полагала труд при работодателя ЕТ „Д. -* - В. Г.“ при пълно работно време, като е заемала длъжността „касиер – счетоводител“, както и че липсват предадени ведомости за заплати и трудовоправни документи от страна на ЕТ „Д. * - В. Г. в ТП на НОИ.

Прието по делото е удостоверение, издадено по реда на чл. 5, ал.2 ЗУТОС, от което в осигурителния институт липсват писмени данни за положен от лицето Д. К. И. трудов стаж за периода от 01.06.1998 г. до 31.07.1999 г.

По делото е представено към исковата молба копие на трудовата книжка - доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.5 ЗУТОССР, както и осигурителната такава. Липсва представена декларация по чл. 8 от ищцата, тъй като представянето на такава не е задължително изискване, аргумент от чл.8 от ЗУТОССР, който посочва, че по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж съдът може да постанови ищецът да се яви лично, както и да изисква от него да потвърди с декларация истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства или на част от тях. Налице е предвидена възможност да се задължи ищецът да представи декларация, респ. да се яви 2 лично, но липсата на представяне на декларация, респ. явяване, не е скрепено с неблагоприятна последица, която да е законодателно предвидена.

Като писмено доказателство по делото е приет отказ за издаване на удостоверение от ТП на НОИ – Варна от 26.09.2024 г., от което се установява, че на Д. К. И. е отказано да бъде издадено удостоверение за УП-13, тъй като в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл. 5, ал.10 КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж от осигурителя ЕТ „Д. -* - В. Г.“ – град В..

Прието по делото е удостоверение от ТД на НАП-В., от което се установява, че за периода от юли 1998 г. до юли 1999 г. Д. К. И. е полагала труд при работодателя ЕТ „Д. -* - В. Г.“ – град В.. В архива на НОИ също се съдържат данни, че Д. К. И. е била осигурена през процесния период, с оглед представеното извлечение от системата на НОИ, който факт не се оспорва от ответника.

Приобщени по делото са ведомости за заплати за периода от януари 1998 г. до юли 1998 г., носещи печат и подпис на работодателя ЕТ „Д. -* - В. Г.“ – град В..

Като писмени доказателства по делото са приети извлечения от регистър БУЛСТАТ, от които се установява, че от 01.01.2012 г. ЕТ „Д. -* - В. Г.“ – град В., със седалище и адрес на управление: град Д. ч., ул. „М.“ № ** е заличен в съдебния регистър, на основание §5, ал.1 от Закона за търговския регистър.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми и обявените за безспорни между страните факти и обстоятелства, съдът приема следното от правна страна:

Предмет на настоящото производство е установяването на трудов стаж, придобит преди 31.12.1999 г., а именно за периода от юли 1998 г. до юли 1999 г. съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.

В настоящия случай съдът е обявил за безспорен факта, че липсват предадени ведомости за заплати и трудово – правни документи от страна на ЕТ „Д. -* - В. Г.“ – град В.. Фактът, че в представеното удостоверение по реда на чл. 5, ал.2 ЗУТОССР, издадено от ответника не е посочено, че документите са унищожени или изгубени, не води автоматично до извода, че удостоверението не изпълва съдържанието на закона, доколкото не може да се вмени във вина на работника, липсата на спазване на законови изисквания от страна на работодателя при прекратяване на дейността си да предаде ведомостите за заплати за съхранение в архива на съответното т. п. на Н. о. и.– гр. В. поделение на НОИ, аргумент от чл. 5, ал.13 КСО. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на производството с оглед съдържанието на удостоверението, се явява неоснователно. В този смисъл определение № 841 от 14.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 706/2012 г., IV г. о., ГК и др.

Неоснователни се явяват и възраженията на ответника, че ищецът не е 3 доказал, че работодателят е прекратил дейността си. Представеното извлечение от регистър БУЛСТАТ доказва, че липсва пререгистриране на работодателя в срока по § 4, ал. 1 ДР на ЗТР. Съгласно § 5, ал. 1 от същия закон дейността на търговските дружества, за които не е поискана пререгистрация се прекратява от 01.01.2012 г. С оглед гореизложеното, следва изводът, че ищцата по реда на пълно и главно доказване е установила, че работодателят е прекратил дейността си.

Направеното и поддържано възражение от ответника за липса на правен интерес от водене на настоящото производство, поради факта, че в регистъра на осигурените лица са налични данни за трудовия стаж на лицето за процесния период, е неоснователно. Самият факт, че се издава отказ от издаване на удостоверение УП-13 за осигурителен стаж в периода от юни 1998 г. до края на 1999 г., поради липса на ведомости за заплати и трудовоправни документи, обосновава интереса на Д. К. И. от водене на настоящото производство. Фактът, че се съдържат данни в регистрите на НОИ, не обосновава липсата на правен интерес, тъй като такъв е налице, с оглед липсата на издаване на удостоверение УП-13, който факта се доказва от приетото писмено доказателство - отказ за издаване на удостоверение от ТП на НОИ – Варна от 26.09.2024 г. В този смисъл е определение № 841 от 14.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 706/2012 г., IV г. о. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор. Настоящият случай е именно такъв, с оглед гореизложените мотиви. В този смисъл е и решение № 60265 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2021 г., III г. о., ГК. Направеното в съдебно заседание възражение, че ищцата има друг ред за защита, също не рефлектира върху съществуващия правен интерес. Право на страната е да избере начина си на защита, в случай на накърнени нейни права, при съществуване на повече от един начин за защита, а и освен това наличието на административен ред за защита, едва при подаване на документите пред пенсионния орган, не е условие за допустимост на настоящото производство.

С оглед гореизложените мотиви и предвид представеното удостоверение, установяващо, че понастоящем в архива в съответното т. п. на Н. о. и.– гр. В.то поделение на НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищеца стаж, съдът приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим, а разгледан по същество е и основателен. При съвкупна преценка на приетите писмени доказателства и обявените за безспорни факти съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан за целия процесен период от 01.07.1998 г. до 31.07.1999 г. като се признае за установено, че ищцата е полагала труд при работодателя ЕТ „Д. -* - В. Г.“ – град В., на длъжността "касиер - счетоводител" на пълно работно време.

Отразяването в приходната агенция на ТД на НАП-В. доказва, че трудовият договор между ЕТ „Д. -* - В. Г.“ – град В. и Д. К. И., ЕГН ********** е бил регистриран и е съществувал. Този документ е официален удостоверителен 4 такъв и не е бил оспорен от страна на ответника и доказва наличието на трудово правоотношение за целия процесен период.

На основание гореизложените мотиви, предявеният иск подлежи на уважаване.

По отношение на разноските:

Ищецът не претендира сторени в производството разноски, а предвид изхода на спора и такива не се следват на ответника. В този смисъл Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Държавна такса не се събира, на основание чл.9 ЗУТОССР.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. К. И., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Д.“ № **, вх.**, ет.**, ап.** и Т. п. на Н. о. и.– гр. В. поделение на Н. о. и. – гр. В., БУЛСТАТ *************** с административен адрес гр. В., ул. О. № **, представлявано от Д. А. в качеството й на Директор, на основание чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, че в периода 01.07.1998 г. до 31.07.1999 г. е полагала труд по трудовоправоотношение с работодател ЕТ „Д. -* - В. Г.“, на пълно работно време, на длъжността „касиер – счетоводител“

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок то връчването му на страните пред Окръжен съд – град Варна