Решение № 160 от 27.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330200062 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление №

22-0432001551/24.10.2022г., издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 01 ПЛОВДИВ, с което на Н. Г. Х. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП .

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че липсвала субективна страна на извършеното административно нарушение, доколкото деецът не знаел за служебното прекратяване на регистрацията, поради неизпълнение от органите на МВР на задължението им да уведомят собственика за това обстоятелство.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета следната фактическа обстановка: на 18.08.2022г. в 20:55 в град Пловдив, по път отворен за обществено ползване, на ул. "Кукуш" до номер 30, в посока запад-изток, Н. Г. Х. управлява моторно превозно средство - лек автомобил "Ауди 80" с регистрационен номер *******, собственост на Т.И.М., което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и допуска следното нарушение:

1. Управлява горепосоченото МПС със служебно прекратена регистрация, поради липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Регистрацията е прекратена на 02.10.2018г., установено след справка в РСОД.

На основание чл.33, ал.2 от ЗАНН административно наказателното производство е прекратено, тъй като е констатиран признак/признаци на извършено престъпление.

Образувана е предварителна проверка по преписка № 432 зм-524/2022г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, прокурорска преписка № 9398/2022г. по описа на РП - Пловдив, с оглед установяване на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

НП се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, във връзка с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 05.10.2022г.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по несъмнен начин от писмените материали по приложените в цялост административна и прокурорска преписка.

2

За възможността при НП, издадено на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН да се използват в процеса на доказване всички материали по прокурорската преписка- Решение №1796/19.10.2022г. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, КАНД № 1462 по описа на съда за 2022 г., Решение № 1766/ 18 октомври 2022 година на Административен съд - Пловдив, ХІХ състав, к. а. н. дело № 1769 по описа за 2022 год.

Не е спорно по делото, а и се установява от писмените материали по приложената прокурорска, че:

- собственикът на автомобила Т.И.М. не е бил уведомен по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП от органите на МВР за служебно прекратената на 02.10.2018г. регистрация на автомобила му;

-процесният автомобил се намирал във владение и ползване на жалбоподателя, считано от 2019г.

Единственият спорен въпрос при така установените безспорни факти е дали деянието е съставомерно от субективна страна.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Според чл. 140, ал.1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от 24.03.2000г.за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която за разлика от многобройни други случаи изрично е посочена в НП.

Съгласно чл. 143, ал.10 ЗДвП:

„ Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на 3 собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“

Същата регламентация е възпроизведена и в чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредбата. Съгласно чл. 18б, ал.2 от Наредбата за прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал.10 ЗДвП, вр. чл. 18б, ал.1, т.8 ЗДвП се уведомява вписания собственик на МПС.

От изричната редакция на чл. 143, ал.10 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 от Наредбата следва, че противно на твърденията на жалбоподателя, уведомлението до собственика не е част от фактическия състав на служебното прекратяване на регистрацията.

Т я настъпва служебно, по силата на закона след уведомяване на органите на МВР, че даден автомобил е без сключена задължителна застраховка ГО по реда на чл. 574 от КЗ.

Уведомлението до собственика представлява факт, последващ настъпването на служебната дерегистрация, като предназначението му е вече реализираната служебна дерегистрация да бъде сведена до знанието на собственика на МПС, като функционалната обусловеност на това уведомление е да предостави възможност на собственика да предприеме действията, съставляващи фактическия състав на служебното възобновяване на служебно прекратената регистрация чрез представяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Във всеки случай, обстоятелството дали е изпратено или не уведомление до собственика е ирелевантно към реализиране на фактическия състав на служебното прекратяване на регистрацията, като факта че дерегистрацията е достигнала до знанието на собственика подлежи на доказване (в случай, че е релевантно за отговорността му) с всички доказателствени средства (по аргумент от чл. 14 и чл. 107 НПК).

От приложената по преписката справка за регистрация е видно, че досежно процесния автомобил от Гаранционен фонд е изпратено до Сектор пътна полиция уведомление № 18170/31.08.2018г., получено в Сектор пътна полиция на 30.09.2018г., в резултата от което считано от 02.10.2018г. регистрацията на автомобила е служебно прекратена.

Автомобилът с прекратена регистрация, всъщност представлява такъв, който към момента на управлението не е регистриран по надлежния ред, 4 поради което правилно, с оглед установените факти, деецът е наказан за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в рамките на законоустановения минимум, поради което по-нататъшни съображения по този въпрос не се дължат.

Изцяло неоснователно е възражението, че деянието било несъставомерно от субективна страна.

Съгласно чл. 6 ЗАНН: административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН: деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, но същевременно той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици.

Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата. В някои случаи тези фактори могат да обуславят наличие на обективна възможност за дееца да формира правилни представи за действителността и тогава би била налице 5 небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно добросъвестно убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава вината е изключена.

Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП е видно, че за да е виновно деянието следва:

- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;

- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

Вече се спомена, че по делото е безспорно, че МВР не са изпълнили задължението да изпратят на собственика уведомление по смисъла на чл.

143, ал.10 ЗДвП.

При тежест на доказване, лежаща върху наказващия орган, не са представени несъмнени доказателства и относно обстоятелството наказаният субект да е узнал за настъпилата служебна регистрация по друг начин.

Поради изложеното следва да се приеме, че в случая умисълът за извършване на нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП е изключен.

Остава въпросът дали той е действал по непредпазливост, тоест дали е могъл и е бил длъжен да предвиди това обстоятелство.

Според трайната съдебна практика отговорът е категорично положителен.

Задължението да се предвиди настъпилата служебна дерегистрация на МПС произтича от императивния характер на нормите на:

-чл. 461 КЗ, според която сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е безусловно задължително за всички регистрирани в страната автомобили;

-чл. 143, ал.10 от ЗДвП , според която регистрацията на автомобили 6 без сключена застраховка ГО подлежи на служебно прекратяване, което настъпва по силата на закона.