Определение № 272 от 17.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Кюстендил, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500122 по описа за 2025 година

С постановеното от Районен съд – Д, решение №365/17.07.2024г. по гр.д.

№1789/2023г. Д. И. К., ЕГН ********** от гр.Д и З. Б. К.,ЕГН ********** от с.У, са осъдени да заплащат, като родители на малолетното дете Б. З. К., ЕГН ********** на М. Н. И. от с.М., по 200.00 лв месечна издръжка , считано от 16.10.2023г. ведно със законната лихва и по 3000 лв, издръжка за минал период една година преди завеждане на иска.

По молба за допълване на решението е постановено определение №1440/06.12.2024г. с което З. Б. К. от с.У е осъден да заплати законна лихва върху издръжка за минал период от 3000.00 лв, считано от 16.10.2022г. и 300.00 лв адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.Е. Д., като пълномощник на Д. И. К., ЕГН ********** със съд.адрес за получаване на съдебни книжа –**** – адв.Е. Д..В подадената жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Въззивницата счита, че отсъствието на мотиви в съдебния акт е съществен порок на акта, изтъквайки, че изискването за мотиви на съдебния акт произтичащо от разпоредбата на чл.236 ГПК, като част от необходимото съдържание на съдебното решение е въздигнато като изискване за съдържание на съдебния акт и с разпоредбата на чл.121, ал.4 КРБ.В съответствие с посоченото е и оплакването за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в неизвършени задълбочен анализ и преценка на доказателствата по делото.По същество твърденията в жалбата са, че въззивницата, като майка на детето, в полза на което е присъдена издръжка не е изоставила родителските си задължения, а ежемесечно изпраща суми за издръжка на детето, съобразно възможностите си.Намира присъдената издръжка за прекомерна и изразява неразбиране на поставеното решение, относно предвиденото плащане на сумата 400 лв за бъдещ период и 3000 лв за минал, като касаещо и двамата родител и предвид обстоятелството, че дължимата издръжка е определена на 200.00 лв, а издръжка за минал период на 3000.00 лв. .Жалбоподателката прави възражение за непълно изясняване на фактическите обстоятелства по спора, доколкото не било изяснено дали 1 ищцата, отглеждащо лице получава финансови средства, във вид на помощи за детето, къде е бащата и какви средства дава за отглеждането му.Ответницата сочи, че при подобряване на социалното и имуществото й състояние, тя ще вземе детето си за отглеждане, а дотогава ако ищцата и нейният съпруг, които по свое желание са приютили детето, поради здравословни проблеми не могат да се грижат за детето, счита, че би следвало да бъдат сезирани компетентните институции за настаняване на детето в подходящо приемно семейство.Счита, че бабата и дядото, страдащи от заболявания са неподходящи, като заместваща грижа предвид лошото здравословно състояние и на детето, което не е обсъдено представителите на Отдел за закрила на детето, които трябвало да вземат мерки и да приложат друга мярка за закрила, която да е адекватна за конкретния случай.Въззивницата счита, че ако ищцата не може да се грижи за детето тя трябва да се откаже от това задължение, а не да търси издръжка от родителите, която не би могла да получи, като повтаря ,че детето е в риск и следва да бъде настанено в друго приемно семейство.Заявява, че положението й е тежко, не може да се грижи за детето и не може да заплаща издръжка в определения размер, още по – малко 3000.00 лв, за минал период.Счита, че спорът е решен в отсъствие на доказателства за обстановката в която живее детето, за поведението на родителите, техните възможности да заплащат издръжка в определен размер.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск по чл.149 СК, а дължимата на детето издръжка да бъде определена на сума 250.00 лв.В жалбата се съдържат доказателствени искания – Изискване на сведения от Социални грижи- Б. д. или Б. относно получаваните от ищцата средства предназначени за отглеждане на детето, както справка от НОИ за изплащаната на детето Б. З. К., ЕГН ********** пенсия поради инвалидност и за нейният размер.Прави искане за предоставяне възможност да ангажира и други писмени доказателства относно предоставените/ превеждани средства от ответницата на ищцата.

Постановеното по реда на чл.250 ГПК определение се обжалва от адв.Н.

Н., вписан в АК – Кюстендил, с личен номер ***********, със служ. адрес – ****, като пълномощник на ищеца М. Н. И., ЕГН **********, като лице осъществяващо заместваща грижа на малолетното дете Б. З. К., ЕГН**********, с адрес *****. В подадената жалба обстоятелствено е отразено, че обжалвания съдебен акт е постановен, по молба за постановяване на допълнително решение, на основание чл.250 ГПК, изискващо произнасяне с решение,а не с определение.Съдът се е произнесъл, след като с първоначалната искова молба са били предявени искове с правно основание чл.143 , ал.3 и чл.149 СК, за осъждането на всеки двама ответници Д. И. К., ЕГН ********** и З. Б. К.,ЕГН ********** да заплащат месечна издръжка в размер на по 200 лв, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни основания за нейното прекратяване, изменения или увеличение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и на основание чл.149 СК, суми от по 2400.00 лв, дължима месечна издръжка за минал период от 1 година,( 12 месеца по 200 лв), преди дата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на цялата сума и при направено искане за постановяване предварително изпълнение на решението.С допълнителна молба депозирана в о.с.з. на 18.06.2023г. е направено искане за изменение на иска на основание чл.214 ГПК, като вземанията са увеличени за суми от 200 на 250 лв за месечната издръжка на основание чл.143, ал.2 СК и от 2400 на 3000 лв за издръжката за минал период на основание чл.149 СК.С решение 365/17.07.2024г. ответниците Д. К. и З. К. са осъдени да заплащат на малолетното дете Б. К. по 200 лв, месечна издръжка, считано от 16.10.2023г. , ведно със законната лихва и по 3000 лв издръжка за минал период една година, преди завеждане на иска.Постановено е, че обжалването на решението в законоустановения срок не спира изпълнението му.След подадената молба за допълване на решението, с 2 обжалваното определение №1440/06.12.2024г. съдът е осъдил ответника З. К. да заплати законната лихва върху издръжката за минал период от 3000 лв, считано от датата на завеждане на исковата молба и 300 лв адвокатско възнаграждение, без да се произнесе по изменения размер на иска за заплащане на месечна издръжка, за суми от 200 до 250 лв, както и без да постанови предварително изпълнение на решението.В съответствие с изложеното, въззивникът прави извод за недопустимост на постановеното определение вместо решение, за непълнота на постановеното допълнително решение, поради непроизнасяне по увеличения размер на исковете за издръжка и по отношение на ответницата Д. К..Искането е, обжалваното определение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално съдът да се произнесе по увеличения размер на исковете за издръжка за сумите от 200 до 250 лв и за осъждане на ответника Д. К. да заплати законна лихва върху уважения размер на иска за издръжка за минало време , считано от датата на завеждане на исковата молба, както и адвокатско възнаграждение.

Проверени по реда на чл.267, ал.1 ГПК съдът намери подадената от Д.

К. жалба за допустима – постъпила в срок, от надлежна страна в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжаблване съдебен акт.

В срока за обжалване на постановеното от ДнРС определение №1440/06.12.2024г е и подадената от адв.Н. Н., като представител по пълномощие на М. Н. И., ЕГН **********, представляваща малолетното дете Б. З. К., ЕГН **********, при условията на чл.143, ал.3 вр. с чл.143, ал.4 СК.В отсъствие на обективирано в съдебен акт решение на първоинстанционния съд по претенция за месечна издръжка, в увеличените размери за сумата от 200.00 до 250.00 лв, и по отношение на ответницата Д. К., за дължима законна лихва върху сумата 3000.00 лв, в това число и за неуважаването й, при отсъствие на процесуална норма, признаваща мълчаливо решение и възможност да се направи проверка на липсващото произнасяне, то въззивна проверка на липсващ съдебен акт не може да бъде проведена, както невъзможно е въззивният съд да разгледа тези искания по същество за първи път.

Решението по чл.250 ГПК е решение по предмет на делото, което се постановява тогава когато съдът не се произнесъл по съдържащите се в исковата молба искания.В този смисъл, ако при направено своевременно искане за допълване на решението съдът не се е произнесъл, както в случая и доколкото искането се поддържа, то производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено на Дупнишкия районен съд за произнасяне по искането за допълване на решението, обективирано в молба с вх.№7889/19.07.2024г. по тази част от молбата, касаеща претенцията за издръжка за суми над 200.00 лв до 250.00 лв, по вземането за законна лихва за присъдената издръжка за минало време, в размер на 3000.00 лв и за адвокатско възнаграждение и по отношение на ответницата Д. К..

Водим от горното и на основание чл.250, ал.1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№122/2025г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за постановяване на допълнително решение, в съответствие с изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4