Решение № 304 от 26.09.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. гр. Лом, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д.а при участието на секретаря Моника Ц. В.а като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело № 20231620100807 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от В. Т. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр.****** ул. „*********“ № **, чрез адв. Н. К. при *АК, с адрес за кореспонденция: гр. ******, ул. „*********“ № *, срещу „*********“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.*******, р-н ******, бул. „******”№ ***, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие от дата **.**.2022 г., от които: 3000 лева (три хиляди лева), представляващи неимуществени вреди, и 1000 лева (хиляда лева), представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на настъпването на увреждането - **.**.2022г., до окончателното й изплащане, и в условията на субективно пасивно евентуално съединяване - осъдителни искове от В. Т. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр.****** ул. „*********“ № **, чрез адв. Н. К. при *АК, с адрес за кореспонденция: гр. ******, ул. „*********“ № *, срещу П. К. Т., с адрес гр.

******, ул. „******** “ № **, вх. *, ап. **, с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие от дата **.**.2022г., от които: 3000 лева (три хиляди лева), представляващи неимуществени вреди, и 1000 лева (хиляда лева), представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на настъпването на увреждането - **.**.2022 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на **.**.2022г. около 7.30ч. ищецът е 1 участвал в пътнотранспортно произшествие като пострадал. Другият участник в произшествието, по чиято вина се сочи, че е настъпило същото, е вторият ответник П. К. Т.. На посочената по-горе дата и час по твърденията на ищеца, направени с исковата молба, той се движел плътно вдясно на пътното платно с каруца, теглена от кон /негова собственост/, по ул. „******“ в гр.*****, кв.М. по посока – гр.*****. Сочи се, че в насрещното платно се движел лек автомобил, управляван от П. К. Т.. Ищецът твърди, че след кръстовището между ул. „******“ и ул. „*********“ водачът Т. се блъснал с лекия си автомобил в предна лява стръка на каруцата и от удара стръката се счупила, скъсала се амуницията на коня, а предната лява гума на автомобила ударила предната лява гума на каруцата, като изкривила предният мост и опашницата на същата. От удара ищецът К. полетял напред, счупил предния щит на каруцата и паднал на 4-5 метра в дясно от своето ППС. При падането ищецът твърди, че почувствал болка по цялото тяло, нуждаел се от незабавна помощ, а водачът на лекия автомобил - Т., дори не дошъл да провери какво се е случило с него, като останал със съпругата си на кръстовището. В исковата молба се излага, че първа помощ на ищеца е оказана от дошлите след произшествието хора. Произшествието било посетено от служители на КАТ, които съставили протокол за ПТП и Акт за установяване на административно нарушение на водача на автомобила Т..

Ищецът твърди, че след ПТП бил закаран в МБАЛ ******, където бил прегледан. Били констатирани наранявания по главата, множество наранявания по гръдния кош и гърба, по краката и лакътните стави.

Натъртено било цялото му тяло и му било назначено домашно лечение с компреси и обезболяващи. Твърди се също, че изпитал силни болки, тъй като натъртванията били жестоки, като се има предвид, че е изхвръкнал от каруцата на 4-5 метра разстояние от нея, а телесното му тегло било 157 кг.

Ищецът твърди, че първите дни се налагало да ползва чужда помощ при ставане, хранене и придвижване, като изпитвал болки по цялото тяло, имал непрекъснато главоболие и световъртеж, в резултат на което не можел да пази равновесие.

Към момента на депозиране на исковата молба ищецът твърди, че възстановяването от всички горепосочени травми не е напълно завършено, като сочи, че непрекъснато изпитва болки по цялото тяло, не може да се движи нормално, непрекъснато се чувства уморен. Твърди, че е претърпял и продължава да търпи сериозни увреждания, като последиците за здравословното му състояние се характеризират с трайност. Ищецът твърди, че е провел лечения, които се оказали неефективни. Сочи, че е направил значителни за финансовото си състояние разходи за медиК.ти и лечение на уврежданията, претърпени в резултат на ПТП, които обаче не са предмет на настоящата му претенция.

На следващо място е релевирано, че от протокола за ПТП се установява, че вторият ответник П. К. Т. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с първия ответник „*********“ ЕАД към момента на инцидента, а именно: застрахователна полица №*********** от 2022г.

Въведено е твърдение от страна на ищеца, че е налице настъпване на застрахователно събитие, рискът за което в случая, следва да се носи от „*********“ ЕАД, което дружество е застраховател на втория ответник по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предвид това ищецът счита, че има правен интерес да предяви иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди и по отношение на застрахователя, с оглед което е сезирал съда.

2

Претендират се разноски, като не е представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.

К. Т.. Със същия се оспорва основателността на евентуалния иск срещу този ответник. Сочи се, че за лек автомобил марка „******“, модел „********“ с peг. номер * **** ** към датата на настъпване на произшествието **.**.2022г., е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за който „*********“ ЕАД, ЕИК ******** е издало застрахователна полица, за която свидетелства и изявлението на длъжностното лице, съставило протокола за ПТП, представен от ищеца. В тази връзка при настъпване на вреди от противоправно поведение от страна на П. К., каквито се твърдят от ищеца, отговорността на основание този застрахователен договор е основателно и законосъобразно да се възложи на застрахователя.

Оспорва се и основателността и размерът на предявения иск, твърденият механизъм на ПТП, както и размерът на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Наведени са твърдения за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

Отправена е молба исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил и от ответника ************“ ЕАД. Същият сочи, че предявеният против ,,*********“ ЕАД иск е процесуално недопустим и неоснователен, поради което е отправено искане делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност, искът да бъде отхвърлен. Ответното дружество сочи, че ищецът не е спазил нормативното изискване, заложено в разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като не е заявил в писмена форма пред застрахователя желанието си да получи застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди по доброволен ред, като по този начин е лишил застрахователя от възможността да удовлетвори застрахователната претенция, както и да предотврати необходимостта от предявяването на съдебна претенция, неоснователно обременявайки последния с допълнителни разноски. Сочи се, че представената от ищцовата страна извънсъдебна покана, с която се твърди, че застрахователят е уведомен за настъпването на застрахователното събитие, както и за наличието на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, е непълна, като са изложени твърдения, че от така предоставения екземпляр не може да бъде направено заключение за обстоятелства с най-голямо значение за настоящия съдебен спор, а именно: От къде е изпратена?; Кога е изпратена?; Дали същата е получена?; От кого е получена и в какво качество е действало лицето? Липсата на тази информация според предпочетения ответник поражда основателни съмнения, че не е налице надлежно уведомяване на застрахователя за наличието на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ.

Предвид липсата на достатъчно доказателства за надлежното изпращане на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.

380, ал. 1 от КЗ, се сочи, че е налице съществено нарушение на императивна правна норма, намираща се в пряка връзка с настоящия спор, поради което е отправено искане за прекратяване на производството.

В условията на евентуалност е оспорен предявеният иск по основание и размер. Оспорени са всички фактически твърдения на ищеца в исковата молба, с изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „*********“ ЕАД за лек 3 автомобил марка „*****“, модел „******“, рег. № * **** **.

Оспорено е от предпочетения ответник и твърдението на ищцата, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахования в дружеството водач. В тази връзка се оспорва твърдението в исковата молба за виновно извършено противоправно поведение от страна на водача на л. а. марка „*****“, модел „******“, рег. № * **** **, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на застрахования и настъпилия вредоносен резултат.

Твърди се, че по делото не са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за ищеца.

Сочи се, че единственият документ, представен от ищеца, който съдържа информация относно механизма на настъпване на ПТП, е изготвеният на **.**.2022г. протокол за ПТП, от който не може да се установи категорично фактът, че водачът на застрахования в „*********“ ЕАД автомобил е действал в разрез с правилата за движение по пътищата, имплементирани в разпоредбите на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, както и че именно неговите действия са станали единствена причина за настъпване на вредоносните последици. Твърди се, че протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП, поради което са оспорени констатациите в констативния протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП“.

В условията на евентуалност от страна на предпочетения ответник се иска редуциране размера на евентуалните обезщетения, тъй като претендираните в исковата молба размери на обезщетенията - 3000 лева за неимуществени вреди и 1000 лева за имуществени вреди, са силно завишени, т.к. обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, който деморализира и ненужно обогатява ищците и който смущава общественото нравствено чувство.

Отделно от това на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ предпочетеният ответник е направил възражение за началния момент на настъпилата забава по отношение на застрахователя. Предвид обстоятелството, че в представената от ищеца извънсъдебна покана липсва подробна информация за банковата сметка, по която лицето желае да получи застрахователно обезщетение, като се сочи, че са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.

380, ал. 3 от КЗ, които от своя страна, имат за последица недължимост на лихва за забава от страна на застрахователя до момента, в който бъдат изпълнени нормативните изисквания за представяне на банкова сметка.