Определение № 1036 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002104591 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Д. Г. У., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. Г. Г. срещу решение № 320/21.07.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 358/2025 г. на Плевенския окръжен съд (ПОС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение № 78/04.03.2025 г. по гр. дело № 1312/2023 г. на Червенобрежкия районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Средно училище (СУ) „Д-р П. Б.“ – [населено място] бряг, осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане на сумата 14 561.64 лв., претендирана като разлика над изплатеното й обезщетение в размер 9 540.96 лв. до претендирания му размер от 24 102.60 лв., ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от 13.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваната част, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба, също чрез адв. Г., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните въпроси: 1) допуснал ли е Окръжен съд – Плевен (ПОС) нарушение на материалния закон при тълкуване и приложение на чл. 228, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, като е приел, че за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ като база следва да се използва брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието, без да прецени дали по-нататъшни изменения на трудовото 1 възнаграждение, установени с анекси към КТД (в т.ч. с обратно действие или общовалидно приложение), не следва да се отразят при изчислението към датата на реалното възстановяване – 29.08.2023 г.; 2) допуснал ли е ПОС нарушение при тълкуване и приложение на чл. 345, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 от КТ, като е пренебрегнал факта на реално допускане и явяване на ищцата на работа на 29.08.2023 г. и съответно е отказал признаване на правото й на трудово възнаграждение за този ден и на правните последици от непрекъснатостта на трудовото правоотношение (в т.ч. прилагане на актуализациите на възнаграждението към датата на възстановяване); 3) допуснал ли е ПОС нарушение на материалния закон и принципа против злоупотреба с право, като е оставил работодателя да реализира полза от собственото си противоправно поведение, чрез неизпълнение или селективно прилагане на анекси към КТД и не е приложил нормите на КТД/анексите ех lege при възстановяване на работника, въпреки установените отменени уволнения и фактическата непрекъснатост на правоотношението; 4) допуснал ли е ПОС нарушение на материалния и/или процесуалния закон, като е приел, че доверителката е загубила членството си в синдикалната организация поради неплащане на членски внос, без да установи дали неплащането е било виновно и без да изиска или установи наличие на формално решение на синдикалната организация за прекратяване на членството (чл. 8 и чл.

23 от Устава на СБУ) при положение, че неплащането е следствие от обективна невъзможност – липса на възнаграждение вследствие на признати за незаконни уволнения, или е резултат от възпрепятстващо поведение на работодателя относно информиране; 5) допуснал ли е ПОС нарушение при тълкуване и приложение на правото, като е отказал прилагане на по-благоприятните условия от КТД (вкл. допълнителни обезщетения за синдикални членове, бонуси, актуализации) спрямо лицето, което не е могло да плати членски внос поради липса на трудово възнаграждение в резултат на незаконните уволнения и/или е било възпрепятствано да се информира и официално присъедини, като по този начин е допуснато работодателят да се облагодетелства от собствената си недобросъвестност; 6) допуснал ли е ПОС съществено нарушение на процесуалните правила и правото на справедлив процес (вкл. равнопоставеност на страните), като не е разпоредил исканите доказателствени действия (вкл. проверка на място от вещото лице и разпореждане за представяне на документи от МОН/ответника), въпреки индикации за укриване и противоречия в представените щатни разписания, и съответно е постановил решение на непълна и несигурна доказателствена основа; 7) допуснал ли е ПОС нарушение на материалния закон, като не е установил и не е приложил нормативния ред, заложен в Нар. № 4/20.04.2017 г. (чл. 17 и чл. 18) и в анексите към КТД (в т.ч. анекс № Д01-216/29.11.2018 г., анекс № Д01-236/12.11.2019 г., анекс № Д01-342/07.12.2020 г., анекс № Д01-44/04.04.2022 г., анекс № Д01-157/20.07.2022 г. и анекс № Д01-192/10.08.2023 г.), при положение, че тези актове задължават средствата за делегираните дейности да се използват единствено за увеличение на индивидуалните основни работни заплати и осигуровки, и като е приел, че липсата на издадена от директора заповед или доклад за недостиг на средства може да оправдае неизвършване на предвидените увеличения, вместо да приеме, че неизпълнението на задълженията следва да носи неблагоприятни последици за ответника и да доведе до 2 съобразяване на трудовите възнаграждения ех lege; 8) допуснал ли е ПОС процесуалноматериално нарушение, като е приел за релевантно и достатъчно твърдението на ответника, че поименното щатно разписание не е утвърждавано, и е позволил този формален факт да бъде използван като средство за избягване на приложението на анексите към КТД и на задължението за издаване на заповед по чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, вместо да изиска доказателства за мотивирания доклад до РУО/общината и да направи правна оценка дали липсата на формален административен акт по същество освобождава работодателя от задължението да разположи увеличенията и да ги отрази в поименното щатно разписание; 9) допуснал ли е ПОС съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на справедлив процес, като е приел за основателно възражението на ответника, че щатното разписание не може да бъде представено по делото поради съдържание на лични данни и/или липса на утвърден акт, и по този начин е отказал достъп на ищцата до релевантно доказателство, което е изключително необходимо за установяване на размера на трудовото възнаграждение и приложението на анексите към КТД; 10) допуснал ли е ПОС съществено нарушение на правилата за доказване и принципа на равнопоставеност на страните, като е отказал да постанови исканите доказателствени действия (служебна проверка/проверка на място от вещото лице, искане на данни от МОН/РУО, разпореждане за представяне на заповеди за увеличение и поименно щатно разписание) и не е приложил допустимите презумпции и неблагоприятни за укриващата страна доказателствени последици при установени индикации за укриване на документи, с което е оставил решението върху непълна и несигурна фактическа основа; и 11) длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона. От страна на жалбоподателката се навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка единствено по отношение на последния въпрос № 11 се цитира определение № 663/12.06.2015 г. по гр. д. № 2314/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, но по отношение на останалите въпроси в изложението не са посочени актове на ВКС, в противоречие с които ПОС да е разрешил тези въпроси. Жалбоподателката поддържа и че формулираните от нейна страна въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но без да излага съображения за наличието на тази допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържа се и че в обжалваната му част въззивното решение било очевидно неправилно, с което се навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.

Насрещната страна – ответникът СУ „Д-р П. Б.“, в отговора на касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. М. излага съображения за неоснователност на жалбата и на иска по чл. 222, ал. 3 от КТ на жалбоподателката; поддържа и доводи, че не са налице наведените от последната основания за допускане на касационното обжалване.

За да постанови обжалваната част от решението си, въззивният съд е възприел мотивите на 3 първата инстанция, че съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 16, предл. 3 от Вътрешните правила за работа на ответното училище, за непедагогическите специалисти (каквато е била и ищцата), работили при един и същи работодател в сферата на образованието за последните 10 години от трудовия си стаж и нечленуващи в синдикална организация, е предвидено обезщетение в размер на 6 брутни заплати, а за синдикалните членове е предвидено допълнително обезщетение; както и че липсва основание за увеличение размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ на ищцата, въз основа актуализация на трудовото възнаграждение, тъй като със съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) по делото е установено, че трудовото възнаграждение на ищцата, получавано за заеманата преди уволнението й длъжност „главен счетоводител“, значително надвишава размера на възнаграждението за същата длъжност, след актуализация на трудовото възнаграждение.

Окръжният съд е приел още, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се определя съобразно нормата на чл. 228, ал. 1 от КТ, по която критерият за изчисление на обезщетенията по този раздел, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото не е предвидено друго. С оглед на това, съдът е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателката, че обезщетението й по чл. 222, ал.

3 от КТ следвало да се изчислява съобразно възможно увеличение на трудовото възнаграждение при евентуалното й допускане до работа от работодателя след отмяната на предходните й уволнения. В тази връзка, като се е позовал и на практиката на ВКС (решение № 665/11.01.2011 г. по гр. д. № 1688/2009 г. на III-то гр. отд., решение № 490/28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на IV-то гр. отд., решение № 486/09.06.2010 г. по гр. д. № 1528/2009 г. на III-то гр. отд.), въззивният съд е изложил и съображения, че разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ установява като база за изчисление, полученото брутно трудово възнаграждение съобразно трудовия договор, а не в какви размери би могло да бъде това обезщетение при определени условия, както и че определянето на обезщетенията при тази база по чл. 228, ал.

1 от КТ не се влияе от впоследствие настъпили факти, спрямо момента, в който е получено последното брутно трудово възнаграждение. В обобщение съдът е приел, че базата за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ на гл. Х от КТ е полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на обезщетението, както и че по този начин е изчислено и обезщетението по чл.

222, ал. 3 от КТ на ищцата в случая. По отношение членствените права на жалбоподателката в синдикална организация, окръжният съд е приел, че при преценката относно основателността на претенцията й по чл. 222, ал. 3 от КТ не следва да съобразява твърденията й, че тя е станала синдикален член след образуване на въззивното производство. В тази връзка съдът е изложил съображения, че членуването в синдикална организация след образуване на съдебното производство пред първата и пред въззивната инстанция няма обратно действие, за да се приеме, че на ищцата следва да се определи поголямо възнаграждение като база, съобразно вътрешните правила на ответното училище за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на служител, 4 който е синдикалист. Съдът е изтъкнал също, че по делото е безспорно установено, че ищцата към датата на прекратяването на трудовото й правоотношение не е била член на синдикална организация, поради което не следва да й се изплаща допълнително обезщетение, каквото се изплаща на служител-синдикалист при прекратяване на трудовото правоотношение. По така изложените съображения въззивният съд е намерил, че в частта му по иска по чл. 222, ал. 3 от КТ първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.