Решение № 88 от 13.03.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Монтана, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630102305 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и под евентуалност иск със същото правно основание за прогласяване нищожност на отделна клауза от договора.

Ищцата Д. П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: ..... е предявила срещу ответното дружество ,,.....‘‘ЕООД, ЕИК: .....599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, ......., ет.9 установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 620702/03.05.2018 г. е нищожен/недействителен/ съгласно чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД; Под евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора за потребителски кредит № 620702/03.05.2018 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение- поръчителство от ,,.....’’в полза на ответника. Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат пространни съображения относно недействителността на процесния Договор, както и отделни негови клаузи, както и, че ищцата не е подписвала договор за поръчителство, такъв не й е представян и липсва съгласие от нейна страна за сключването му.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок е подаден писмен отговор на исковата молба. Искът се 1 оспорва като неоснователен, за което ответната страна излага подробни съображения, поради което моли МРС да отхвърли така предявения иск, като му присъди деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Искът е процесуално допустим за съдебно разглеждане. Разгледан по същество е основателен.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

По делото не е спорно, че между ищцата и ответника ,,.....‘‘ на 03.05.2018 година е сключен договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от ..... лева със срок на издължаване 6 месеца. Посоченият в Договора ГПР бил в размер на 49,05%.

В чл.5 от договора изрично било предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ,,Фератум Банк‘‘ в полза на дружеството-ответник, като договорът се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. В предоставената преддоговорна информация не е вписано/а е следвало/, че при наличие на договор за гаранция очакваните разходи за кредитополучателя се увеличават.

Тези разходи не са включени в ГПР, който се изчислява по Договора само от главница и договорна лихва, което е било задължително, тъй като в случая се касае за допълнителна услуга, водеща до оскъпяване на кредита, която не е елемент от договора за кредит. Това вземането не е отчетено и при посочената общодължима сума по кредита от ... лв.- главница и лихва, както и въобще не става ясно какво е възнаграждението за поръчителство. Договорът за поръчителство не бе представен по делото, макар ответникът да не отрича, че такъв е налице и въпреки указанията на съда, този договор да бъде представен.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай съдът

2 намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на гаранта следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.5 от договора за кредит сочи на безусловно изискване да бъде сключен договор за поръчителство и то именно с ,,Фератум Банк‘‘ и изрично е посочено, че с одобряване на договора за заем се одобрява и договора за поръчителство.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва плащането по договора за обезпечение на кредита към разходите по кредита и към ГПР, като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

3

Вземането по възмездния договор за обезпечение на вземането, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, особено като се има предвид, че двете дружества са свързани лица.

Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал.

4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Установените факти сочат и на безспорен извод за заблуждаваща търговска практика.

На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен.

Така мотивиран съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцата в цялост сторените и доказани от нея деловодни разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. чл.

26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „.....” ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: град София, ......

НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и Д. П. К. с ЕГН ********** от град ..... Договор за потребителски кредит № 620702/03.05.2018 година.

ОСЪЖДА „.....” ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. К. с ЕГН ********** от ..... сумата от общо ..... лева направени в производството разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в 4 двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5