Решение № 60 от 05.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Горна Оряховица, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200725 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „А.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д. З. Т. чрез пълномощника адв. А. Ч. от АК – Велико Търново, обжалва електронен фиш серия Г № 0041045, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. „за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ“. Поддържа, че във фиша не е описано управление на моторно превозно средство, което е един от елементите от състава на отговорността. Не било посочено точното място на нарушението. Фишът бил издаден след изтичане на 6-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемане на нарушението.

Във фиша нямало данни за името и длъжността на лицето, което го е издало.

Автоматизираното средство, с което е установено нарушението, не било предварително обозначено и не функционирало автоматизирано в отсъствието на контролен орган. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш. С допълнителна молба с вх. № 2373/28.02.2023 г. моли съда да му присъди направените по делото разноски. Представя списък на 1 разноските, включващ един-единствен разход в размер на 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП повдига възражение за прекомерност на уговореното и платено от дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение.

РАЙОННА

ПРОКУРАТУРА

–

ВЕЛИКО

ТЪРНОВО,

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2022 г. в 8:40 часа на път II-53, в участъка при км 15+300, на територията на община Лясковец, бил заснет с преносима система за контрол на скоростта ARН CAM S1 с фабр. № *** лек автомобил „К.“ с рег. № ***, собственост на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, движещ се в посока към гр. Е..

На 17.03.2022 г. ОД на МВР – Велико Търново издала против дружеството собственик на автомобила „А.“ ЕООД, ЕИК ***, обжалвания електронен фиш серия Г № 0041045, с който на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Електронният фиш бил връчен срещу разписка на управителя на дружеството жалбоподател на 09.11.2022 г. (разписката на л. 15). На 22.11.2022 г. подписаната от пълномощника на дружеството жалбоподател жалба против фиша била изпратена по пощата на ОД на МВР – Велико Търново (пощенското клеймо върху плика на л. 12).

От приетата като писмено доказателство справка, изготвена чрез отдалечен достъп до Информационния център на Гаранционния фонд (л. 14), се установява, че за заснетия автомобил с рег. № *** не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към посочената във фиша дата на нарушението 06.03.2022 г.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, 2 подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея доводи.

В обжалвания електронен фиш нарушената законова разпоредба и приложената санкционна разпоредба са посочени с израза: „член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ, във връзка с член 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ“. С така посочените във фиша разпоредби са регламентирани съставите на най-малко две различни административни нарушения. С разпоредбите на чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е формулирана, от една страна, забрана да се управлява моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а от друга – санкционна норма, регламентираща административното наказание, което се налага на собственика за нарушаване на тази забрана. Така регламентираното нарушение по чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, изразяващо се в нарушаване на забраната за управление на МПС, за което няма действаща задължителна застраховка, се осъществява с действие.

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентира задължение на собственика на регистрирано в страната МПС да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Неизпълнението на това задължение е предвидено като основание за ангажиране на отговорността на собственика по чл. 638, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. Това нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се осъществява с бездействие, поради което то е различно от посоченото погоре нарушение по чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, представляващо неправомерно действие.

Формулирането на нарушените законни разпоредби с цитирания погоре израз, който включва едновременно чл. 483, ал. 1, т. 1, чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 638, ал. 4 от КЗ, поставя както наказаното дружество, така и съда в 3 невъзможност да установят еднозначно за кое от посочените по-горе две различни нарушения е наказано дружеството жалбоподател. Еднозначен извод за кое нарушение е наказано дружеството не може да бъде изведен и от съдържащото се във фиша описание на нарушението, доколкото в него са посочени както действието „управление на МПС“, съставляващо изпълнителното деяние на нарушението по чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал.

1, т. 2 от КЗ, така и бездействието „несключване на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е изпълнителното деяние на състава по чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Предвид изложеното съдът приема, че в процесния случай посочването във фиша на няколко нарушени разпоредби, чрез които са регламентирани различни състави на административни нарушения, без възможност да се установи чрез тълкуване за кое конкретно нарушение е наложена имуществената санкция, представлява съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Ето защо обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН основание.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че обжалваният фиш е издаден на 17.03.2022 г. (справката на л. 18), поради което е неоснователен доводът, че е издаден след изтичане на 6-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.

Противно на поддържаното в жалбата, вписаният в текста на фиша израз „обл. В.Търново, общ. Лясковец, гр. Лясковец – на път II-53, км 15+300“ удовлетворява в пълна степен процесуалноправното изискване за посочване на мястото на нарушението.

Оплакването в жалбата, че във фиша няма данни за името и длъжността на лицето, което го е издало, не намира опора в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в който сред изчерпателно изброените реквизити на електронния фиш не са предвидени посочените данни.

А доводът, че автоматизираното средство, с което е установено нарушението, не е било предварително обозначено и не е функционирало автоматизирано в отсъствието на контролен орган, не държи сметка за легалната дефиниция на автоматизирани технически средства и системи в т.

4

65 от § 6 от ДР на ЗДвП, както и за отпадането на изискването за обозначаване с пътен знак и оповестяване на местата за контрол, настъпило по силата на измененията в чл. 165, ал. 2, т. 7 и 8 от ЗДвП (ред. съотв. ДВ, бр.

69 от 2008 г., и ДВ, бр. 19 от 2015 г.) със Закона за изменение на ЗДвП (ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) и на отмяната на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. с Наредбата за изменение и допълнение на същата, обн. в ДВ, бр. 6 от 2018 г. и влязла в сила на 16.01.2018 г.

Независимо от неоснователността на изложените в жалбата и обсъдени по-горе доводи за незаконосъобразност обаче съдът следва да отмени обжалвания електронен фиш поради обоснованото по-горе съществено нарушение на процесуалните правила.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на дружеството жалбоподател за присъждане на направените разноски в производството пред районния съд за платено възнаграждение за един адвокат. От представените доказателства (разписката, включена в текста на договора за правна защита и съдействие на л. 7) се установява, че дружеството е платило в брой на пълномощника адвокат възнаграждение в размер на 400 лв. От друга страна обаче, пълномощникът адвокат е представил писмена молба за присъждане на разноските по делото (л. 58), в която е препратил за размера на претенцията към подписания от самия него списък на разноските (л. 59), според който заплатеният по делото адвокатски хонорар е в размер на 300 лв. При това положение и съобразно приложимото в материята за отговорността за разноски диспозитивно начало съдът следва да присъди на жалбоподателя надлежно поисканите 300 лв. от общо направените 400 лв. разноски по делото.

За плащането на посочената сума следва да бъде осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико Търново, която е юридическото лице, издало отменения като незаконосъобразен електронен фиш.

Уговореното и платено адвокатско възнаграждение, а на още по-голямо основание надлежно поисканата част от него, съответства на степента на фактическата и правната сложност на делото и на реално положения от пълномощника адвокат труд. Ето защо възражението на ОД на МВР – Велико Търново за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

5

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0041045, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д. З. Т., с адрес за призовки и съобщения ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 483, ал.

1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т.

1 от Кодекса за застраховането.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО

НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ 129009767, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д. З. Т., с адрес за призовки и съобщения ***, сумата 300 лв. (триста лева), представляващи надлежно поискана част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита в производството пред районния съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ОДМВР – Велико

Търново за прекомерност на уговореното и платено от дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение.