Определение № 2891 от 06.11.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1427/2024
- Вид
- Определение № 2891
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 06.11.2024
- Състав
- Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 452, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 452, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 510 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 688 · Търговски закон
- чл. 739, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2891 гр. София, 06.11.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове:
Десислава Добрева
Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002901427 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника “ПРЕСТИЖ 98” ООД, ЕИК 119094317, против решение № 24/25.03.2024 г. по в.т.д. № 24/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която след частична отмяна на решение № 23/24.11.2023 г. по т.д. № 52/2020 г. на Окръжен съд – Сливен е осъден ответникът и настоящ касатор да заплати на ищеца “ГИТЕКС” ЕООД, ЕИК 119001163, сумата 66 864,56 лева като част от сумата от 92 864,56 лева, представляваща стойността (с вкл. ДДС) на доставки на гориво по фактури №№ 24558/13.10.2015 г., 24572/17.10.2015 г. и 24580/20.10.2015 г., извършени от “ЕВИМИ” ЕООД, ЕИК 102698626 (заличено от търговския регистър), което вземане е възложено на ищеца вместо плащане с постановление от 09.09.2019 г. по изп. дело № 381/2019 г. на ЧСИ с рег. № 709, с район на действие ОС Бургас, ведно със законната лихва от 29.06.2020 г. до окончателното й плащане.
С касационната жалба са въведени оплаквания за недопустимост на въззивното решение и съответно за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че със заличаването от търговския регистър на длъжника “ЕВИМИ” ЕООД при условията на чл. 632, ал. 4 ТЗ съгласно решение № 26009/11.01.2021 г. по т.д.н. № 115/2019 г. по описа на БОС и с прекратяването му като правен субект всички съдебни производства срещу него се прекратяват като недопустими, включително и изпълнителните такива, а предприетият от ищеца способ може да бъде реализиран само в рамките на висящо изпълнително дело след надлежно възлагане от съдебния изпълнител по реда на чл. 510 ГПК. Изтъква се, че поради това предявеният иск е недопустим, тъй като “ГИТЕКС“ ЕООД на самостоятелно основание е изгубило процесуалната легитимация по него поради погасяване на вземането му на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. По същите съображения се релевира и наличие на очевидна неправилност на 1 обжалваното решение. Добавя се, че съдилищата са разгледали непредявен иск, тъй като с оглед заявените от ищеца, очертаващите предмета на спора обстоятелства и искането, производството не е по иск с правно основание чл.
510 ГПК вр. с чл. 65, ал. 3 ЗЗД. Оспорва се като неправилен и изводът на въззивната инстанция, че ищецът се легитимира като самостоятелен кредитор на ответника “ПРЕСТИЖ 98” ООД и възложеното вземане не е подлежало на предявяване в производството по несъстоятелност на “ЕВИМИ” ЕООД.
Изтъква се, че възложеното вземане е актив - част от масата на несъстоятелността, и не подлежи на предявяване. Релевира се, че с откриване на производството по несъстоятелност кредиторът “ГИТЕКС” ЕООД е следвало да предяви своите вземания от “ЕВИМИ” ЕООД в срока по чл. 685, съответно чл. 688 ТЗ, които не е събрал въз основа на издаденото от съдебния изпълнител постановление за възлагане, и като не е сторил това, същите са погасени на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. Сочи се, че разглежданото дело е средство за реализация на способ за индивидуално принудително изпълнение по чл. 510 ГПК, провеждано от страна на взискателя “ГИТЕКС” ЕООД по отношение на вземането на неговия длъжник от “ПРЕСТИЖ 98” ООД, но след като титулярът на вземането не съществува в правния мир, то и последното е погасено. Добавя се, че по тези съображения вземането на “ГИТЕКС” ЕООД по изпълнителния лист от 2015 г., чието принудително изпълнение се провежда, е погасено и това дружество няма качеството на взискател. Излагат се доводи, че в случая самостоятелното право на процесуалния субституент е преклудирано по силата на закона на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ и прекратеното юридическо лице не е надлежна страна в изпълнителното производство, с оглед на което искът по чл. 510 ГПК е процесуално недопустим. Спроде касатора , поради същите аргументи позоваването на недействителността съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК изисква висящност на изпълнително производство, каквото не би могло да бъде образувано срещу посочения длъжник поради заличаването му. Прави се оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения – необсъждане на доводите и защитните тези на ответника относно незаконосъобразно преобразуване на изпълнителното дело, липсата на доказателства за намаляване на задължението по изпълнителното дело след издаването на постановлението за възлагане на 09.09.2019 г., непроизвеждане на действие на запора поради неиндивидуализиране на вземанията – обект на запора. Претендира се да бъде обезсилено въззивното решение като недопустимо, а ако бъде прието за допустимо - същото да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявеният частичен осъдителен иск по чл. 510 ГПК.
Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал.
1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:
1. Питане “за задължението на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да изложи изрични и ясни мотиви, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и за задължението на съда да прецени всички 2 правнорелевантни факти, от които произтича спорното право”.
По този въпрос се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и формираната такава, обективирана в цитирани от касатора решения на ВКС.
2. “Активно процесуалноправно и материалноправно легитимиран ли е взискателят в исково производство срещу третото задължено лице за събиране на вземане, възложено му по реда на чл. 510 ГПК, в случай че титулярът на вземането бъде прекратен с несъстоятелност по реда на чл.632, ал. 4 ТЗ?
Запазва ли се легитимацията в случай, че преди обявяването на титуляра в несъстоятелност, вземането вече е било възложено вместо плащане на кредитора?”.
По това питане се сочи отклонение от задължителната практика на касацията – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, както и формираната такава, намерила израз в решение № 145/28.06.2018 г. по т.д. № 2180/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 85/18.02.2022 г. по т. д. № 742/2021 г. на ВКС, II т.о., решение № 7/12.02.2020 г. по гр.д. № 1473/2019 г. на ВКС, II г.о., решение № 42/28.06.2022 г. по гр.д. № 3053/2021 г. на ВКС, II г.о.
И по двата въпроса се релевира допуск до касация в хипотезата на чл.
280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Претендира се достъп до касационна проверка на основание чл. 280, ал.
2, предл. 2 и 3 ГПК поради вероятна недопустимост и съответно поради очевидна неправилност на решението съобразно гореизложените доводи.
Ответникът по касация “ГИТЕКС” ЕООД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва като неоснователни искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да отмени частично първоинстанционното решение и уважи предявеният иск по чл.510 ГПК, е приел следното: въз основа на решение от 13.07.2015 г. по арбитражно търговско дело № 1/2015 г. на Арбитражен съд за търговски спорове – Бургас ищецът “ГИТЕКС” ЕООД се снабдил с изпълнителен лист против “ЕВИМИ” ЕООД и Евгени Димитров Нешев (управител на дружеството) за сумата от 3
195 320,97 лева, представляваща цената по извършени през 2014 г. доставки на горива, ведно с мораторни неустойки. За принудителното събиране на вземането било образувано изпълнително дело № 454/2015 г. на ЧСИ с рег. № 709, с район на действие ОС – Бургас, което на 05.09.2019 г. е било преобразувано под № 381/2019 г. За несъстоятелно е счетено възражението на ответника, че нямало връзка между двете дела, а и спор в тази насока не е бил своевременно повдигнат пред първата инстанция. Констатирано е, че със запорно съобщение от 06.10.2015 г., получено от ответника “ПРЕСТИЖ 98” ООД на 12.10.2015 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника “ЕВИМИ” ЕООД към ответника до общия размер на дълга към 06.10.2015 г. – 253 100,08 лева. Ответникът е депозирал становище от 11.11.2015 г., според което той нямал никакви задължения към длъжника. Не се спори по делото, че междувременно ответното дружество е получило доставки на гориво по процесните фактури №№ 24558/13.10.2015 г., 24572/17.10.2015 г. и 24580/20.10.2015 г. на обща стойност от 92 864,56 лева с вкл. ДДС. Отбелязано е, че с постановление от 15.06.2016 г. съдебният изпълнител е възложил на ищеца “ГИТЕКС” ЕООД вземането за цената по горепосочените фактури за събиране по реда на чл.
510, предл. 1 ГПК. По приложеното търговско дело № 68/2016 г. на ОС – Сливен същият е предявил против ответника по реда на чл. 134 ЗЗД осъдителен иск за вземането; претенцията е уважена с решение, потвърдено от въззивната инстанция, но обезсилено от ВКС, тъй като постановявало осъждане в полза на ищеца, а не на титуляря на вземането - “ЕВИМИ” ЕООД; в хода на новото разглеждане на делото производството било прекратено, тъй като това дружество е било заличено от търговския регистър без правоприемство. Отчетено е, че от справка в регистъра става ясно, че с решение № 415/ 29.10.2019 г. по т.д. № 115/2019 г. на ОС – Бургас по отношение на “ЕВИМИ” ЕООД е било открито производство по несъстоятелност, и поради невнасяне на разноски по чл. 629б ТЗ производството е било спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Без да се е развила фаза по предявяване на вземания, с последващо решение № 260009/11.01.2021 г. производството е било прекратено по реда на чл. 632, ал.
4 от ТЗ и несъстоятелният длъжник е бил заличен от търговския регистър.
Въззивният съд е изтъкнал, че преди да бъде открито производството по несъстоятелност, с постановление от 09.09.2019 г. съдебният изпълнител е възложил на ищеца “ГИТЕКС” ЕООД като взискател вземането на длъжника “ЕВИМИ” ЕООД от ответника “ПРЕСТИЖ 98” ООД по процесните фактури, но вече не за събиране, а вместо плащане – на основание чл. 510, предл. 2 ГПК, като възражения по стабилитета на този акт не са били своевременно повдигнати. Легитимирайки се по този начин като самостоятелен кредитор на ответника, ищецът е предявил разглеждания частичен иск за цената по фактурите. Счел е, че възложеното вместо плащане вземане срещу ответника не е подлежало на предявяване в производството по несъстоятелност на “ЕВИМИ” ЕООД. За неоснователни са намерени възраженията, че ответникът 4 нямал задължения по процесните фактури за доставка на гориво, предвид данните от съдебно-счетоводна експертиза, че доставките са осчетоводени и за тях същият е ползвал данъчен кредит по ЗДДС. Отречена е и тезата на ответника за авансови плащания по фактурите чрез ваучери, издадени по ЗПЗП, тъй като не е посочено във връзка с кои доставки е извършено предаването на описаните платежни средства и при липсата на нарочен двустранно подписан документ не може да се предполага, че се касае за предварително плащане, с оглед на очаквани доставки по релевираните фактури. Като неубедителни са преценени и доводите, че с доставките по коментираните фактури, издадени в периода 13-20.10.2015 г., всъщност били извършени като даване вместо изпълнение по чл. 65, ал. 2 от ЗЗД (datio in solutum) за погасяване на парични заеми на “ЕВИМИ” ЕООД към трети лица – Иван Илиев Великов и Елена Рачева Великова – настоящ и бивш управител на ответното дружество (по девет договора за заем). Въззивният съд е изложил аргументи, че доколкото нито договорите за заем, нито споразуменията към тях са нотариално заверени, при оспорванията от страна на ищеца липсват убедителни доказателства, че тези документи са съставени на сочените в тях дати. Подчертал е, че ако действително доставките по процесните фактури са били не заради покупка на гориво от ответника, а са направени datio in solutum за погасяване на заеми, предоставени на доставчика от трети лица, логично би било ответникът да се позове на тази обстоятелства още в становището си до съдебния изпълнител по наложения запор, а впоследствие и в отговора на исковата молба по приложеното търговско дело № 68/2016 г. на ОС – Сливен, което не е сторено. Добавил е, че няма данни за осчетоводяване на договорите за заем при доставчика, а и липсват конкретни съглашения с точни параметри на доставките по време, вид и стойност на горивото и с отразяване на погасените по този начин главници и неустойки по деветте договора за заем.
Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba2dc4ba-39ca-438f-b310-f16f8bc1b3b5