Решение № 2093 от 13.10.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1235/2023
- Вид
- Решение № 2093
- Подписан
- 13.10.2023
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2093 гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20232120101235 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Цюрих Бетайлигунгс Акциенгезелшафт (Германия) - Клон България“ КЧТ, ЕИК 204943413, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, бл. Сграда 1Б, ет. 4, представлявано заедно от М.Г. и М.Ю., чрез адвокат Д. Г.
М., АК - М., съдебен адрес: гр. С., *** против В. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, с която се претендира осъждане на ответницата да заплати сумата от 5070 лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие за периода от 18.07.2022г. до 23.09.2022г. при прекратяване на трудов договор № 42 от 12.06.2018 г. по инициатива на В. П. М. с предизвестие, считано от 18.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяване на исковата молба 01.03.2023г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1171,20 лева.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за съществувало между страните трудовото правоотношение, което било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ по молба на работника, считано от 18.07.2022г. На 16.09.2022г. между „Цюрих Бетайлигунгс-Акциенгезелшафт (Германия) - Клон България“ КЧТ и В. П. М. е сключено споразумение, по силата на което задължението на В. П. М. за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за периода от 18.07.2022 г. до 23.09.2022 г. в размер на 6070 лева е разсрочено, като служителката се 1 е съгласила същото да бъде заплатено от нея изцяло в срок до 16.11.2022г. На 28.11.2022г. ответницата В. П. М. извършила превод на сумата от 1000 лева по банкова сметка на „Цюрих Бетайлшунгс-Акциенгезелшафт (Германия) - Клон България“ КЧТ.
До предявяване на иска други суми не били постъпили, поради което се претендира заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 5070 лева.
На 29.06.2023г. е депозирана молба от ищеца, че задължението от 5070 лева е платено в хода на производството на 19.06.2023г., като остава дължима лихва, считано от подаване на исковата молба 01.03.2023г. до плащането - 19.06.2023г. в размер на 178.51 лева и разноски по делото в размер на 1171,20 лева.
Ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба.
Правното основание на иска е чл. 220, ал. 1 от КТ.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Т.е. фактическият състав, обуславящ право да се търси обезщетение в случая, включва кумулативното наличието на отправено от работника до работодателя предизвестие, с което се изразява воля за прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, и неспазването на срока на предизвестието от страна на работника, като в случая същите са налице. От ангажираните писмени доказателства се установява съществувалото между страните трудово правоотношение, като съгласно трудов договор от 12.06.2018г. ответницата е назначена на длъжност „***“, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2192 лева.
Уговорено е, че срокът за предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение е 90 дни. С анекс № 2 от 31.03.2022г. основно месечно трудово възнаграждение е увеличено на 2235,62 лева, към което се добавя допълнително възнаграждение в размер на 1,8 % от основното или сумата от 53,65 лв., за продължителност на трудов стаж и професионален опит, т.е. месечното трудово възнаграждение се определя на 2289,27 лв. На основание чл. 5.2. от трудовия договор на В. П. М. се заплаща месечно и сумата от 500 лева за работата й с немски език.
Следователно след сключването на Анекс № 2 от 31.03.2022г. общото бруто трудово възнаграждение, дължимо на В. П. М., е в размер на 2 789,28 лева.
Със Заповед № 098 от 15.07.2022 г. трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, т.е. поради писмено предизвестие на работника. В тази 2 връзка по делото е представена молба от работника, съгласно която същият моли да бъде освободен от заемната длъжност с предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 23.09.2022г. Впоследствие е подадено допълнително заявление, че коригира датата на последния работен ден и ще заплати съответното обезщетение за оставащия период на неспазено предизвестие. Последното възлиза на 6070 лева, от които В. М. е заплатила 1000 лева на 28.11.2022г. След депозиране на исковата молба на 01.03.2023г., претендираният остатък от 5070 лева е заплатен на 19.06.2023г., за което обстоятелство ищецът е подал молба в хода на делото, в която е заявил, че е направено плащане от страна на ответницата на задължението от 5070 лева. Плащането е направено на 19.06.2023г., след завеждане на исковата молба, като са платени общо 5070 лева, които покриват задължението за главница.
Сумата според ищеца не покрива лихвите и разноските, сторени по настоящото дело. Моли се разноските да бъдат присъдени с решението.
Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като по делото се установи, че след завеждането на исковата молба ответницата е изплатила дължимата на ищеца сума за обезщетение, то съдът намира, че предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на делото.
Следва да бъде присъдена лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 01.03.2023г. до датата на изплащане на задължението - 19.06.2023г., която възлиза на 178.51 лева.
Въпреки отхвърлянето на иска за главница, доколкото сумата е била платена след завеждане на делото, ответницата е дала повод за подаване на исковата молба и съответно трябва да понесе разноските, сторени от ищеца – заплатената държавна такса – 202, 80 лева и адвокатското възнаграждение 968,40 лева. Ето защо ответницата трябва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 1171,20 лева за разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Цюрих Бетайлигунгс - Акциенгезелшафт (Германия) Клон България“ КЧТ, ЕИК 204943413, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, бл. Сграда 1Б, ет. 4, представлявано заедно от М.Г. и М.Ю. за осъждане на ответницата В. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., *** да заплати сумата от 5070 лева /пет хиляди и седемдесет лева/, представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие за периода от 18.07.2022г. до 23.09.2022г. при прекратяване на трудов договор № 42 от 12.06.2018г. по инициатива на В. П. М. с предизвестие, считано от 3
18.07.2022г.
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., *** да заплати на „Цюрих Бетайлигунгс - Акциенгезелшафт (Германия) - Клон България“ КЧТ, ЕИК 204943413, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж. к.
Младост 4, Бизнес Парк София, бл. Сграда 1Б, ет. 4, представлявано заедно от М.Г. и М.Ю., сумата от 178.51 лева /сто седемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки/ законна лихва върху главницата от 5070 лева за периода от 01.03.2023г. до 19.06.2023г. и сумата от 1171,20 лева /хиляда сто седемдесет и един лева и двадесет стотинки/ разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4