Решение № 325 от 19.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3635/2024
- Вид
- Решение № 325
- Подписан
- 19.03.2025
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- Виолета Веселинова Низамова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 ал. 1 т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63 ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63 ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63 ал. 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 64 ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- § 9, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 325 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330203635 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № НП Х 92-0221/19.04.2024г. на Н.И.И. в качеството й на ** на Агенция по вписванията, с което на „Ремонтстрой“ АД, ЕИК 825085226, с адрес на управление гр.Пловдив, Район Централен, „Понедленик пазара“ № 3а е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на основание чл.
118 ал. 1 т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в размер на 1000 лв./ хиляда/ за извършено административно нарушение по чл. 63 ал. 6 ЗМИП вр. пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Жалбоподателят „Ремонтстрой“ АД, редовно призовано чрез процесуалния си представител не се явява, за него се явява адв. И. Д.. В жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, правят се възражения за изтекла погасителна давност на извършеното нарушение, както и наличие на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган - ** на Агенция по вписванията Н.И., не се явява, редовно призован, не изпраща представител.
Пловдивският районен съд - ХVI н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е 1
ОСНОВАТЕЛНА.
На 22.03.2024г. актосъставителят Д. Д. В., съставила акт за установяване на административно нарушение срещу „Ремонтстрой“ АД представлявано от ** – А. И. Н., за това че, след направена справка по електронната партида на „Ремонтстрой“ АД, ЕИК 825085226 в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установило, че не е заявен действителния собственик на дружеството, изискване по чл. 63 ал. 6 от ЗМИП, възложено на ЮЛ и други правни форми, без едноличните търговци. След справка в партидата по ЕИК на „Ремонтстрой“ АД се установило, че няма вписани като съдружници и като еднолични собственици на капитала лица отговарящи на изискванията на пар. 2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП. В тази връзка за „Ремонтстрой“ АД било възникнало задължение да заяви действителен собственик съобразно изискванията на чл. 63 ал. 6 от ЗМИП в срок до 4 месеца от изтичане на срока по чл. 63 ал. 1 от ЗМИП – 31.01.2019г., или най- късно до 31.05.2019г. Като не е заявило обстоятелство за вписване по чл. 64 ал. 4 от ЗМИП, а именно действителен собственик на АД, до 31.05.2019г., в „Ремонтстрой“ АД е нарушило законоустановения срок по пар. 9 от ПЗР на ЗМИП, с което е извършило нарушение на чл. 63 ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. АУАН е подписан, без възражения, връчен на и.д. А. Н. срещу подпис. АУАН е издаден на основание КП № 92-02-21/10.03.24г, съставен от И.В. – ** в Отдел „Административно обслужване“ към АВ.
Въз основа на горното било издадено НП № Х-92-02-21/19.04.2024г., като за нарушение по чл. 63 ал. 6 вр. пар. 9 от ПЗР на ЗМИП, е ангажирана административно - наказателната отговорност на „Ремонтстрой“ АД по см. на основание чл. 118 ал. 1 т. 2 от ЗМИП.
Разпитана в съдебно заседание св. Д. Д. В., поддържа съставения от нея АУАН. Проверката на жалбоподателят била по повод неподадено заявление в търговския регистър Б7 и декларация по чл. 63 ал. 2 от ЗМИП. Бил издаден констативен протокол за извършена проверка по партидата на АД и съставен проектоакт, който проверен от юрист се възлагал на актосъставителя. Тя не може да посочи датата на нарушението. Свидетелката разказа че била извършила проверка по партида на ЮЛ има ли подадени декларации и заявления задължителни по ЗМИП и така установила че действително имало извършено нарушение. Разказа за процедурата по съставянето на акта.
Описаната фактическа обстановка, по горе се установява безспорно от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, цитирани по-горе в обстоятелствената част на решението. Съдът оцени показанията на свидетеля като логични и непротиворечиви и съответстващи на събраната по 2 делото доказателствена съвкупност.
Правни изводи:
Съгласно ПЗР на параграф § 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) В срок до 31 януари 2019г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63. (2) Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1. Няма съмнение, че „Ремонтстрой“ АД е юридическо лице, като е възникнало задължение за вписване на данни за действителни собственици. Срокът за вписване на това обстоятелство е изтекъл на 31.05.2019г, без да е подадено такова заявление.
Тъй като дружеството е било регистрирано към 2008г., а съгласно § 9, ал. 2 вр. ал. 1 от ПРЗ към ЗМИП за заварените случаи задължените лица са били длъжни да впишат обстоятелствата относно действителните собственици в срок от 4 месеца от 31.01.2019 г., Изпълнение на това задължение не е било извършено до 31.05.2019г., когато със заявление Б7 е било вписано обстоятелството за действителния собственик едва на 09.12.2024г.
Нарушението е на бездействие и формално е извършено от жалбоподателя, но от издадения АУАН и въз основа на него НП се установяват съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и са абсолютно основание за отмяна на процесното НП.
На първо място в акта за установяване на административно нарушение и в последващото го наказателното постановление е посочено, че „Ремонтстрой“ АД не е заявило обстоятелствата относно действителните си собственици по чл.63, ал.4 от ЗИМП до 31.05.2019г., без да е уточнено, на коя дата е извършено вмененото нарушение. Непосочването в акта за установяване на административно нарушение и последващото го наказателно постановление на датата на извършване на твърдяното нарушение от жалбоподателя, създава неяснота у последния, досежно деянието, което му се вменява, че е извършил. По този начин, той не може да формира еднозначен извод, относно съдържанието на волеизявлението на актосъставителя, с което се засяга правото му на защита. Както беше посочено по-горе, това от своя страна е съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление императивно, заложени от законодателя в чл. 42, т. 3, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
На следващо място съдът следва да отбележи, че е налице още едно абсолютно основание за отмяна на издаденото НП а именно, изтекла е предвидената в закона абсолютна давност за образуване на административнонаказателно производство. В ЗАНН липсва регламентация на 3 института на абсолютната погасителна давност за реализиране на административнонаказателно преследване. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, за въпросите, относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. Посочената норма, препраща към погасяването на наказателното преследване по давност в НК.
Доколкото за вмененото с атакуваното наказателно постановление нарушение е предвидено наказание „имуществена санкция”, то абсолютната давност, предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършването. Въпреки, че в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението по тълкувателен път следва да се приеме, че това е 01.06.2019г., след изтичане на предвидения в ЗМИП 4- месечен срок от изтичане на срока по чл.63, ал.1 от същия закон - 31 януари 2019г., т.е. до 31.05.2019г. В този случай, след като нарушението е извършено на 01.06.2019г., то абсолютният давностен срок е изтекъл на
03.12.2023г. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, което в случая е станало на 22.03.2024г., след изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Предвид горното, съдът намира, че Наказателно постановление № Х 92-0221/19.04.2024г. на ** на Агенция по вписванията, с което за нарушение на чл.
63, ал. 6, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, следва да бъде отменено от настоящата инстанция, като незаконосъобразно и неправилно издадено.
С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, разноски следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, като по договор за правна защита и съдействие (без дата) се доказват такива в размер на 600 лв. Възиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и в този размер следва да се присъдят.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХVI н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № НП Х 92-0221/19.04.2024г. на Н.И.И. в качеството й на ** на Агенция по вписванията, с което на „Ремонтстрой“ АД, ЕИК 825085226, с адрес на управление 4 гр.Пловдив, Район Централен, бул./ул. „Понедленик пазара“ № 3а, е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на основание чл.
118 ал. 1 т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в размер на 1000 лв./ хиляда/ за извършено административно нарушение по чл. 63 ал. 6 ЗМИП вр. пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията гр. София, да заплати на „Ремонтстрой“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, бул./ул. „Понеделник пазар“, № 3А, ЕИК 825085226, сумата от 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5